Старобългарски мост на 6 века стои непокътнат
Поредните иманярски набези за митичното злато на Вълчан войвода станаха причина за едно необикновено откритие край старата столица. Близо до Къпиновския манастир в посока язовир „Йовковци“ се оказа, че има напълно запазен мост на река Веселина. До него няма път и е почти невъзможно да се стигне заради стръмните брегове на реката, които са оформени в тесния пролом. Може да се забележи само ако човек се доближи.
Според директора на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов, мостът е най-малко на 6 века, без аналог в региона и един от малкото запазени на такава възраст по нашите земи.
Направен е от перфектно издялани камъни. Сводът е издигнат така, че да поема и най-буйните води на реката. На няколко места в него са втъкнати мощни метални скоби за допълнителна якост. Мостът е в отлично състояние и по всичко личи, че е дело на изкусен майстор. Иманярските набези не са успели да го повредят, въпреки че в основата му има издълбани дупки, които най-вероятно са дело на търсачите на съкровища. В скала до моста е издълбан надпис на старобългарски, който е смесица от кирилски и глаголически букви. Надписът предстои да бъде разчетен. Вдясно от него са изобразени слънце и луна, а в средата – кръст. В близост блика минерален извор.
Предполага се, че заради него е избрано и мястото на моста, който през Второто българско царство е бил част от пътя за Елена и проходите на Стара планина. Мостът е смятан за нишан, белег, за скритото имане на Вълчан войвода, който шетал из района, за да обира турски хазни. Досега е останал скрит, защото е встрани от основния път и е скрит сред дърветата. Зеленината го е запазила от посегателства, а съществуването му останало известно само на най-върлите планинари и златотърсачите.
Когато дърветата се разлистят, мостът става непристъпен. Досега не е изследван, защото никой от местните историци не е знаел за него. Директорът на регионалния исторически музей Иван Църов смята, че мостът трябва да се обяви за културна ценност, а районът около него да се почисти от дървета и храсти, за да се осигури достъп.
инфо: http://www.svobodnoslovo.eu
Вижте още:
10-те най-известни съкровища, откривани в България
Крали Марко – български владетел или турски васал
Съкровището на Вълчан войвода затрива иманяри
Дядо Ильо – хайдутинът, борил се за правдата до 93-годишна възраст
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Оставете коментар
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.
Този мост го зная от преди 30 години и се чудех защо никой не му обръща внимание.Изработката му действително е уникална.
старобългарски????
Mosta e sigurno mnogo po-star ot 6 veka!!! Obarnete mu wnimanie!!!
мостът се знае от всички местни хора,минералният извор-също-казват му „римският мост“
Старият мост на река Веселина
През април 1995 г. край “Капиновския манастир” се провеждаше мотосъбор. Мястото е много красиво за което говори и факта, че съвсем близо има още един манастир “Плаковския”. Река Веселина която минава съввем близо до “Капиновския манастир” има много красиво корито и няколко метров водопад. И понеже е близо до Велико Търново мястото е наситено с много легенди и предания, най вече от средновековното II-ро Българско царство.
Поради всички тези дадености това място е любимо на всички мотористи в България и всяка година там се провежда тридневен мотосъбор. Аз и моя колега Юлиян с който тогава бяме заедно сме запалени мототуристи и веднага тръгнахме на една обиклолка из околностите.
Най напред тръгнахме с моторите по асфалтовия път който води от манастира към стената на язовир “Йонковци”, целта ни беше да се качим на по-високо място за да огледаме околността. След десетина километра пътят свърши с един затворен портал, на които имаше табела, че достъпът е забранен и ние разочаровани се върнахме в обратна посока. Карахме съвсем леко по пътя който се вие покрай река Веселина, когато съвсем случайно зърнхме в дясно през храстите и дърветата в коритото на реката някаква постройка. Спряхме и слязохме по дву метровия склон за да огледаме, и пред нас се разкри голям стар мост с един свод, който си стоеше, на пръв поглед съвсем безпричинно по средата на реката. Мостът беше напълно запазен ако изключим подхода към него от западната страна, който или е отнесен някога от реката или е разрушен от строителите на асфалтовия път. От източната страна мостът продължава в добре укрепен със зид път който завива под прав ъгъл в южна посока. Точно там, на този завой които е на 2-3 метра от моста направихме най-интересното откритие. В скала с височина около 2 метра намерихме изсечен надпис с старобългарски букви. На това място изглежда е имало нещо подобно на кът за почивка, като най-вероятно под самия надпис е имало кладенче което почти си личи, но е затлачено с пръст и шума. Бяхме много зарадвани от това откритие и след като направихме снимки отидохме в манастира да попитаме дали знаят нещо повече за този мост и надпис. Оказа се, че някои от монасите знаят за моста но мислят, че е римски, а пък за надписа никой нищо не знаеше.
След като се прибрах в София се опитах да разчета написа по снимките които бяхме направили. Много от думите се разбираха, но повечето не личаха добре и реших да потърся специалист за помощ. Но така минаха няколко години като винаги когато имах възможност разпитвах за този мост, прочетох доста книги и никъде не намерих нищо за него.
През 2002 г. с Юлиян отново отидохме до моста и направихме още и по-добри снимки, като внимателно почистихме наслоенията от мъх върху някои части от надписа. Така успяме да резчетем почти целия надпис. Проблем се оказа началото на надписа в което е написана датата, по това време цифрите са се пишели с главни букви и поредния номер на буквата в азбуката е означавал и съотвтната цифра. Така дата е изписана: А.Ж.П., което ние го разчетохме като 1716 г., но тъй като е възможно в тогавашната азбука да е имало още едно “Е”, може да бъде и 1817 г., но това могат да решат само специалистите. А самият надпис гласи (старобългарските букви които ги няма в днешната азбука са заменени):
А. Ж. П.
ДА СА ЗНАЙ КОГА
СТАНА МОКАЯТ
СТОЯНЪ ГАБРОВАЛ
ИЯТА НАПРАВИ
ПУТЪ И МОСТ ..
МИНУВАЙТЕ И ПОМЕ
НУВАЙТЕ А НЕ ………
Не знам дали този исторически обект има някава голяма ценност (все пак може и да е известен на специалистите), но при всички случаи, ще бъде интересен на обикновенния турист, мостът е доста голям, сводът е с радиус около 4-5 метра, а ширината му 2.00-2.50 метра. Близо до надписа има и други знаци, както и последната дума или думи на надписа не се четат. Надявам се някой да намери повече информация около датата на построяване, посоката на пътя, личноста на майстора (или поръчителя) на моста Стоян Габровлията, това ще е интерено на всички които се интересуват от история.
Тези които искат да разгледат тази забележителност, ще трябва да отидат до “Капиновския манастир” и от там да тръгнат в посока стената на язовир “Йнковци” по асфалтовия път. Мостът се намира на около 5 км. от манастира, в ляво на около 10 м. от пътя, в коритото на река Веселина. Коритото на реката е силно обрасло с храсти и дървета и през през пролета и лятото мостът се забелязва трудно.
Мартин Милев
София, Август 2002 г.
Към снимките:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10202331915717114.1073741857.1168574138&type=1&l=4e6b2e03a6
Само за иноформация, мостът на Вълчан Войвода може да се намира в Странджа на река Резовска.
Колко красоти има по земята ни и колко сме небрежни ние към историята.
Шест века или шести век?! Въпрос с повишена трудност !!!…