Заекването като индивидуалност (част 2)

Продължение от част 1

Особеното при заекването е, че то

засяга не само гладкостта на речта, но и емоционалното състояние

и поведението на човека в различни житейски ситуации. Повечето заекващи споделят, че усещат проблем при загубата на контрол, а не при самата проява на заекването. Характерното за тази проява са повторенията или пролонгациите на звукове, кратки думи или срички, които са достатъчно чести, за да причинят усещането, че нещо не е както трябва, но в същото време са почти непредсказуеми като момент на появата и неконтролируеми. Често заекването се съпътства от допълнителни движения – като тикове и безконтролни движения на тялото, които се проявяват при нарушаването на гладката реч. Много учени смятат, че тези движения са видимият израз на вътрешната борба на заекващия да произнесе думите си и на притеснението от реакцията на събеседника. Най-лошата характеристика на заекването е натрупващото се напрежение, тревожност и дори страх, които са свързани с очакваното неприемане, присмех и усещане за неадекватност. Някои психолози смятат, че именно този психически багаж развива и утежнява заекването при хората. Според тях той

формира чувство за непълноценност,

което пречи на човека да се отпусне и да говори свободно.

Някои от най-новите проучвания показват и физиологична връзка във формирането на заекването. Една от теориите е, че то е наследствено, тъй като около 60% от заекващите имат и друг заекващ сред най-близките си роднини. Трудно е да се докаже дали това твърдение има някаква реална почва, защото обикновено най-близките роднини са и онези, които ни учат да говорим и формират начина ни на изразяване. Едно от малкото генетични изследвания върху тази теория, проведено през 2005 г. сред 144 засегнати и 55 незасегнати семейства в Пакистан, показа, че хромозомата 12q съдържа ген, който се отразява върху вероятността от поява на заекване. Изследвания на мозъка – като това на Су-Юн Чан от Американския национален здравен институт в Бетезда – предлагат доказателства за това, че бялото вещество в мозъка на заекващите често показва леки увреждания, които най-вероятно са вродени. Засечена е и

проблемна връзка между дясното и лявото полукълбо

на възрастните заекващи. Проучването на Чан показва и че сивото вещество в мозъка на заекващите деца е по-малко от обичайното в регионите, свързани с речта. В лявото полукълбо на участниците в експеримента била открита и по-ниска фракционална анизотропия (ДА СЕ ОБЯСНИ) на бялото вещество в зоните, контролиращи движението на лицето и ларинкса. Според Чан точно това е причината за упоритото заекване, което продължава и в зрелостта.

Терапиите за контрол и лечение на заекването са многобройни и варират от логопеда до психиатъра. В България историята е доста интересна. През 80-те и 90-те години на миналия век военните започват единствена по рода си за страната ни програма в санаториума в град Белово. Терапията при тях трае 3 месеца и звучи съвсем „по военному”. Първите 10 дена се мълчи. Тотално. Нито гък. “Мълчаливите” носят специална униформа – сини пижами, за да не ги заговарят останалите.

Общува се единствено с бележник и химикалка.

Следва чинът на “оранжевите пижами”, които живеят на друг етаж и правят говорни упражнения с логопед – обикновено насочени към формирането на техники за бавна, но гладка артикулация, които след това да се използват и в реалния живот. Набляга се на слушането на записи с гладка дикция и малко по-бавна реч. Изглежда, че тази “шокова терапия” не е лишена от полза, защото подобни подходи се използват и днес – много терапевти наблягат не толкова на “лечението”, колкото на приучаването на заекващия чрез говорни и дихателни упражнения да контролира речта си и да навикне на по-бавно, но и по-гладко изразяване. Немалък “бонус” при такива терапии дава и самочувствието на заекващия, че се владее и няма да изгуби контрол върху себе си, което често води до чувство за безпомощност и изолация, а оттам и до постоянно психическо напрежение. Психологическата или психиатричната помощ са полезни именно за преодоляване на душевния дискомфорт, който на практика е и основният проблем на заекващия човек.

Въпреки че

точните причини за появата на заекването не са напълно ясни и до днес,

съществуват някои модерни технологии за неговото контролиране. Един такъв вариант е слуховото устройство SpeechEasy. Това е миниатюрна слушалка, която се поставя в едното ухо и променя начина, по който заекващият чува собствения си глас. Устройството разчита на наблюдението, че заекващите не заекват, когато някой говори едновременно с тях и казва същото нещо – като рецитирането или молитвата в хор например. То създава ехо, което кара мозъка да мисли, че още някой говори едновременно с носещия апаратчето. Смайващото при SpeechEasy е, че човек спира да заеква в мига, в който го сложи. Допълнителните тестове обаче не са чак толкова обнадеждаващи. През 2006 г. американски учени изпробват устройството на 13 доброволци. Като цяло заекването им без допълнителна терапия намалява с 36%, но това е само обобщение – истината е, че на някои от участниците слушалката е помогнала много, докато други почти не са се облагодетелствали от нея. Още едно проучване показва също така смесени резултати – 12 от 19-те доброволци

намаляват заекването си до 1% в началото на експеримента.

Четирима от тях запазили добрите си резултати и седем месеца по-късно. При един ефектът намалял с времето, а двама съобщили, че след половин година постоянна употреба на устройството речта им се е влошила. Явно е, че дори технологията не е панацея, но без съмнение си струва да се опита – възможно е точно вие да се окажете сред успешните няколко процента. Проблемът при този опит е цената – устройствата от типа на SpeechEasy вървят по няколко хиляди долара.

Колкото и разпространен феномен да е заекването, причините за него все още не са съвсем ясни. Спорни са и терапиите, които обикновено дават само ограничен резултат, който е различен при различните пациенти. Все пак напредъкът от инквизиторските клещи до слуховото устройство само за един век не е за подценяване. Не бива да се губи надежда – дори учените казват, че заекването е повече проблем на социализирането, отколкото на тялото. А за този проблем най-добър ми се вижда подходът на Цветана – усмивка, розова рокля и желание за общуване. Защото проблемът е проблем само ако си го направиш такъв. А нима не е чаровно да си различен?

Автор: Елена Панова

източник: obekti.bg

Вижте още:

• ЗАЩО ЗАБРАВЯМЕ ЗА КАКВО СМЕ ГОВОРИЛИ, КОГАТО НИ ПРЕКЪСНАТ?
• А ВИЕ ГОВОРИТЕ ЛИ САМИ НА СЕБЕ СИ?
• 10 ИНТЕРЕСНИ ФАКТА ЗА ГОВОРЕНЕТО
• МОЗЪКЪТ НИ КАРА ДА СЕ ПРОВАЛЯМЕ В ОТГОВОРНИ СИТУАЦИИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook