Забранената планина, която никога няма да изкачите

pixabay.com

Никой връх в Хималаите не прави такова незабравимо първо впечатление

Пътувайки из Непал, няма как да не бъдете поразени от вида на гигантска триъгълна скална маса, надвиснала над долината Похара и едноименния град. Гледката на този необичаен връх, очертан в небето над оживения град, е като никоя друга. Никой връх в Хималаите не прави такова незабравимо първо впечатление.

Удивителното е, че можете да видите тази страховита красота без да ви се налага да се катерите с дни – можете просто да я съзерцавате от седалката си в автобуса.

Върхът, който така неочаквано поразява въображението, не е Еверест, нито някой от останалите 7 върха с височина над 8000 м. Той е относително нисък, но това по никакъв начин не намалява красотата му.

Оказва се, че мнозина са били пленени от чара му в миналото.

Мачапучаре, което се превежда като „рибешка опашка“, е живописен планински връх с височина 6993 м в централната непалска планинска верига Анапурна, където са разположени 3 от 10-те най-високи върха в света. Въпреки това Мачапучаре лесно грабва окото, тъй като е далече от най-високите въхове на Анапурна. Той изглежда висок и самотен, въпреки „скромната“ си височина, информира Би Би Си.

Географското му разположение позволява той да бъде разгледан лесно от всички страни и почти вертикалният му релеф може да се види от всякакви ъгли. На върха има два заострени зъбера, свързани със стръмна падина, които му придават още по-интригуващ вид.

Ако искате да го изкачите, трябва да тръгнете до базовия лагер на по-малкия връх Марди Химал под Мачапучаре. Изкачването, което е дълго 40 км, отнема 5 дни и ще ви отведе на 4500 м височина. Оттам можете да изминете още 1000 м нагоре към Марди Химал и това е максималното, което можете да направите, за да се доближите до върха.

pixabay.com

Причината е, че изкачването на Мачапучаре е забранено.

Това е нещо изключително рядко в страна като Непал, която в приела планинския туризъм с такъв ентусиазъм, че дори най-високата точка на света – връх Еверест, често е претъпкан. Причината Мачапучаре да остане непокътнат връх, както и Непал да се превърне в рая за алпинистите, какъвто е днес, е подполковник Джеймс Оуен Мерион Робъртс.

Джими Робъртс, както е по-известен, е уважаван офицер от британската армия, чийто принос към Непал и алпинизма в Хималаите е огромен. Той е първото военно аташе в Непал, назначен през 1958 г. Той използвал позицията си, страстта си и познанията си за Хималаите, за да отвори отдалечените планини на страната за комерсиални изкачвания и преходи – индустрия, която значително подпомага икономиката на Непал и жиеота на местните жители.

Той не само дава началото на златната епоха в изследването на Хималаите, но прави красотата им достъпна за останалата част от света. Той основава първата в страната планинска агенция, наречена “Mountain Travel”, през 1964 г.

Увлечението на Робъртс по Похара и Мачапучаре започва, след като той прочита съобщение на армейски офицер от Непал от 1936 г., в което се говори за планината и за интересния град на брега на езеро. „Да видя Похара и Мачапучаре и селата, в които живеят хора, особено гурунгите (едно от основните племена гурха в Хималаите), скоро ми стана фикс-идея. Но в тези дни вътрешността на Непал беше забранена земя, по-стриктно затворена от Мека или Лхаса в най-силния им период“, пише самият Робъртс.

През 1950 г. той най-накрая вижда любимия си връх отблизо. „За мен Мачапучаре се превърна в идеал за планина, лично притежание извън този свят, недостъпен, но мой по логично право, надвиснал над страна и хора, които ще оформят остатъка от живота ми“, пише още той.

През 1957 г., след над 20 години мания по Мачапучаре, Робъртс организира първата експедиция до върха. Оттогава официални никой не го е изкачвал. В експедицията участват Уилфрид Нойс и още няколки планинари.

Едно от нещата, които поразяват Нойс, е лекотата, с която Робъртс се отказва от мечтата си да стъпи на върха. Логистични проблеми налагат групата, която ще стигне до върха, да бъде намалена до едва двама души. Робъртс доброволно се съгласил да отведе поддържащия екип обратно долу, докато Нойс и още един алпинист направили последния преход. Те също се отказали да стигнат докрай, тъй като заради лошото време им се наложило да спрат само 45 метра преди върха.

След експедицията Робъртс отправил необичайна молба към непалското правителство – да забрани достъпа до върха и така Мачапучаре да се превърне в хималайски връх, който ще остане завинаги непокорен.

Изненадващо, властите се съгласили.

Робъртс имал силна връзка с гурунгите, за които Мачапучаре е свещен връх. Хората от Хомронг, последното село на гурунгите преди Мачапучаре, не били особено щастливи от факта, че чужденци се опитват да го изкачат. Въпреки това няколко планини са свещени за няколко в общности в Непал, но това не спряло правителството да издаде разрешения за изкачване, нито спряло Робъртс да покори други планини.

Народът, при който братята делят една съпруга и никой не ревнува

Но вероятно заради любовта му към гурунгите и необичайната му привързаност точно към тази планина Робъртс реши да оптрави молба към правителството. Как точно накарал властите да се съгласят, остава мистерия.

Днес приносът на Робъртс е като цяло забравят, а мнозина приемат, че планината е забранена, защото е свещена. „Мачапучаре е връх, на който не трябва да се стъпва, той е само да радва окото“, казва поетът Тирта Шреста.

източник: pochivkablitz.bg

Вижте още:

Мистериозният кратер в Сибир, наречен „планината на съкровищата“

Планината Вотоваара – „портал към друг свят“

Бихте ли пробвали? Ето как изглежда разходка по „най-смъртоносната“ планина в света

10 шокиращи истории, витаещи около връх Еверест

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook