8 октомври – 60 години от смъртта на Ран Босилек

ран босилек

Днес се навършват 60 години от смъртта на Ран Босилек, български писател, поет и преводач.

Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов. Роден е на 26 септември 1886 г. в Габрово. Баща му Станчо е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Генчо е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри.

Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904–1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908–1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916).

Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България.

Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници. Умира на 8 октомври 1958 година в София.

Вижте още:

Великите писатели, които посегнаха на живота си

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

927 г. — С тържествена сватбена церемония в Константинопол е сключен бракът между византийската принцеса Мария Лакапина и българския цар Петър I.
927 г. — Българската църква е обявена за автокефална църква и за първи български патриарх е избран Дамян — архиепископ на Дръстър (Силистра).
1075 г. — Димитър Звонимир е коронован за крал на Хърватия.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1600 г. — Сан Марино приема конституцията си.
1813 г. — Подписан е Договорът от Рийд между Бавария и Австрия, с който Бавария слага край на членуването си в Рейнския съюз.
1856 г. — Избухва Втората опиумна война между няколко западни държави и Китай.
1871 г. — Избухват четири големи пожара по бреговете на езеро Мичиган, включително Големият пожар в Чикаго, в които загиват 2500 души, а над 100 хиляди остават без дом.
1879 г. — Назначен е първият главен равин в Княжество България — Гавриел Алмознино.
1879 г. — Гюла Андраши подава оставка от поста външен министър на Австро-Унгария.
1900 г. — Открита е жп линията Русе — Търново (130 км).
1939 г. — Адолф Хитлер подписва в Берлин декрет за присъединяване на западна и северна Полша към Третия Райх.
1952 г. — При железопътна катастрофа на три влака в северозападен Лондон загиват 112 души, а над 200 са ранени.
1960 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Република Куба.
1961 г. — Народна република България признава Сирия и установява дипломатически отношения с нея.
1963 г. — Народна република България подписва търговска спогодба с Канада.
1967 г. — Партизанският командир Че Гевара и неговите сподвижници са заловени край Ла Игера в Боливия.
1980 г. — В Париж е открита изложбата 1300 години България.
1982 г. — Полша разпуска синдиката „Солидарност“, което слага край на първия в Източна Европа експеримент в профсъюзната демокрация.
1991 г. — Парламентът на Хърватия прекратява контактите с Югославия и страната става напълно независима.
2004 г. — Най-малко 34 души загиват при три атентата в град Таба в Египет.
2005 г. — При Кашмирското земетресение в контролираната от Пакистан част на областта загиват над 57 хиляди души, 78 хиляди са ранени, а 3,3 милиона остават без подслон.

Родени

1406 г. — Филипо Липи, ренесансов художник († 1469 г.)
1551 г. — Джулио Качини, италиански композитор († 1618 г.)
1585 г. — Хайнрих Шюц, немски композитор († 1672 г.)
1823 г. — Иван Аксаков, руски публицист († 1886 г.)
1839 г. — Джордж Е. Кинг, канадски политик и юрист († 1901 г.)
1850 г. — Анри Луи льо Шателие, френски химик († 1936 г.)
1864 г. — Бранислав Нушич, сръбски писател, хуморист и комедиограф († 1938 г.)
1873 г. — Пенчо Семов, български индустриалец († 1945 г.)
1883 г. — Ото Варбург, германски биохимик, Нобелов лауреат († 1970 г.)
1888 г. — Ернст Кречмер, психиатър и психолог († 1964 г.)
1895 г. — Ахмед Зогу, крал на Албания († 1961 г.)
1895 г. — Хуан Перон, президент на Аржентина († 1974 г.)
1897 г. — Борис Борозанов, български актьор († 1951 г.)
1903 г. — Георги Гешев, български шахматист († 1937 г.)
1909 г. — Пьотър Ярошевич, полски партиен и държавен деец († 1992 г.)
1929 г. — Диди, бразилски футболист († 2001 г.)
1931 г. — Васил Метев, български физик († 2007 г.)
1932 г. — Абел Аганбегян, руски политик и икономист
1938 г. — Красин Химирски, български дипломат и поет
1939 г. — Пол Хоуган, австралийски актьор
1941 г. — Джеси Джексън, американски борец за граждански права
1943 г. — Георги Танев, български политик
1948 г. — Клод Жад, френска актриса († 2006 г.)
1949 г. — Сигорни Уийвър, американска киноактриса
1953 г. — Йордан Нихризов, български политик
1954 г. — Майкъл Дудикоф, американски актьор
1957 г. — Антонио Кабрини, италиански футболист и треньор
1957 г. — Панайот Узунов, български авиатор († 2009 г.)
1965 г. — Мат Бионди, американски плувец
1968 г. — Емили Проктър, американска киноактриса
1968 г. — Звонимир Бобан, хърватски футболист
1970 г. — Мат Деймън, американски актьор
1973 г. — Алберто Ундиано Майенко, испански футболен съдия
1985 г. — Разак Омотойоси, нигерийско-бенински футболист

Починали

1803 г. — Виторио Алфиери, италиански поет и драматург (* 1749 г.)
1869 г. — Франклин Пиърс, 14-ти президент на САЩ (* 1804 г.)
1912 г. — Йован Гъркович, деец на Сръбската пропаганда в Македония (* ? г.)
1917 г. — Гошка Дацов, български художник (* 1885 г.)
1966 г. — Селестин Френе, френски педагог (* 1896 г.)
1967 г. — Клемент Атли, министър-председател на Обединеното кралство († 1883 г.)
1973 г. — Габриел Марсел, френски философ (* 1889 г.)
1982 г. — Филип Ноел-Бейкър, канадски активист за мир, Нобелов лауреат (* 1889 г.)
1985 г. — Рикардо Бакели, италиански писател (* 1891 г.)
1992 г. — Вили Бранд, канцлер на Германия, Нобелов лауреат (* 1913 г.)
2002 г. — Милко Балев, български комунист (* 1920 г.)
2004 г. — Жак Дерида, френски философ (* 1930 г.)
2005 г. — Никола Ковачев, български режисьор (* 1926 г.)
2012 г. — Едуард Володарски, руски писател (* 1941 г.)

Празници

Международен Ден за превенция от природните и стихийни бедствия
Армения — Ден на танкиста
Бурунди — Ден на Независимостта (1962).
Китай, Хонг Конг — Ден на Административната област Хонг Конг (1997).
Перу — Годишнина от битката при Ангамос
Руанда — Ден на Независимостта (1962).
Сомалия — Ден на Основаването на Републиката (1960)
Украйна — Ден на юриста
Хърватия — Ден на независимостта (от Югославия, 1991 г., официален празник)

инфо: obekti.bg

Вижте още:

10 житейски мъдрости от руски писатели

Pевност съсипвала писатели и политици. Ангел Каралийчев се прострелял

7 писатели и художници, които са искали творбите им да бъдат унищожени

Писателите и предизвестеното бъдеще: литературни фантазии, които днес вече са факт

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.