Удивителните „извънземни фигури“ от Маркизките острови (част 2)

продължение от част 1

Според археолозите, стилистично фигурите „тики“ са забележително сходни и очевидно следват определени социални или религиозни правила. Въпреки това съществуват различни вариации, които подсказват, че всяко „тики“ не просто изобразява символично важен техен прародител, а може би дори конкретен техен родоначалник. Фигурите „тики“ силно варират в своя размер, започвайки от 13 см. като стигат до 2,5 метра. Повечето все пак са между 50 и 100 см.

Археолозите установяват, че почти 40% от статуите са боядисани в червен цвят, като при някои статуи това отчетливо е направено в някои определени части на статуята. Това води до заключението, че периодично те са били боядисвани в червено, тъй като този цвят се считал за свещен и асоцииран с висок статус в цяла Полинезия. Някои „тики“ имат издълбани дупки на ушите на които да се поставят обици. Други имат татуировки по гърдите и краката, а една дори има 27 вертикални жлеба на очите, което подчертава още повече тяхното значение и размер.

Идолите „тики“ били използвани най-често в религиозни церемонии, като по време на „свещенодействията“ жреца не трябвало да яде, докато не стане вечер. Пред статуите често били поставяни жертвоприношения под формата на човешки тела, животни, плодове и зеленчуци. Те били слагани или пред самата статуя, или в близост до съседни дървета. Някои от статуите имали умишлено плоски глави върху които да бъдат поставяни различни украшения като корони от раковини, зъби от кит или други кости.

Особено интересен е въпроса по отношение на пола на съществата. Обикновено се счита, че те представляват мъже, но това не е правилно схващане. По-голямата част от тях, около 73% нямат пол или той просто не може да бъде определен. От останалите, 20% са определено мъжки, докато 7% са женски. Като цяло този въпрос представлява сериозен спор между археолозите, като някои от тях дори считат, че всички статуи са женски. Други спекулират, че определени статуи са преправени от мъжки на женски впоследствие.

Въпреки че родното място на статуите „тики“ са Маркизките острови те могат да бъдат открити в цяла Полинезия. Така тази женска статуя например символизира „първият човек“, а нейните големи очи представляват огромното ѝ познание. Статуите и фигурите обикновено биват поставяни в двора пред къщите на хората, за да ги предпазват… Според вярванията всяка една има своя собствена самоличност, като някои са зли, а други добронамерени. Някои символизират мъдрост, други лоялност, танц или сила.

По отношение на датировката на артефактите отново има изострени полемики. Обикновено статуите са поставяни на публични места или в единия край на церемониалния площад, докато други са красели зоната, която се намира в близост до къщата на вожда. Статуите били тясно свързани с показното представяне на авторитет и политическа власт, тъй като имали свойството да натрупват мана.

Понякога къщите на вождовете след тяхната смърт били обявявани за свещени. Датировката на огромна част от статуите е неясна, тъй като никоя от тях не е била пряко изследвана. Изглежда обаче, повечето от тях са направени след първото хилядолетие от новата ера, като продължават да се доработват впоследствие. Така за някои от тях се счита, че са създадени в периода 1700-1750 г., но лидера на норвежката археологическа експедиция през 1956 г. установява значително по-ранен период на изработка, който обаче не е потвърден. По всичко изглежда обаче, че оригиналното лице на чиято база се моделират фигурите, първо е било изобразено върху някои петроглифи и след това започва да бъде оформяно като статуи.

При всички положения, изображенията са били част от една глобална рамка, която е подхранвала определени системи на вярване и същевременно утвърждавала политическите позиции на тези, които се грижат за нейното прилагане.

инфо: parallelreality-bg.com

Вижте още: 

ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ПРАРОДИТЕЛИ НА ДОГОНИТЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook