8 юни 1949 г. – Излиза знаменитият антиутопичен роман на Джордж Оруел „1984“

Джордж Оруел

На 8 юни 1949 г. в Лондон е публикуван знаменитият антиутопичен роман на Джордж Оруел „1984“.

Книгата е политическа фикция, създадена като реакция на тоталитаризма. Името на романа в оригинал е Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта (Nineteen Eighty-Four).

Романът описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., в която държавата провежда всеобхватно наблюдаване, пропаганда, страх и безжалостни наказания. Истината за настоящето и за миналото е тотално потисната. В „1984“ има следната мисъл: „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“.

Измислената провинция Първа писта е свят на неспирна война, жесток правителствен контрол и наблюдение на всички индивиди. Там променят съдържанието на старите вестници, за да съответства на текущата идеология. Описаната концепция за „Големия брат“ –  всевиждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове, е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина.

Хипотетичният жаргон  „новговор“ е крайна форма на евфемизъм и изразява идеята, че липсата на подходящи думи за назоваване на дадена концепция е равна на прекратяване на тяхното съществувание, а ако ги има — трябва да се направи използването им невъзможно с цел елиминирането на самата концепция. Много термини от книгата се използват като нарицателни в европейската култура.

През 2005 г. романът е включен в класацията на сп. „Тайм“ като една от най-добрите англоезични книги, публикувани между 1923 и 2005 г.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

68 г. — Римският сенат провъзгласява Галба за император.
1624 г. — Земетресение разтърсва Перу.
1783 г. — Вулканът Лаки в Исландия изригва в продължение на осем месеца, опустошенията от което предизвикват 7-годишен масов глад и смъртта на 9000 души.
1794 г. — Чрез изключително пищни тържества в цяла Франция Робеспиер институционализира нова държавна религия на Френската революция – Култа към Върховното същество.
1869 г. — Американецът Ив Макгафи патентова прототипа на прахосмукачката.
1942 г. — Втората световна война: Японски подводници и самолети атакуват Австралия.
1953 г. — Американски върховен съд постановява, че в ресторантите в окръг Колумбия не може да се отказва да се сервира на чернокожи.
1965 г. — Народна република България и Полша подписват спогодба за премахване на визите и развитие на туризма.
1968 г. — На Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг — Джеймс Ърл Рей, докато се опитва да напусне Обединеното кралство с фалшив канадски паспорт.
1973 г. — Генерал Франко предава премиерския пост на Испания на Луис Бланко, след като е управлявал 34 години.
1975 г. — От СССР е изстрелян автоматичния космически апарат Венера 9 с цел изследване на Венера.
1984 г. — Хомосексуалността е призната за законна в австралийския щат Нови Южен Уелс.
1986 г. — Курт Валдхайм, бивш генерален секретар на ООН, е избран за президент на Австрия.
1990 г. — Гражданите на Чехословакия гласуват в парламентарни избори с категорично мнозинство за движението на бившите дисиденти — Граждански форум.
1995 г. — Канадско-датският програмист Размус Лердорф публикува първата публична версия на скриптовия език PHP, който служи за създаване на динамични уебстраници.

Родени

1625 г. — Джовани Доменико Касини, италиански учен († 1712 г.)
1671 г. — Томазо Албинони, италиански композитор († 1751 г.)
1810 г. — Роберт Александър Шуман, немски композитор и пианист († 1856 г.)
1829 г. — Джон Миле, английски художник († 1896 г.)
1867 г. — Франк Лойд Райт, американски архитект († 1959 г.)
1894 г. — Борис Стефанов, български ботаник († 1979 г.)
1895 г. — Васил Захариев, български график и изкуствовед († 1971 г.)
1895 г. — Сантяго Бернабеу Йесте, испански футболист († 1978 г.)
1903 г. — Маргьорит Юрсенар, френска писателка († 1987 г.)
1916 г. — Франсис Крик, британски физик и биохимик, Нобелов лауреат († 2004 г.)
1918 г. — Джеръм Карл, американски физикохимик, носител на Нобелова награда († 2013 г.)
1921 г. — Сухарто, президент на Индонезия († 2008 г.)
1928 г. — Борис Клочков, български аграрен учен
1934 г. — Видое Подгорец, македонски писател († 1997 г.)
1935 г. — Иван Иванов, български музикант († 1993 г.)
1936 г. — Кенет Уилсън, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1940 г. — Нанси Синатра, американска певица и актриса
1951 г. — Бони Тайлър, уелска певица
1953 г. — Иво Санадер, министър-председател на Хърватия
1954 г. — Кирил, варненски и великопреславски митрополит
1954 г. — Филип Беке, белгийски дипломат
1955 г. — Тим Бърнърс-Лий, британски математик
1964 г. — Васил Иванов-Лучано, български политик
1966 г. — Валентин Наливайченко, украински политик
1966 г. — Джулиана Маргулис, американска актриса
1976 г. — Даниела Йорданова, българска лекоатлетка
1977 г. — Кание Уест, американски рапър
1977 г. — Красимир Чомаков, български футболист
1982 г. — Надя Петрова, руска тенисистка
1983 г. — Ким Клайстърс, белгийска тенисистка
1984 г. — Хавиер Масчерано, аржентински футболист
1993 г. — Едисон Йорданов, немски футболист

Починали

632 г. — Мохамед, пророк на исляма (* 570 г.)
1376 г. — Едуард, принц на Уелс (* 1330 г.)
1795 г. — Луи XVII, крал на Франция (* 1785 г.)
1876 г. — Жорж Санд, френска писателка (* 1804 г.)
1912 г. — Йордан Недков, български революционер (* 1882 г.)
1946 г. — Кирил Дрангов, български революционер (* 1901 г.)
1970 г. — Ейбрахам Маслоу, американски психолог (* 1908 г.)
1976 г. — Михаил Катуков, съветски офицер (* 1900 г.)
1985 г. — Айше Афет Инан, турски историк и социолог (* 1908 г.)
1987 г. — Цеко Торбов, български философ, правист, преводач (* 1899 г.)
1997 г. — Стефан Елевтеров, български литературовед (* 1930 г.)
2007 г. — Богомил Райнов, български писател и професор по естетика (* 1919 г.)
2007 г. — Ибрахим Касимов, български аграрен учен и общественик (* 1938 г.)
2008 г. — Петер Рюмкорф, немски поет, белетрист и драматург (* 1929 г.)
2009 г. — Омар Бонго, президент на Габон (* 1935 г.)
2010 г. — Пламен Масларов, български режисьор (* 1950 г.)

Празници

Световен ден на океаните (Определен по време на срещата на високо равнище по проблемите на Земята през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия)

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Предсмъртните думи на велики хора

10 книги за борба на човека срещу системата

Това са книгите, които предрекоха бъдещето

7 писатели и художници, които са искали творбите им да бъдат унищожени

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.