Интересни факти от днес, 11 декември

На 20 януари 1936 г. крал Джордж V умира и 42-годишният принц е провъзгласен за крал Едуард VІІІ. Още на следващия ден той нарушава протокола при огласяване на манифеста за своето възкачване на престола в компанията на все още омъжената мисис Симпсън. Незабавно след коронясването на Едуард, Уолис Симпсън започва бракоразводен процес в лондонски съд и става очевидно, че кралят иска да се ожени за нея. © снимка: Guliver/Getty Images Източник: dariknews.bg

1886 г. състои се първият мач на английския футболен отбор „Арсенал”.Отборът е създаден от група работници от оръжейния завод „Улуич Арсенал” под името „Дайъл Скуеър” на 1 декември. Първият мач на тима е победата с 6:0 над отбора на „Истърн Уондърърс”.

Скоро след това клубът приема името „Ройъл Арсенал” и продължава да играе в приятелските и местните състезания за следващите няколко години. През 1891 г. отборът получава професионален статут и сменя името си на „Уулуич Арсенал”, най-накрая се включва във футболната лига през 1893 г.

След Първата Световна Война Първа дивизия е разширена до 22 отбора и e гласувано „Арсенал” да влезе в най-горната дивизия – позиция, която държи от тогава. През 30-те години на 20 в. „Арсенал” печели пет пъти първенството на Англия и два пъти Купата на ФА и притежава едни от най-добрите играчи по онова време – Алекс Джеймс, Тед Дрейк, Клиф Бастин, Дейвид Джак, Еди Хейпгуд и Джордж Мейл, едни от най-великите футболисти, играли някога в английската футболна лига. По това време мениджър на отбора е Хърбърт Чапман.

Вече спечелил на два пъти първенството с „Хъдърсфийлд Таун” през сезоните 1923/1924 и 1924/1925 г., Чапман въвежда нова за времето си тактика при тренировките и стратегия в играта. Именно той привлича играчи като Джеймс и Бастин, които са неизменна част от състава, доминиращ в Първа дивизия през 30-те години. „Арсенал” вдига Купата на ФА през 1929/1930 г. и става шампион през 1930/1931 и 1932/1933 г.

Хърбърт Чапман умира внезапно от пневмония през 1934 г., но неговите наследници Джо Шоу и Джордж Алисън продължават започнатото и отборът печели още три титли, както и Купата на ФА през 1935/1936 г. През 1947 г. мениджър на отбора е Том Уитъкър и тимът печели шампионата през 1947/1948 г. и 1952/1953 г., както и Купата на ФА през 1950 г. и 1952 г.

През 1970/1971 г. Бърти Мий печели дубъл за пръв път в историята на “, като завоюва едновременно шампионската титла и купата на страната. През септември 1996 г. французинът Арсен Венгер пристига на „Хайбъри“, ставайки първия чуждестранен треньор на клуба.

„Арсенал” е спечелил 13 шампионски титли на страната, 11 пъти Купата на Англия и през 2006 г. стана първият отбор от Лондон, класирал се за финал на Шампионска лига. Това е единственият английски отбор, който е правил цял сезон без загуба (само в първенството).

1901 г. италианският изобретател Гулиелмо Маркони изпраща първия трансатлантически радиосигнал, който е приет в Нюфаундленд.

В края на 80-те години на 19 в. немският физик Хайнрих Рудолф Херц става вторият човек, след Никола Тесла, който показва, че електромагнитните вълни се движат със скоростта на светлината и че могат да бъдат отразявани и пречупвани. Експериментално той доказал наличието на теоретично обоснованите от Джеймс Максуел електромагнитни вълни.

По предложение на Херман фон Хелмхолц, той предприема последователност от експерименти, които през 1888 г., водят до потвърждаването на теорията на Максуел. Това включва доказателството за разпространението на вълни, което той показал чрез приемането на електромагнитно смущение получено от искра чрез приемник, който всъщност е бил несъединен проводников контур. По време на експеримента, той измерва скоростта на разпространение на смущението и открива, че тя съвпада с тази на светлината.

