15 април 1452 г. – Ражда се Леонардо да Винчи
В град Винчи, владение по онова време на Флоренция, се ражда Леонардо да Винчи – знаменитият италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса.
Създава хармоничен образ, синтезира идеалите на хуманизма. Като ученик на Верокио участва в създаването на композицията „Кръщение Христово“.
Живописните му творби са изпълнени с изящно чувство за цвят, тънък усет за духовно съвършенство в загатнатите усмивки, пози, жестове, въздушност (виж сфумато) – „Мадоната в пещерата“, „Мадона Бенуа“, „Мона Лиза“ („Джокондата“) и др. Автор на фреската „Тайната вечеря“ в трапезарията на манастира „Санта Мария де ле Грацие“ – една от най-известните в европейското изкуство. Леонардо да Винчи се стреми към задълбочено проучване на заобикалящия го свят – прави много скици на животни, цветя, анатомични рисунки.
Изобретява редица физични прибори и механични приспособления. Инженерни и военнотехнически открития (идея за летателни апарати, фортификационни съоръжения и др.). По-късно по записките и чертежите са съставени книгите „Трактат за живописта“, „За полета на птиците“, „За анатомията (на човека и коня)“.
Леонардо да Винчи е творец с многообразие от интереси, силна воля, мисъл и характер, духовно присъствие и влияние в историческото развитие на човечеството.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1715 г. — В Южна Каролина индианците убиват 90 английски заселници, което става повод за започване на войната между англичаните и индианците.
• 1795 г. — Литва е присъединена към Русия.
• 1841 г. — Карл Маркс получава докторска степен по философия.
• 1865 г. — Умира президентът на САЩ Ейбрахъм Линкълн (прострелян предната вечер) и начело на държавата застава вицепрезидентът Андрю Джонсън.
• 1872 г. — Антим I получава своя екзархийски берат на официално организирана във Високата порта церемония.
• 1874 г. — Под името Анонимно дружество на художници живописци, скулптури, графици и др. се провежда първата изложба на импресионистите.
• 1912 г. — При първото си пътуване луксозният пасажерски кораб Титаник потъва, два часа и четиридесет минути след сблъсък с айсберг, при което загиват около 1500 души.
• 1914 г. — Учредена е Българска фондова борса – София; правилникът ѝ влиза в сила от 1 юни 1915.
• 1919 г. — С декрет на съветската власт са създадени трудово-възпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите).
• 1923 г. — Инсулинът става общодостъпен за всички болни от диабет.
• 1923 г. — В „Риалто тиътър“ в Ню Йорк се провежда първата в света комерсиална прожекция на озвучен филм.
• 1938 г. — Частите на генерал Франциско Франко превземат Винарос по време на Испанската гражданска война.
• 1943 г. — Втората световна война: Самолети на Антихитлеристката коалиция извършват масирана бомбардировка на бившия автомобилен завод Минерва (тогава използван за ремонт на германски военни самолети) и град Мортсел (край Антверпен, Белгия), загиват 936 цивилни граждани, в т.ч. 209 деца.
• 1947 г. — В София е създадена Българска народна филхармония, преименувана през 1949 г. на Софийска държавна филхармония.
• 1948 г. — 6 Велико народно събрание на България приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост.
• 1949 г. — Основан е състезателният отбор Скуадра Карло Абарт.
• 1951 г. — В Лондон се провежда първият конкурс „Мис Свят“.
• 1955 г. — Първият ресторант от веригата McDonald’s отваря врати в Илиноис.
• 1957 г. — В София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ).
• 1983 г. — Открит е Дисниленд в Токио.
• 1986 г. — Американски самолети извършват наказателни полети срещу Либия в отговор на нападението, извършено от либийски катери срещу кораби на Шести американски флот в Средиземно море.
• 1989 г. — Трагедията Хилзбъро: При неконтролируемо нахлуване на запалянковци на стадион Хилзбъро, Англия, загиват 96 души.
• 1992 г. — Виетнамският парламент приема нова конституция.
• 1993 г. — Туркменистан официално преминава от кирилица на латиница.
• 1994 г. — Подписано е общото споразумение за митата и търговията ГАТТ.
• 1997 г. — При пожар по време на ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия загиват 343 богомолци.
• 2013 г. — Бомбени атентати в Бостън, Масачузетс, САЩ
Родени
• 1469 г. — Нанак, основател на монотеистичната религия сикхизъм († ?)
• 1489 г. — Синан, османски архитект († 1588 г.)
• 1588 г. — Клавдий Салмазий, френски лингвист и учен († 1653 г.)
• 1642 г. — Сюлейман II, султан на Османската империя († 1691 г.)
• 1646 г. — Кристиан V, крал на Дания († 1699 г.)
• 1684 г. — Екатерина I, императрица на Русия († 1727 г.)
• 1707 г. — Леонард Ойлер, швейцарски математик и физик († 1783 г.)
• 1710 г. — Уилям Кулен, шотландски физик († 1790 г.)
• 1777 г. — Хайнрих Маркс, пруски адвокат, баща на Карл Маркс († 1838 г.)
• 1800 г. — Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател († 1862 г.)
• 1832 г. — Вилхелм Буш, германски поет († 1908 г.)
• 1843 г. — Хенри Джеймс, американски писател († 1916 г.)
• 1854 г. — Антон Безеншек, словенски езиковед († 1915 г.)
• 1858 г. — Емил Дюркем, френски социолог († 1917 г.)
• 1860 г. — Еню Димитров, български офицер и революционер († ? г.)
• 1860 г. — Иван Фичев, български военен деец († 1931 г.)
• 1862 г. — Хаджи Филиз Нурулла, световен шампион по свободна борба († 1919 г.)
• 1864 г. — Георги Райков, български революционер († неизв.)
• 1865 г. — Янаки Паскалев, български революционер († 1933 г.)
• 1874 г. — Гоно Янев, български революционер († 1904 г.)
• 1874 г. — Даме Попов, български революционер († 1948 г.)
• 1874 г. — Йоханес Щарк, немски физик, Нобелов лауреат († 1957 г.)
• 1875 г. — Вера Игнатиева, българска артистка († 1972 г.)
• 1875 г. — Георги Евстатиев, български художник († 1923 г.)
• 1875 г. — Димитър Ботков, български революционер († 1943 г.)
• 1875 г. — Тома Иванов, български революционер († ? г.)
• 1877 г. — Георги Бояджиев (революционер), български революционер († ? г.)
• 1879 г. — Петър Чолаков, български революционер († 1935 г.)
• 1880 г. — Макс Вертхаймер, немски психолог († 1943 г.)
• 1885 г. — Франц Бьоме, немски офицер († 1947 г.)
• 1886 г. — Николай Гумильов, руски поет († 1921 г.)
• 1895 г. — Корадо Алваро, италиански писател († 1956 г.)
• 1896 г. — Николай Семьонов, руски физик и химик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1986 г.)
• 1901 г. — Джо Дейвис, английски играч на билярд и снукър († 1978 г.)
• 1903 г. — Г. М. Димитров, български политик († 1972 г.)
• 1903 г. — Ерих Аренд, немски поет и преводач († 1984 г.)
• 1904 г. — Аршил Горки, американски художник с арменски произход († 1948 г.)
• 1905 г. — Славчо Давидов, български учен и стоматолог († 1981 г.)
• 1907 г. — Николас Тинберген, холандски орнитолог, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1988 г.)
• 1910 г. — Мигел Найдорф, полски и аржентински шахматист († 1997 г.)
• 1912 г. — Ким Ир Сен, президент на Северна Корея († 1994 г.)
• 1920 г. — Магда Пушкарова, българска народна певица († 2006 г.)
• 1920 г. — Рихард фон Вайцзекер, 6-ти Бундеспрезидент на Германия
• 1920 г. — Томас Сас, унгарски психиатър и академик († 2012 г.)
• 1922 г. — Лиляна Барева, българска оперна певица
• 1922 г. — Стенли Шахтер, американски психолог († 1997 г.)
• 1924 г. — Невил Маринър, британски диригент
• 1927 г. — Тодор Бечиров, български футболист и съдия
• 1928 г. — Емил Камиларов, български цигулар († 2007 г.)
• 1930 г. — Вигдис Финпогадоухтир, четвъртият президент на Исландия
• 1933 г. — Борис Стругацки, руски писател († 2012 г.)
• 1938 г. — Борис Парашкевов, български учен и преводач
• 1938 г. — Клаудия Кардинале, италианска актриса
• 1949 г. — Алла Пугачова, руска поп-певица
• 1949 г. — Кадир Инанър, турски киноартист
• 1951 г. — Павел Васев, български актьор и режисьор
• 1953 г. — Ирина Войнова, българска поетеса
• 1953 г. — Румен Бояджиев, българска музикант
• 1953 г. — Пламен Ставрев, български музикант и продуцент († 2011 г.)
• 1954 г. — Гинка Гюрова, българска гребкиня
• 1955 г. — Доди ал Файед, египетски бизнесмен († 1997 г.)
• 1959 г. — Ема Томпсън, британска актриса
• 1959 г. — Роберто Фиоре, италиански неофашист
• 1960 г. — Тони Джоунс, английски играч на снукър
• 1966 г. — Саманта Фокс, британска поп-певица
• 1968 г. — Ед О’Брайън, британски китарист
• 1971 г. — Камен Донев, български артист
• 1972 г. — Алексей Макаров, руски кино и театрален актьор
• 1973 г. — Дамян Савов, български артист и шоумен
• 1975 г. — Пол Дана, американски автомобилен състезател († 2006 г.)
• 1981 г. — Иво Максимов, български футболист
• 1982 г. — Алберт Риера, испански футболист
• 1983 г. — Стоян Самунев, български волейболист
• 1988 г. — Галин Иванов, български футболист
• 1990 г. — Ема Уотсън, английска актриса
• 1999 г. — Стефания Габровска, българска художничка на манга
Починали
• 1446 г. — Филипо Брунелески, италиански архитект (* 1377 г.)
• 1641 г. — Доменикино, италиански художник (* 1581 г.)
• 1659 г. — Зимон Дах, немски поет (* 1605 г.)
• 1754 г. — Якопо Рикати, италиански математик (* 1676 г.)
• 1764 г. — Мадам дьо Помпадур, любовница на Луи XV (* 1721 г.)
• 1765 г. — Михаил Ломоносов, руски учен (* 1711 г.)
• 1788 г. — Джузепе Боно, австрийски композитор (* 1711 г.)
• 1865 г. — Ейбрахам Линкълн, 16-ти президент на САЩ (* 1809 г.)
• 1888 г. — Матю Арнолд, британски поет (* 1822 г.)
• 1896 г. — Август Александър Ярнефелт, руски офицер (* 1833 г.)
• 1899 г. — Карл Калбаум, немски психиатър (* 1828 г.)
• 1906 г. — Анастас Янков, български революционер (* 1857 г.)
• 1912 г. — Едуард Джон Смит, английски капитан (Титаник) (* 1850 г.)
• 1912 г. — Томас Андрюс, североирландски бизнесмен (* 1873 г.)
• 1919 г. — Кръстьо Кръстев, български писател (* 1866 г.)
• 1922 г. — Иван Николов, български революционер (* 1852 г.)
• 1925 г. — Август Ендел, немски архитект (* 1871 г.)
• 1927 г. — Гастон Льору, френски журналист (* 1868 г.)
• 1931 г. — Дончо Щипянчето, български революционер (* 1867 г.)
• 1938 г. — Сесар Вайехо, перуански поет (* 1892 г.)
• 1942 г. — Роберт Музил, австрийски писател (* 1880 г.)
• 1957 г. — Надежда Станчова, български дипломат (* 1894 г.)
• 1967 г. — Тото, италиански комик (* 1898 г.)
• 1977 г. — Георги Герасимов, български художник (* 1905 г.)
• 1980 г. — Жан-Пол Сартър, френски философ, отказва Нобеловата награда за литература през 1964 г. (* 1905 г.)
• 1982 г. — Артър Лав, британски актьор (* 1915 г.)
• 1986 г. — Жан Жене, френски писател (* 1910 г.)
• 1987 г. — Масатоши Накаяма, японски каратист (* 1913 г.)
• 1989 г. — Ху Яобан, партиен лидер на Китай (* 1915 г.)
• 1990 г. — Грета Гарбо, шведска киноактриса (* 1905 г.)
• 1992 г. — Александър Матковски, историк от Република Македония (* 1922 г.)
• 1996 г. — Александър Танев, български композитор (* 1928 г.)
• 1998 г. — Пол Пот, камбоджански диктатор (* 1925 г.)
• 1999 г. — Харви Постълуайт, британски инженер (* 1944 г.)
• 2002 г. — Деймън Найт, американски писател (* 1922 г.)
• 2002 г. — Богомил Нонев, български писател (* 1920 г.)
• 2005 г. — Йоаким Хербут, скопски католически епископ (* 1928 г.)
• 2006 г. — Иван Митев, български лекар (* 1924 г.)
Празници
• Босна и Херцеговина — Ден на армията
• Грузия — Ден на любовта
• САЩ — Ден на данъците
• Северна Корея — Фестивал Ариранг или Празник на слънцето (годишнина от рождението на Ким Ир Сен)
• Украйна — Ден на работещите в наказателно разследване
инфо: obekti.bg
Вижте още:
Великите мисли за живота на Леонардо да Винчи
Как да спим като Леонардо да Винчи и Никола Тесла
Шифърът на Леонардо. 10 мита за Да Винчи
Пророчествата на Леонардо да Винчи
За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook тук
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.