9 август 681 г. – България за първи път е спомената като държава

прабългари

На 9 август 681 г., на 16-ото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава.

Шестият вселенски събор бил свикан в Константинопол (както Втория и Петия) през 681 г. по повод ереста на монофизитите* при Константинополския патриарх Георгий, папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). В него участвали 170 отци.

След като Константин от Апамея (Сирия) бил поканен да се изкаже пред Светия събор на неговото 16-о заседание, той излиза и изрича следните паметни думи:

“Константин ме наричат и съм презвитер на светата Божия църква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, епископ на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор за да ви съобщя, че ако аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. Още отначало исках да вляза на събора и да моля да бъде сключен мир, да бъде предложено някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се отправих при патриций Теодор, военният началник и го молих да съобщи за мен на събора, за да се извърши мир и любов, защото Бог най-много обича мира и любовта. А сега, ако заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, за да бъде преведено на гръцки”.

Ако съдим по хронологията на „Деяния…” войната с България започва 20 март 680 г. и завършва преди 16 септември 681 г.. Основание за такова твърдение дават съобщенията от Първо до Осемнадесето Деяние, в които Константин Погонат присъства и председателства Събора до 20 март (11 Деяние), отсъства от 22 март (12 Деяние и Събора се ръководи от упълномощени от него лица)  до  11 септември (17 Деяние) и отново председателства Събора на 16 септември (18 Деяние).

Тази реч на Константин се свързва с датирането на мирния договор между България и Византия, който се явява международно признание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681 г. Технически обаче това е признаване на част от преди това признатата още при Ираклий Кубратова Велика България – нещо като признаването на днешна Македония.

* Монофизитизъм – учението, че Иисус Христос има една единствена природа и тя е божествена. Негов пръв проповедник става цариградският архимандрит Евтихий. Това учение е противоположно на диафизитизма, според който Иисус Христос има две природи – божествена и човешка.

Събития от датата

  •     48 пр.н.е. — Юлий Цезар разбива Помпей в битката при Фарсала
  •     681 г. — На 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава.
  •     1471 г. — Сикст IV е избран за римски папа.
  •     1483 г. — Отслужена е първата меса в Сикстинската капела.
  •     1849 г. — Унгарската република е победена от Австрия и Русия.
  •     1877 г. — Руското правителство отправя официално предложение към княз Карол I за включване на румънските части в състава на Дунавската армия и участието им в Руско-турската война.
  •     1902 г. — Едуард VII е коронован за крал на Великобритания и Ирландия.
  •     1920 г. — Влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война.
  •     1942 г. — Втората световна война: Японската армия побеждава войските на Алианса в битката при Саво.
  •     1945 г. — Втората световна война: Японският град Нагасаки е унищожен от атомната бомба с кодово име „Дебелака“, хвърлена от американски бомбардировач B-29.
  •     1946 г. — На пленум на ЦК на БРП (к) е приета резолюция за даване културна автономия на Пиринския край.
  •     1965 г. — Сингапур получава независимост от Малайзия.
  •     1974 г. — Джералд Форд става 38-ия президент на САЩ след като Ричард Никсън подава оставка.
  •     1988 г. — България установява дипломатически отношения с Европейската икономическа общност.
  •     1989 г. — Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация, в която отправя обвинения във връзка с положението на българските турци.
  •     1992 г. — На XXV летни олимпийски игри в Барселона (Испания), България заема 18-о място по брой на медалите (3 златни, 7 сребърни и 6 бронзови).
  •     1993 г. — Албер II става крал на Белгия.
  • Родени
    •     1387 г. — Хенри V, крал на Англия († 1422 г.)
    •     1776 г. — Амадео Авогадро, италиански химик († 1867 г.)
    •     1783 г. — Александра Павловна, Велика руска княгиня († 1801 г.)
    •     1896 г. — Жан Пиаже, швейцарски психолог, логик и философ († 1980 г.)
    •     1896 г. — Леонид Масин, руски балетист и хореограф († 1979 г.)
    •     1898 г. — Васил Икономов, анархист († 1925 г.)
    •     1899 г. — Памела Травърз, писателка († 1996 г.)
    •     1910 г. — Роберт ван Хюлик, Нидерландски китаист († 1967 г.)
    •     1911 г. — Уилям Алфред Фаулър, американски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.)
    •     1913 г. — Радой Попиванов, български биолог († 2010 г.)
    •     1914 г. — Люба Енчева, българска пианистка и педагожка († 1989 г.)
    •     1914 г. — Петър Бобев, български писател-белетрист († 1997 г.)
    •     1914 г. — Туве Янсон, финска писателка, пишеща на шведски език († 2001 г.)
    •     1918 г. — Робърт Олдридж, американски кинорежисьор († 1983 г.)
    •     1922 г. — Филип Ларкин, британски поет († 1985 г.)
    •     1927 г. — Робърт Шоу, британски актьор († 1978 г.)
    •     1938 г. — Леонид Кучма, бивш президент на Украйна
    •     1938 г. — Ото Рехагел, немски състезател и треньор по футбол
    •     1938 г. — Род Лейвър, австралийски тенисист
    •     1939 г. — Романо Проди, министър-председател на Италия
    •     1943 г. — Любомир Кавалек, чешко-американски шахматист
    •     1946 г. — Георги Василев, български футболист и треньор по футбол
    •     1947 г. — Джон Варли, американски писател
    •     1948 г. — Валентин Колев, български художник
    •     1950 г. — Игнат Младенов, български футболист
    •     1951 г. — Александър Божков, български политик († 2009 г.)
    •     1951 г. — Никола Колев, български военен деец
    •     1957 г. — Мелани Грифит, американска актриса
    •     1959 г. — Къртис Блоу, рапър
    •     1962 г. — Надежда Михайлова, български политик
    •     1963 г. — Уитни Хюстън, американска певица и актриса († 2012 г.)
    •     1966 г. — Иво Недялков, български юрист и предприемач
    •     1968 г. — Джилиън Андерсън, американска актриса
    •     1968 г. — Ерик Бана, австралийски актьор и комик
    •     1973 г. — Филипо Индзаги, италиански футболист
    •     1976 г. — Рона Митра, британска актриса
    •     1978 г. — Одре Тоту, френска актриса
    •     1981 г. — Роланд Линц, австрийски футболист
    •     1982 г. — Тайсън Гей, американски атлет

    Починали

    •     378 г. — Валент, римски император (* ок. 328 г.)
    •     803 г. — Ирина Атинянката, византийска императрица (* 752 г.)
    •     1516 г. — Йеронимус Бош, брабантски художник (* 1450 г.)
    •     1601 г. — Михай Витязул, владетел на Влашко (* 1558 г.)
    •     1904 г. — Фридрих Рацел, германски географ (* 1844 г.)
    •     1909 г. — Георги Златарски, български геолог (* 1854 г.)
    •     1919 г. — Ернст Хекел, немски учен (* 1834 г.)
    •     1919 г. — Руджиеро Леонкавало, италиански композитор (* 1858 г.)
    •     1927 г. — Сава Мирков, български военен лекар (* 1850 г.)
    •     1928 г. — Антон Стоилов български етнограф, фолклорист, педагог (* 1869 г.)
    •     1937 г. — Фердинанд Шилър, британски философ (* 1864 г.)
    •     1939 г. — Стоян Аргиров, български учен — филолог и създател на библиотечното дело (* 1970 г.)
    •     1942 г. — Едит Щайн, немски философ от еврейски произход (* 1891 г.)
    •     1942 г. — Иван Дорев, български книжовник (* 1866 г.)
    •     1947 г. — Реджиналд Инъс Поукък, британски зоолог (* 1863 г.)
    •     1949 г. — Дончо Костов, български биолог (* 1897 г.)
    •     1956 г. — Никола Данчов, български лексикограф и енциклопедист (* 1878 г.)
    •     1956 г. — Юрдан Данчов, български инженер (* 1871 г.)
    •     1962 г. — Херман Хесе, германски писател, Нобелов лауреат през 1946 г. (* 1877 г.)
    •     1969 г. — Сесил Франк Поуел, британски физик, Нобелов лауреат през 1950 г. (* 1903 г.)
    •     1975 г. — Дмитрий Шостакович, руски композитор (* 1906 г.)
    •     1985 г. — Олег Нейкирх, български шахматист (* 1914 г.)
    •     2000 г. — Георги Чилингиров, български народен певец (* 1914 г.)
    •     2000 г. — Джон Харшани, американски икономист (* 1920 г.)
    •     2007 г. — Живко Бояджиев, български езиковед (* 1936 г.)

    Празници

    •     ООН — Международен ден на коренното население (от 1994 г.)
    •     Канада — Ден на миротворците
    •     Република Карелия — Ден на републиката
    •     Русия — Ден на военната слава на Русия
    •     САЩ — Ден на защита на горите от пожари
    •     Сингапур — Ден на независимостта (1965 г., отделяне от Малайзия като самостоятелна държава, национален празник)
    •     ЮАР — Национален ден на жените

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Най-зловещите места в България, от които те побиват тръпки

Как бе въведено ЕГН-то в България и каква е неговата история по света

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Въпрос, задаван в „Гугъл“ за България, ще ви натъжи

10-те най-известни съкровища, откривани в България

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.