Херц не бил убеден е значението на своето откритие за комуникациите, но оттогава до 1895 г. редица експериментатори изследвали безжичното предаване при тестови условия. Преди него Дейвид Хюджис, изобретателят на микрофона, забелязал, че понякога от микрофона се чуват звуци дори след като връзката е прекъсната. Хюджис описал явлението като въздушно предаване.

Най-голям успех от всички експериментатори имал италианският електроинженер Гулиелмо Маркони, който през 1894 г. започнал да прави радиооборудване. През 1895 г. направил антена и открил, че може да улови радиосигнали с приемник, намиращ се зад хълм. Предаването на дълги вълни от Маркони през 1895 г. на разстояние над километър и половина може да се смята за първото практическо радиопредаване.

Маркони отишъл в Англия и основал там радиотелеграфна компания. През декември 1901 г. той създал първата трансатлантическа радиовръзка, като успешно предавал сигнали в двете посоки. През 1909 г. получил Нобеловата награда по физика.

1930 г. Националната банка на САЩ обявява фалит и затваря всичките си клонове, в които имат сметки над 400 000 клиенти. Oфисите са затворени поради отсъствие на парични средства за осъществяване на банковите дейности

За четири дни – от 7 до 11 декември, от банката са изтеглени депозити за около 20 милиона. При проведеното разследване за установяване банкрута на Американската национална банка собствениците са обвинени в некомпетентност.

Американската национална банка е създадена през 1791 г. във Филаделфия. Идеята за създаването й е на Александър Хамилтън – първи секретар на Националния резерв. Открити са нейни клонове в още осем града. Функциите й са свързани с отпечатване на американски банкноти, със създаване на паричен фонд за инвеститори, съхраняване фондовете на правителството и с осъществяване на търговски услуги.

С основаването й възникват и възражения, че банката не е оторизирана от Конституцията за банка с национален статут, тъй като основните банкови дейности се осъществяват от банките в различните щати. Впоследствие по решение на Конгреса на Американската национална банка са декларирани по-широки права в сравнение с щатските и местни банки.

До 1811 г. дейността на банката е оценена като успешна. Първата американска национална банка просъществува до 1812 г. След войната през 1812 г. се създава Втората национална банка на САЩ със същите функции.

1931 г. създадена е Британската общност. Предложението за създаване на такава организация е направено през 1917 г. от южноафриканския министър-председател Ян Смьотс, в което той пръв използва наименованието „Британска общност на нациите”.

Смьотс предвижда „бъдещите конституционни отношения и промени в Британската империя”. Смутс застъпва възгледа, че на Парижката мирна конференция през 1919 г. Империята трябва да бъде представлявана и от представители на британските доминиони.

По време на Имперската конференция от 1926 г. представителите на Великобритания и доминионите приемат общата Декларация Балфур, с която страните приемат, че те са „с равен статут, по никакъв начин подчинени една на друга в своите вътрешни и външни работи, макар и обединени от обща вярност към Короната, свободно асоциирани членове на Британската общност на нациите”. Тази връзка е по-късно формализирана с Уестминстърския статут от 1931 г. любопитен факт е, че всъщност Уестминстърския статут не успява да влезе в сила, тъй като не е ратифициран от Нюфаундленд.

Общността е наследник на Британската империя. През 1884 г., по време на посещението си в Австралия, лорд Роузбъри описва променящата се Британска империя, някои от колониите на която стават по-самостоятелни, като една „Общност на нациите”. От 1887 г. периодично се провеждат срещи на министър-председателите на Великобритания и колониите, а през 1911 г. е поставено началото на Имперските конференции, от които се развива и Британската общност.

След Втората световна война Британската империя постепенно се разпада, донякъде поради усилилите се движения за независимост в подчинените територии, най-вече в Индия, донякъде поради затрудненото финансово положение на британското правителство след тежките разходи по войната. Така в Лондонската декларация от 1949 г., поставила основите на следвоенното функциониране на организацията думата „Британска” е извадена от наименованието на Общността.

С отделянето на владенията на Империята броят на членовете на Общността на нациите бързо нараства. Така в Общността на нациите се включват 53 независими държави, които били част от Британската империя (с изключение на Мозамбик и Руанда). Основната цел на Общността била да създава атмосфера на икономическо сътрудничество между членуващите държави, както и разпространението на демокрацията и ефективното управление.

Общността на нациите осъществява своята дейност чрез постоянния Секретариат на Общността, оглавяван от генерален секретар, и чрез провежданите на всеки две години срещи на държавните и правителствени ръководители на страните членки. Символ на свободното сдружаване на държавите от Общността е главата на Общността, церемониална длъжност, изпълнявана от 1952 г. насам от кралица Елизабет II, която в същото време е и държавен глава на 16 от членуващите в организацията държави.

1936 г. британският крал Едуард VІІІ абдикира от трона. Едуард Албърт Кристиан Джордж Андрю Патрик Дейвид Уиндзор е вторият британски монарх от Уиндзорската династия. Той е най-големият син на крал Джордж V и Мери Тек. Причина за абдикацията става любовната му връзка с американката Уолис Симпсън.

Кралят абдикира, с което ликвидира конфликта между своята любовната драма и статута си на крал, прераснал в държавна политическа криза. Едуард VІІІ произнася по радиото реч, в която заявява: „Намирам за невъзможно да нося тежкото бреме на отговорността и да изпълнявам задълженията на крал без помощта и подкрепата на жената, която обичам”.

През 20-те години много пътува из Британската империя, като посещава области, засегнати от Великата депресия. Уелският принц е ерген и поддържа близки отношения с няколко омъжени жени.

През 1930 г. той се запознава с американката Уолис Симпсън – преди това разведена и намираща се във втори брак, към която изпитва дълбока привързаност. Това влошава отношенията с баща му. Едуард решава да се ожени за нея и иска родителите му да я приемат в двора, но те отказват.

На 20 януари 1936 г. крал Джордж V умира и 42-годишният принц е провъзгласен за крал Едуард VІІІ. Още на следващия ден той нарушава протокола при огласяване на манифеста за своето възкачване на престола в компанията на все още омъжената мисис Симпсън. Незабавно след коронясването на Едуард, Уолис Симпсън започва бракоразводен процес в лондонски съд и става очевидно, че кралят иска да се ожени за нея.

Следвайки духа на британските закони обаче това не е възможно: кралят се явява глава на англиканската църква, а на него му забранен брак с лице, което преди това е има разтрогнат брак. Редица консервативни политици, начело с премиера Стенли Болдуин, директно заявяват на краля, че Симпсън не може да бъде не само кралица на Великобритания, но дори и морганатична съпруга. Това потвърждават и главите на всички доминиони на Британската общност, с изключение на Ирландия.

Слуховете за връзката на Едуард с Уолис Симпсън стават причина за конституционна криза. Църквата, чиято глава е Едуард, порицава развода на Симпсън, Парламентът отказва да й даде титла, а нацията не е доволна от факта, че разведена жена ще бъде съпруга на краля.

На 16 ноември 1936 г. Болдуин заявява на краля, че има три алтернативи – да се откаже от идеята за брак; да се ожени за Уолис против волята на министрите, което ще доведе до оставка на правителството, предсрочни избори и конституционна криза в Британия и във всички доминиони без Ирландия, като основен повод за дебатите в новия парламент ще стане личният живот на краля, или да се отрече от престола.

Едуард решава да абдикира от трона, за да не развали имиджа на монархията. На 3 юни 1937 г. Едуард и Уолис сключват брак във Франция, като крал Джордж VІ не му ограничава достъпа до територията на страната. Едуард получава титлата херцог на Уиндзор, но Уолис никога не получава полагащата й се титла херцогиня. Двамата се отдават на светски живот.

1946 г. Общото събрание на ООН учредява фонда УНИЦЕФ. Фондът е създаден, за да осигурява спешна помощ, храна и здравни грижи за децата,пострадали от Втората световна война.

След 1953 г., когато УНИЦЕФ става неразделна част от системата на ООН, обсегът на неговата дейност значително се разширява. Към задачите му се включва широка хуманитарна дейност в развиващите се страни, в т.ч. медицинска и просветна дейност в полза на майките и децата от тези страни.

Днес приоритет за УНИЦЕФ са намаляване на детската смъртност, предизвиквана от болести, войни, природни бедствия; поощряване образоването на момичетата в развиващите се страни; цялостна подкрепа на младото поколение, поощряване на творческите и интелектуални търсения на децата. Тридесет и седем са страните с учредени национални комитети на УНИЦЕФ. Комитетите представляват самостоятелни неправителствени организации, лансиращи политиката на фонда. В някои от развиващите се страни има Регионални бюра, които разработват програми под ръководството на УНИЦЕФ.

Българският национален комитет за УНИЦЕФ е учреден през 1968 г. като част от Министерството на здравеопазването. От ноември 1990 г. комитетът е самостоятелно юридическо лице със свой статут, Управителен съвет, Председател и Изпълнителен директор.

1967 г. в Тулуза, Франция, е показан прототипа на свръхзвуковия пътнически самолет „Конкорд”. И до днес „Конкорд” и „ТУ-144” остават единствените до момента свръхзвукови самолети, извършвали пътнически полети.

Първият полет на самолета е извършен през 1969 г. Използван е от авиокомпаниите „Бритиш Еруейз” и „Ер Франс” от 21 януари 1976 до 24 октомври 2003 г., като последният полет е на 26 ноември 2003 г.

1972 г. „Аполо 17” става последната пилотирана мисия, която каца на Луната.Командирът на „Аполо 17” Юджийн Сърнън приземява лунния модул „Челинджър” в долината Таурус Литров.

По време на престоя си астронавтите правят няколко важни научни открития – те намират най-стария камък на Луната, взимат оранжева почва от вулканичните фонтани на Луната и прибират материал от най-скорошния метеорен сблъсък.

1977 г. датата е обявена за Национален ден на тангото в Аржентина. С нарастването на интереса към аржентинското танго по света привържениците му в много страни започват да отбелязват този ден и постепенно той придобива международна популярност.

Изборът на датата е свързан с факта, че в този ден са родени две от най-известните личности в историята на тангото. През 1890 г. е роден певецът и композиторът Карлос Гардел, може би най-емблематичната фигура в света на аржентинското танго, а през 1899 г. цигуларят и композиторът Хулио Де Каро, един от иноваторите в историята на танго музиката.

Тангото възникнало в средите на простолюдието в Буенос Айрес и Монтевидео през втората половина на 19 в., а с времето и с усъвършенстването си се възприема и от по-високите социални кръгове. Любопитен факт е, че думата „танго” идва от името на място, където се доят кравите или се продава мляко. Според друга теория названието означава „там, където свирят и танцуват чернокожите”.

1994 г. руският президент Борис Елцин изпраща военни части в Чечня. Военният конфликт между Руската федерация и Чеченската република Ичкерия продължава до август 1996 г. Конфликтът се води в Чечня и няколко населени пункта в съседни региони на Северен Кавказ с цел да се удържи Чечня в състава на Руската федерация.

Още през септември 1991 г. хората на Джохар Дудаев на практика разпръсват местния върховен съвет. Руслан Хасбулатов след това изпраща телеграма със следния текст. „С удоволствие узнах за оставката на Висшия съвет на републиката”. След разпада на СССР Джохар Дудаев обявява излизането на Чечня от състава на руските републики и провъзгласява създаването на Чеченска република Ичкерия.

Даже след като Дудаев прекратява плащането на данъците в общия бюджет и забранява на сътрудниците на руските специални служби да посещават републиката, Русия продължава да прехвърля пари в бюджета на републиката. До 1994 г. продължава да се доставя за Чечня руски нефт, Дудаев не плаща за него, а го препродава в чужбина.

От лятото на 1994 г. се развиват военни действия между верни на Дудаев армейски части и силите на Опозиционния временен съвет. На 26 ноември опозиционерите безуспешно се опитват да щурмуват сградата на парламента. В плен на привържениците на Дудаев попадат редица руски военнослужещи, сражавали се на страната на опозицията по силата на договор с Федералната служба по контраразузнаване.

На 11 декември 1994 г. подразделенията на руски военни навлизат в Чечня на основание на указ на президента Борис Елцин „Мерки за пресичане на дейността на незаконни военни формирования на територията на Чеченската република в зоната на осетино-ингушетския конфликт”.

Конфликтът и предшестващите го действия се характеризира с голям брой жертви сред цивилното население, военните и правоохранителните органи, масов геноцид на руските жители в Чечня, както и на граждани от други националности.

На 31 август 1996 г. Аслан Масхадов и Александър Лебед подписват Хасавюртските споразумения, след което започва изтегляне на руските федерални сили от Чечня.

2001 г. Китайската народна република се присъединява към Световната търговска организация. Международната организация е създадена на 1 януари 1995 г. с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 г. Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

В СТО членуват 156 държави, които реализират над 97% от международната търговия в света, както и 30 наблюдатели, повечето от които се опитват да станат пълноправни членове. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда през две години, Общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите и генерален директор, назначаван от конференцията.

2004 г. френският алпинист Жан-Кристоф Лафел става първият покорител на хималайския връх Шиша Пангма (8013 м) през зимния сезон. Върхът, коийто се намира на територията на Тибет, е най-ниският сред 8-хилядниците и заема 14-то място в низходящата класация на върховете по височина.

Върхът се счита за един от най-опасните за катерене осемхилядници, поради което е покорен най-късно. Намира върху огромен масив, покрит с вечни снегове и ледове. По време на изкачването му са загинали 21 алпинисти.

През 1963 г. група китайски алпинисти прави опит за покоряването му, но достига до височина 7130 м. Година по-късно – на 2 май 1964 г. китайска група от около 200 души, ръководена от Сю Цзимон, щурмува върха и шестима алпинисти го покоряват.

Първото успешно зимно изкачване на върха прави френският алпинист Жан-Кристоф Лафел – на 11 декември 2004 г. Това изкачване обаче не е международно признато, тъй като датата не попада технически в зимния сезон. На 14 януари 2005 г. върхът е изкачен от поляка Пьотр Моравски и италианеца Симон Моро, което вече официално е прието първото зимно покоряване на Шиша Пангма.

В България: 
1881 г. в Пловдив е създаден първият в страната професионален театър. Още през пролетта с.г. единствен сред българските градове Пловдив се сдобива със своя театрална сграда – Международен театър „Люксембург”. Поривът за театър има своя вдъхновител – Иван Вазов, пръв обосновал идеята за изграждане на български професионален театър във вестник „Народний глас”, както и своите най-близки поддръжници – Константин Величков, Захари Стоянов, Михаил Маджаров…

На 8 декември Дружеството на работниците от Дановата печатница с участието и под режисурата на Стефан Петков Попов представя пиесите „Стоян войвода” от Добри Войников и „Ревността на Барбуйе” от Молиер. Два дни по-късно след емоционален дебат на историческото XIII-то заседание на Областното събрание се гласуват 75 000 гроша „за съставлението на движима театрална трупа”.

Театърът се помещавал на мястото на доскорошния ресторант К2, който преди е била стара бейска къща, близо до площад „Джумаята”. Собственици били французите Босси и Брюн. Там те направили хотел, наречен „Люксенбург”, който разполагал с ресторант и бирария, а в терасовидния й двор- градина в празнични дни свирила военна музика, както в големите европейски градове.

За да конкурират други два хотела в Пловдив, Босси и Брюн построяват в двора специална сграда за театрални представления с достъп за всички местни и гостуващи трупи. Това е първият театрален салон в България и вземайки името на хотела, той е наречен Междуародний театър „Люксенбург”.

Вътрешността му е била кокетна – от типа на средновековните театри. Разполагал е с 300 места, 17 ложи, разположени подковообразно на нивото на сцената. На външната стена на парапета пред всяка ложа са били поставени мраморни бюстове на 17 световни класически писатели – Софокъл, Еврипид, Шекспир, Гьоте, Шилер, Корней, Расин и др. Имало широк вестибюл, коридор, гардероб за публиката, гардероб и пушалня за ложата, а освен сцената – и гримьорни за артистите.

Официалното откриване на театъра става на 24 март 1881 г. от гръцка пътуваща трупа, която е играла пиесата на Шилер „Луиза Милер”. На 12 декември 1881 г. театралната сграда е окончателно е завършена и става първата специално построена сграда в България за нуждите на гастролиращите в Пловдив чуждестранни театрални трупи.

През 1913 г. след голям пожар в сградата Международният театър „Люксенбург” изгаря и прекратява дейността си. Днес театърът носи името на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.