4 ноември 1981 г. – СССР изстрелва автоматичния космически апарат Венера 14

Венера 14 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 4 ноември 1981 г. в 05:31 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 760 кг. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 5 март 1981 г. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в 05:17 ст. вр. на място с координати 13,15° с. ш. и 310° и. д., в близост до издигната област наречена регион Феба и на около 950 km в югозападна посока от Венера 13.

Спускаемият модул е подобен на тези в предишните три мисии и е херметично изолиран. Налични са топлинен щит и три основни парашута намаляващи скоростта на апарата от орбитална до свободно падане. В долната част е монтиран пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността на планетата. Във вътрешността се намира охладителна система, поддържаща работна температура за нормална работа на инструментите и комуникационната система. В горната част е монтирана спираловидна антена. Данните от спускаемия модул биват предавани към орбиталния модул на орбита около Венера, който ги ретранслира към Земята. Проведените измервания включват химичен и изотопен анализ на газовете в атмосферата на Венера, профили на осветеността и установяване на наличността на светкавици. Оборудването включва и [[телевизионна камера|камери]], рентгенов флуоресцентен спектрометър, сонда за повърхностен материал, уред за установяване на механичните свойства на повърхността и сеизмометър.

Снимките на повърхността разкриват плоски скални плочи и тъмен фин материал. С помощта на механичната сонда част от този материал е анализиран спектрографски във вътрешността на апарата, разкривайки скали подобни на океански базалт.

Апаратът функционира в продължение на 127 минути въпреки че са предивидени около 32. Измерено е атмосферно налягане от 84 атмосфери (8,5 MPa) и температура от 457 °C.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1429 г. – Арманяк-бургундска гражданска война: Жана д’Арк освобождава Сен Пиер льо Мутие.

1501 г. – Катерина Арагонска (по-късно първа съпруга на Хенри VIII) среща Артър, принц на Уелс (на портрета), по-възрастният брат на Хенри VIII, за когото по-късно същата година се омъжва.

1576 г. – Осемдесетгодишната война: Във Фландрия, Испания превзема Антверпен (и след три дни града е почти разрушен).

1783 г. – Симфония № 36 на Волфганг Амадеус Моцарт (на портрета) и изпълнена за пръв път в Линц, Австрия.

1798 г. – Започва руско-османската обсада на о. Корфу срещу французите.

1842 г. – Ейбрахам Линкълн се жени за Мари Тод.

1848 г. – Във Франция е приета конституцията на Втората френска република.

1856 г. – В Галац се провежда първата конференция на държавите, извършващи корабоплаване по Дунав.

1906 г. – Съставено е двадесет и седмото правителство на Княжество България, начело с Димитър Петков.

1912 г. – Балканската война: Започва Битката при Чаталджа – първият опит на българите да преодолеят защитната линия на османската Чаталджанска армия на подстъпите към столицата Константинопол.

1913 г. – В България е учреден Върховен административен съд.

1918 г. – Първата световна война: Австро-Унгария подписва акт за капитулация.

1922 г. – В Египет, британския археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете.

1942 г. – Втората световна война: Втората битка при Ел Аламейн (Северна Африка) завършва с победа на британската армия над войските на Хитлеристка Германия.

1945 г. – Ръководителят на българските комунисти Георги Димитров се завръща от Москва в България след 22-годишна емиграция.

1946 г. – Влиза в сила уставът на ЮНЕСКО, ратифициран от двадесет държави.

1950 г. – В Рим започва подписването на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

1952 г. – Създадена е Българската търговско-промишлена палата.

1952 г. – Дуайт Айзенхауър е избран за 34-и президент на САЩ.

1956 г. – Съветски военни сили нахлуват в Унгария, за да потушат избухналото на 23 октомври въстание срещу комунистическия режим; хиляди са убити и ранени, а почти четвърт милион напускат страната.

1962 г. – На пленум на ЦК на БКП Антон Югов е освободен от поста министър-председател на България, а Вълко Червенков е изключен от БКП.

1979 г. – Ирански гвардейци превземат посолството на САЩ в Техеран и държат повече от 440 дни 90 заложници, 63 от които са американци.

1980 г. – Роналд Рейгън е избран за 40-и президент на САЩ.

1995 г. – Министър-председателят на Израел, Ицхак Рабин, е смъртоносно прострелян на площад в Тел Авив от израелски студент.

2004 г. – САЩ признава Република Македония под конституционното и име.

2008 г. – Барак Обама става първият афроамериканец, който печели изборите за президент на САЩ.

2015 г. – Министър-председателят на Румъния, Виктор Понта, подава оставка след 20 хиляден протест, във връзка с трагедията в дискотека Колектив, при която загиват над 30 души, а 140 са тежко ранени.

Родени

1407 г. – Едуард V, крал на Англия († 1483 г.)

1575 г. – Гуидо Рени, италиански художник († 1642 г.)

1618 г. – Аурангзеб, император на Индия († 1707 г.)

1731 г. – Мария Жозефа Саксонска, дофина на Франция († 1767 г.)

1744 г. – Йохан III Бернули, швейцарски математик († 1807 г.)

1765 г. – Пиер-Симон Жирар, френски инженер († 1836 г.)

1770 г. – Франсоа Пуквил, френски дипломат и учен († 1838 г.)

1864 г. – Георги Колушки, български химик († 1944 г.)

1873 г. – Джордж Едуард Мур, британски философ († 1958 г.)

1883 г. – Владимир Василев, български критик († 1963 г.)

1891 г. – Иван Наков, български политик († 1977 г.)

1908 г. – Джоузеф Макарти, американски политик († 1957 г.)

1908 г. – Юзеф Ротблат, британски физик, Нобелов лауреат през 1995 г. († 2005 г.)

1918 г. – Арт Карни, американски актьор († 2003 г.)

1932 г. – Томас Клестил, президент на Австрия († 2004 г.)

1933 г. – Чарлз Као, японски инженер, Нобелов лауреат

1946 г. – Лора Буш, първа дама на САЩ

1950 г. – Чарлз Фрейзър, американски писател

1951 г. – Траян Басеску, президент на Румъния

1953 г. – Карлос Гутиерес, американски политик

1957 г. – Диляна Грозданова, български журналист

1965 г. – Джеф Скот Сото, американски музикант

1965 г. – Уейн Статик, американски музикант († 2014 г.)

1969 г. – Матю Макконъхи, американски актьор

1969 г. – Шон Комбс, американски музикант

1972 г. – Луиш Фиго, португалски футболист

1977 г. – Евгения Раданова, българска спортистка (шорттрек)

1977 г. – Христо Йовов, български футболист

1979 г. – Одри Холандър, американска порноактриса

1982 г. – Нийл Мелър, английски футболист

1983 г. – Иржи Билек, чешки футболист

Починали

1584 г. – Карло Боромео, италиански духовник (* 1538 г.)

1847 г. – Феликс Менделсон Бартолди, германски композитор (* 1809 г.)

1918 г. – Уилфред Оуен, английски поет (* 1893)

1929 г. – Карл фон Щейнен, немски етнолог (* 1855 г.)

1952 г. – Иван Лазаров, български скулптор (* 1889 г.)

1966 г. – Веселин Ханчев, български поет (* 1919 г.)

1981 г. – Петър Димков, народен лечител (* 1886 г.)

1995 г. – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат (* 1922 г.)

1995 г. – Жил Дельоз, френски философ (* 1925 г.)

2008 г. – Майкъл Крайтън, американски писател (* 1942 г.)

2011 г. – Норман Рамзи, американски физик, Нобелов лауреат (* 1915 г.)

Празници

Професионален празник на русенските корабостроители – През 1881 г. в Русе е построен първият български кораб “Бот-1” с дължина 16 м, широчина 3 м и водоизместимост 60 тона, с което се поставя началото на българското корабостроене. Чества се от 1993 г.

Русия – Ден на народното единство

Доминика – Ден на Общността

Тонга – Празник на конституцията

Северни Мариански острови – Ден на гражданството

инфо: obekti.bg

Вижте още:

• СЕРГЕЙ ЕСЕНИН И МАКСИМ ГОРКИ СА БИЛИ ЗАЛИЧЕНИ ОТ СССР?
• ЕКЗАРХЪТ НИ ШПИОНИРАЛ ЗА СССР ПРЕЗ ВОЙНАТА
• ТАЙНИ ДОКУМЕНТИ РАЗКРИВАТ, ЧЕ СССР ПЛАНИРАЛИ ДА ВЗРИВЯТ АТОМНА БОМБА НА ЛУНАТА
• АВАРИЯТА В ЧЕРНОБИЛ Е БИЛА УМИШЛЕНО ПРЕДИЗВИКАНА, ЗА ДА СЕ УНИЩОЖИ СССР?

За още подобни новини, харесайте страницата ни във Facebook