1932: Как момичета насила се превръщат в „жени за утеха“

5

8 август 1945 г., момиче от японските военни публични домове е интервюирано от американски офицер

„Никога няма да мога да простя за това, което ми се случи“, казва 90-годишната Йонг Соу-Лий

Ли Сун-Ок изпълнявала заръки на родителите си в градчето Бусан, днешна Южна Корея, когато се случило:

Група униформени мъже изскачат от кола, сграбчват я и я вкарват в превозното средство.

Отдалечавайки се от мястото, на което е похитена, Ли не осъзнава, че повече никога няма да види семейството си.

По това време тя е само на 14 години, а истинският ѝ живот свършва завинаги. Ли е откарана в „станция за утеха“ – публичен дом, служещ за развлечение на японските войници в окупирания от Япония Китай.

Там младото момиче се превръща в една от десетките хиляди „жени за утеха“, принудени да проституират от Японската армия между 1932 и 1945 г.

Японските военни публични домове стават по-разпространени след 1937 г.

и „Нанкинското клане“, известно още като „Изнасилването на Нанкин“.

На 13 декември 1937 г. японската армия започва военни действия в китайския град Нанкин, продължили шест седмици. В този период градът е разрушен, стотици хиляди са убити, а между 20 000 и 80 000 китайски жени са изнасилени от японските войници.

Масовите изнасилвания разтърсват света

Император Хирокито, притеснен за имиджа на Япония, създава тези легални „станции за утеха“ – военни публични домове, за да предотврати зверствата, да ограничи разпространяването на болести, предаващи се по полов път, и да предостави изолирана група от жени, които да удовлетворяват сексуалните желания на войниците.

„Назначаването“ на жени в тези бордеи ставало чрез отвличания или лъжливи обещания. В станциите попадат жени от цяла югозападна Азия, но мнозинството било от Корея и Китай.

„Не беше място за хора“,

казва Ли Сун-Ок през 2013 г. пред „Дойче Веле“.

Условията във военните публични домове били ужасни. Жените, голяма част от които още млади момичета, са подлагани на многократни групови изнасилвания, нетърпима болка, болести и лоша хигиена.

„Нямаше почивка. Правеха секс с мен всяка минута“, спомня си Мария Роза Хенсън, филипинка, вкарана в станция за утеха през 1943 г.

Краят на Втората световна война не слага край на тази практика

Властите на САЩ разрешават тези бордеи да функционират и след войната, за да могат десетки хиляди американски военни също да правят секс с измъчените „жени за утеха“, съобщава „Асошиейтед прес“ през 2007 г.

Практиката е окончателно прекратена през 1946 г. от американския генерал Дъглас Макартър.

До този момент между 20 000 и 410 000 жени са насилствено вкарани в поне 125 публични домове „за утеха“.

През 1993 г. от ООН съобщават, че до края на Втората световна война 90 процента от тези жени за утеха са загубили живота си. След войната голяма част умират от венерически болести, физическо изтощение и травми или се самоубиват.

Десетилетия наред Япония се опитва да покрие тази част от историята,

но през 80-те години на миналия век оцелели жени започват да споделят историите си.

След като Република Южна Корея се превръща в либерална демократична страна, започва усилено да критикува Япония за отричането на историческата действителност.

След години на критика и редица свидетелства за жени, преживели ужаса на военните публични домове, през 1993 г. Японското правителство признава за зверствата в миналото.

Въпреки това чак през 2015 г. Япония съобщава, че ще изплати обезщетение на оцелелите жени, засегнати от тази ужасна практика.

И до днес все още има живи представителки на „жените за утеха“

Една от тях е Йонг Соу-Лий, която все още чака истинското извинение на Япония.

„Никога не съм искала да утешавам тези мъже. Не искам да мразя или да тая лоши чувства, но никога няма да мога да простя за това, което ми се случи“, казва тогава 90-годишната жена през 2015 г. пред „Вашингтон пост“.

инфо: vesti.bg

Вижте още:

Жените на Мао Цзедун

Забраненото списание, с което се дава старт на феминистките движения в Япония

Любопитни факти за древните жени, които няма да прочетете в учебниците по история

Ужасът на лотосовите крака, или жертвите на „красотата“ в древен Китай

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.