1 юли 1858 г. – Ражда се съвременната биология

Лондонското Линеевско дружество изслушва презентацията на научен труд, който представя как естествения отбор влияе на еволюцията и разнообразието на видовете. Негови автори са Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс. Ражда се съвременната биология.

Още в началото на 1856 г. Дарвин проучва дали е възможно яйца и семена да оцелеят по време на пътуване в морската вода, при което видовете да се разпространяват от другата страна на океаните. Хукър все повече изпитва съмнения относно класическото разбиране, че видовете са непроменяеми, но техният по-млад приятел Томас Хъксли е твърдо против еволюцията. Лайъл е заинтригуван от теорията на Дарвин, без обаче за осъзнае нейния обхват. В една статия на Алфред Уолъс, посветена на Въведение във видовете, Лайъл намира сходни моменти с мислите на Дарвин, поради което го подтиква да побърза с публикацията, за да гарантира авторството на идеите си. Въпреки, че Дарвин не съзира заплаха в това отношение, той започва да работи първоначално по една кратка статия. С времето обаче тя се разраства и става „голяма книга, посветена на видовете“, озаглавена „Естествен отбор“. Дарвин продължава проучванията си, събирайки информация и образци от естествоизпитатели от целия свят, включително и Уолъс, който по това време работи в Борнео. Дарвин поддържа през живота си интензивна кореспонденция с над 2 000 души — естествоизпитатели, интелектуалци и обществени фигури, като общият брой на написаните от него писма за целия му живот надхвърля 15 000. Американският ботаник Ейза Грей проявил интерес към темата и на 5 септември 1857 г. Дарвин изпраща на Грей подробно описание на идеите си, включително и резюме на „Естествен отбор“. През декември получава писмо от Уолъс, в което той го пита дали книгата ще изследва произхода на човека. Дарвин отговаря, че би избегнал тази „толкова натоварена с предразсъдъци“ тема, като същевременно окуражава Уолъс да продължи да работи по въпросите, добавяйки накрая „Аз отивам още по-далече от вас“.

Вижте още: Как влияе лечебното намерение върху клетките на мозъка ни

Книгата на Дарвин е написана наполовина, когато на 18 юни 1858 г. получава статия от Уолъс, в която Уолъс описва естествения отбор. Дарвин бива шокиран от факта, че е „изпреварен“. По молба на Уолъс препраща статията на Лайъл и въпреки, че Уолъс не говори за публикуване, Дарвин изразява готовността си да я изпрати за публикуване в което и да е списание, посочено от Уолъс. Точно по това време наскоро роденото дете на Дарвин, Чарлз Уоринг Дарвин, заболява от скарлатина. Дарвин оставя нещата в ръцете на Лайъл и Хукър. Те решават да се направи обща презентация пред Линеевското дружество на статия под заглавие „Върху склонността на видовете да образуват вариетети и увековечаването на вариететите и видовете посредством естествен отбор“. Презентацията се състои на 1 юли, но бебето на Дарвин умира междувременно и той не се чувства психически уравновесен, за да присъства на нея.

Непосредствената реакция на обявяването на теорията е сравнително слаба. Статията бива публикувана в изданието на дружеството през август, препечатана в няколко други списания и удостоена с няколко критики и читателски писма. Президентът на Линеевското дружество отбелязва през май 1859, че предходната година не е била белязана от никакво революционно откритие. В продължение на тринадесет месеца Дарвин работи упорито по съкратената версия на неговата „голяма книга“, борейки се със здравословни проблеми и бивайки непрекъснато окуражаван от приятелите си.

На 22 ноември 1859 г. книгата на Дарвин „Произход на видовете“ (пълното заглавие е „Произход на видовете посредством естествен отбор, или запазването на облагодетелствани породи в борбата за живот“) излиза от печат в тираж от 1 250 екземпляра, който още същия ден е изчерпан. В нея Дарвин излага „един дълъг аргумент“ от подробни наблюдения, заключения и обсъждане на възможни контрадоводи. Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на човека, се заключава в сдържаното изказване „ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история“. Дарвиновата теория е изказана още в самото начало на книгата:

„Имайки предвид, че от един вид се раждат повече индивиди, отколкото е възможно да оцелеят, следователно, отново и отново възниква борба за оцеляване. От това следва, че всяко същество, ако се изменя слабо в посока, в която му носи полза, под влиянието на комплексните и понякога променящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се изразява естественият отбор. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки отбран вариетет ще се стреми да разпространи своята нова модифицирана форма.“

Вижте още: Шри Свами: Клетките ни чуват всяка наша мисъл

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    69 г. — Веспасиан е издигнат за император на Римската империя от легионите.
•    1097 г. — Битка при Дорилеон: Кръстоносците водени от принц Боемунд I Антиохийски побеждават селджукската армия, водена от Килич Арслам I.
•    1847 г. — В САЩ са пуснати в употреба първите залепващи пощенски марки.
•    1863 г. — Американска гражданска война: Започва Битката при Гетисбърг.
•    1881 г. — 2 Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.
•    1894 г. — Основан е бразилският футболен клуб Клуб де Регаташ Ботафого, предшественик на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.
•    1905 г. — Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността.
•    1907 г. — В САЩ са създадени първите военно-въздушни сили.
•    1911 г. — Полският биохимик Казимир Функ открива витамините.
•    1916 г. — Първата световна война: Започва една от най-кръвопролитните битки през войната — Битката при Сома.
•    1921 г. — По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна реформа.
•    1942 г. — Втората световна война: След 8-месечна обсада германската армия овладява Севастопол.
•    1960 г. — Двете Сомалии — британска и италианска получават независимост и се обединяват в една държава.
•    1962 г. — Руанда и Бурунди стават независими от Белгия държави.
•    1968 г. — В Женева е подписан Договор за неразпространение на ядрените оръжия от СССР, САЩ, Великобритания и други страни.
•    1975 г. — Людмила Живкова оглавява културното ведомство на Народна република България.
•    1976 г. — Португалия предоставя автономия на Мадейра.
•    1980 г. — В Полша избухва стачка, ръководена от профсъюза Солидарност.
•    1881 г. — 2 Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.
•    1996 г. — Неврокопският митрополит Пимен е избран за патриарх от алтернативния Свети Синод.
•    1997 г. — Китайска народна република възстановява суверенитета си над Хонконг, с което приключва 156-годишното колониално управление на Обединеното кралство.
•    1997 г. — В България е въведен валутен борд и българския лев е приравнен към германската марка (1 DEM = 1000 BGN).
•    2000 г. — В България започва здравна реформа, чието цел е да замести безплатното здравеопазване.
•    2002 г. — Основан е Международният наказателен съд, който разглежда дела на лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на агресия.
•    2004 г. — Космическият апарат Касини-Хюйгенс, по съвместна програма на НАСА и ЕКА, влиза в орбита около Сатурн.
•    2009 г. — Открит е новият терминал на Летище Пловдив.

Вижте още: Съдържаме ли повече бактерии, отколкото човешки клетки?

Родени

•    1646 г. — Готфрид Лайбниц, германски математик († 1716 г.)
•    1804 г. — Жорж Санд, френска писателка († 1876 г.)
•    1847 г. — Хайнрих Гелцер, немски историк († 1906 г.)
•    1872 г. — Луи Блерио, френски авиоконструктор и пилот — пионер († 1936 г.)
•    1879 г. — Леон Жуо, френски профсъюзен деятел, Нобелов лауреат († 1954 г.)
•    1889 г. — Вера Мухина, руска скулпторка († 1953 г.)
•    1899 г. — Константинос Цацос, президент на Гърция († 1987 г.)
•    1899 г. — Чарлз Лотън, английски артист († 1962 г.)
•    1902 г. — Уилям Уайлър, американски режисьор от френски произход († 1981 г.)
•    1909 г. — Никола Парапунов, комунистически партизанин († 1943 г.)
•    1909 г. — Сергей Закариадзе, грузински актьор († 1990 г.)
•    1911 г. — Сергей Соколов, съветски маршал († 2012 г.)
•    1914 г. — Ахмед Хасан ал-Бакър, иракски политик († 1982 г.)
•    1915 г. — Уили Диксън, американски блус музикант († 1992 г.)
•    1916 г. — Оливия дъ Хавиланд, американска актриса
•    1920 г. — Амалия Родригеш, португалска певица († 1999 г.)
•    1921 г. — Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор († 2010 г.)
•    1921 г. — Маргарита Дупаринова, българска актриса († 2005 г.)
•    1922 г. — Стоян Стоянов, български психиатър († 1999 г.)
•    1926 г. — Робърт Фогел, американски икономист, Нобелов лауреат през 1993 г. († 2013 г.)
•    1929 г. — Джералд Еделман, американски биохимик и имунолог, Нобелов лауреат през 1972 г. († 2014 г.)
•    1931 г. — Лесли Карон, френско-американска актриса
•    1931 г. — Мирон Иванов, български писател († 1988 г.)
•    1931 г. — Сейни Кунче, нигерски военен диктатор († 1987 г.)
•    1931 г. — Станислав Гроф, чешки психиатър
•    1933 г. — Никола Лечев, български баскетболист
•    1934 г. — Сидни Полак, американски режисьор († 2008 г.)
•    1938 г. — Александър Курляндски, съветски писател
•    1938 г. — Едуард Захариев, български режисьор († 1996 г.)
•    1939 г. — Паскал Гилевски, писател от Република Македония
•    1941 г. — Майрън Шолс, канадски икономист, Нобелов лауреат през 1997 г.
•    1944 г. — Стоян Райчевски, български публицист
•    1950 г. — Дейвид Дюк, американски политик
•    1952 г. — Дан Акройд, канадски актьор
•    1956 г. — Юлия Кънчева, българска актриса
•    1961 г. — Даяна Спенсър, принцеса на Уелс († 1997 г.)
•    1961 г. — Карл Луис, американски атлет
•    1962 г. — Доминик Кийтинг, британски актьор
•    1967 г. — Памела Андерсън, канадски модел
•    1976 г. — Патрик Клуйверт, холандски футболист
•    1977 г. — Лив Тайлър, американска актриса
•    1982 г. — Анелия, българска певица
•    1982 г. — Кармела ДеЧезаре, американски модел и кечистка
•    1982 г. — Хилари Бъртън, американска актриса
•    1985 г. — Леа Сейду, френска актриса и модел
•    1994 г. — Елена Тодорова, българска спортистка
•    1998 г. — Холи Стийл, британска певица

Починали

•    251 г. — Деций Траян, римски император (* 207 г.)
•    251 г. — Херений Етруск, римски император (* 227 г.)
•    1109 г. — Алфонсо VI, крал на Леон и Кастилия (* 1040 г.)
•    1784 г. — Вилхелм Фридеман Бах, германски композитор (* 1710 г.)
•    1836 г. — Феликс дьо Божур, френски дипломат (* 1765 г.)
•    1839 г. — Махмуд II, султан на Османската империя (* 1785 г.)
•    1853 г. — Николай Ст. Палаузов, български търговец (* 1776 г.)
•    1881 г. — Херман Лоце, германски философ (* 1817 г.)
•    1891 г. — Михаил Когълничану, румънски държавник (* 1817 г.)
•    1896 г. — Хариет Бичър Стоу, американска писателка (* 1811 г.)
•    1944 г. — Таня Савичева, руска ученичка (* 1930 г.)
•    1950 г. — Елиел Сааринен, финландски архитект (* 1873 г.)
•    1961 г. — Луи-Фердинан Селин, френски писател (* 1894 г.)
•    1971 г. — Уилям Лорънс Браг, австралийски физик, Нобелов лауреат (* 1890 г.)
•    1974 г. — Хуан Перон, президент на Аржентина (* 1895 г.)
•    1982 г. — Герасим Младенов, български актьор (* 1916 г.)
•    1990 г. — Иван Серов, руски офицер (* 1905 г.)
•    1997 г. — Джошуа Хасан, гибралтарски политик (* 1915 г.)
•    1997 г. — Робърт Мичъм, американски актьор (* 1917 г.)
•    2001 г. — Николай Басов, руски физик, Нобелов лауреат (* 1922 г.)
•    2003 г. — Нхау, намибийски актьор (* 1944 г.)
•    2004 г. — Марлон Брандо, американски актьор (* 1924 г.)
•    2004 г. — Ричард Мей, британски юрист (* 1938 г.)
•    2004 г. — Тодор Скаловски, македонски композитор (* 1909 г.)
•    2005 г. — Иван Колев, български футболист (* 1930 г.)
•    2009 г. — Карл Молдън, американски актьор (* 1912 г.)
•    2011 г. — Васа Ганчева, българска журналистка и водеща (* 1946 г.)

Празници

•    Православна църква — Празник на братята Св. св. Козма и Дамян, в България се почита сред народа като Свети Врач. Ден на билкаря и на народния лечител.
•    Международен ден на архитектурата (от 1985 г.)
•    Армения — Ден на прокурорите
•    Британски Вирджински острови — Ден на Вирджинските острови
•    България — Джулая
•    България — Боен празник на 5-ти конен полк
•    Гана — Ден на републиката (1961 г.)
•    Канада — Ден на Канада (национален празник)
•    Канада — Ден на унижението (Създаден през 1923 г. от страна на китайските имигранти в Канада, за да привлекат вниманието на канадските власти по въпросите на имиграцията в страната)
•    Киргизстан — Ден на данъчната служител
•    Китай — Ден на комунистическата партия
•    Лесото — Ден на семейството
•    Молдова — Ден на данъчната служба
•    Руанда и Бурунди — Ден на независимостта (1962 г., от Белгия, национални празници в двете държави)
•    Русия — Ден на морския и речния флот
•    Сомалия — Ден на независимостта (1960 г., от Италия) и Ден на обединението на двете Сомалии (национален празник)
•    Суринам — Ден на свободата
•    Турция — Ден на Военноморските сили
•    Украйна — Ден на архитекта

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Над 99% от микробите в човешкото тяло са неизвестни на науката

Спомените могат да се предават на следващите поколения чрез ДНК-то

За ДНК-то на белите, русокоси и синеоки „турци“ – История от първо лице

Микроби на борда на самолета: къде са най-много?

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук