Топ 10 на изгубените в историята неща (част 1)

1. Изгубените снимки от убийството на Кенеди

а1

На 22 ноември 1963г президентът Джон Ф. Кенеди е прострелян смъртоносно със снайпер от Лий Харви Осуалд (според официалната версия). Събитието разтърсва Америка и става най-коментираната тема в света. В хода на последвалото разследване, ФБР и Тайните служби изземат всички видео материали и снимки от района на покушението.

Тогава, на няколко снимки те забелязват една жена, която изглежда снима през цялото време, дори след стрелбата, когато повечето хора вече са легнали по очи на земята. Кръстили я Бабушка, заради шала й, който приличал на онези, които бабите в Русия носели през онези години. Така и не успели обаче да я идентифицират. Въпреки призивите на ФБР да им бъдат предадени всички снимки и записи от деня, онези направени от Бабушка никога не се появили.


През 1970г, жена на име Бевърли Оливър твърди, че тя е Бабушка. През 1963г работила като певица и танцьорка в клуб Колъни. На следващата година издава мемоари, в които проследява събитията в деня на убийството на Кенеди. Оливър казва, че след покушението, с нея се свързали двама мъже, които според нея били агенти на ФБР или от Тайните служби. Те поискали лентата й, за да я проявят, като обещали да й я върнат след това, но така и не го направили.

Дали Бевърли Оливър наистина е Бабушка, е спорен въпрос. Критиците посочват множество несъответствия в историята й, включително и в модела на фотоапарата, който по нейните думи била използвала, но не съществувал през 1963г.

2. Камбаната на Дамазеди

а2

Повече от 400 години, една от най-святите религиозни реликви на Мианмар стои на дъното на река Мънки Пойнт в Янгон. Камбаната на Дамазеди е направена за краля през 1480г и според легендата е най-голямата, създавана някога.

Дамазеди (1412-1492) бил 16-ият крал на Хантауади Пегу (южният регион на днешен Мианмар) и е считан за един от най-великите владетели на региона.

Камбаната била направена в резултат на проведено преброяване на селението през 1480г. Подчинените на краля се върнали не само с броя на хората в царството му, но и с 300 тона монети. Дамазеди бил толкова недоволен от неправомерното таксуване на поданиците му, че решил да стопи монетите и от тях да направи гигантска камбана.

Камбаната била излята на 5 февруари 1484г по заповед на краля. Дата била астрологически неподходяща (астрологията играела важна роля в културата на Мианмар) и съветниците на краля го предупредили, че камбаната няма да произвежда добър звук. Въпреки това кралят продължил и новата камбана била дарена на пагодата на Дагон (днешен Янгон).

Смята се, че камбаната е била висока около 6м и широка около 4м. Била направена от големи количества сребро, мед и калай. Тя останала в пагодата до 1608г, когато португалският военачалник и наемник Фелипе де Брито завладял земи в Мианмар и откраднал камбаната на Дамазеди. Той я изтъркалял по хълма до река Пазандаунг, след което я издърпал със слонове до река Баго. Камбаната се отправила в лодка под флага на Де Брито към Сириам, където да бъде претопена и направена на корабни оръдия. Товарът обаче се оказал твърде тежък за лодката и тя потънала, заедно с камбаната на дъното на Мънки Пойнт.

Смята се, че камбаната е здраво заседнала в речното дъно, а според някои разкази, може дори да бъде видяна, когато нивото на водата е ниско. През последните десетилетия са правени много опити за откриването и изваждането й, но в районът има 12 потънали кораба, а във водата няма видимост.

При най-скорошния подобен опит, режисьорът на документални филми Дамиен Лей пише, че сонарът е засякъл обект, част от който се вижда във водата, най-вероятно камбаната на Дамазеди.

3. Плочките от Великденския остров

а3

Великденският остров е известен като едно от най-изолираните населени места в света – намира се на 3600км от чили и на 2075км от островите Питкерн. И макар всички да знаем за гигантските статуи там, островът крие още една от най-големите загадки в историята – плочките ронгоронго.

Френският мисионер Йожен Ейро акостира на Великденския остров на 2 януари 1864г. Той трябвало да остане там девет месеца, евангелизирайки местните. В своите записки пише, че във всяка колиба имало дървени плочки или пръчки, изписани с някакви йероглифи.

Ейро пише за плочките само веднъж в дневника си и откритието му остава незабелязано. Той напуска острова на 11 октомври, в много лошо здраве. Вече като свещеник, Ейро се връща през 1866г, където умира от туберкулоза 2 години по-късно.

През 1868г, епископът на Таити, Флорентен Етиен Жосан получава подарък от новите католици на Великденския остров – дълга връв от човешка коса, увита около малка дървена плочка, изписана с йероглифи. Изумен, той пише на отец Хиполит Русел на острова да събере всички плочки и да открие местни, които да ги преведат. Русел обаче успял да намери само няколко плочки, а островитяните не можели да ги преведат. Ейро бил виждал стотици плочки само четири години по-късно. Какво се е случило с тях никой не е сигурен.

Болестите, внесени от Европа и нападенията на перуанските търговци на роби, включително последното и най-голямо от 1862г, последвани от епидемия от едра шарка, убили голяма част от населението на Рапа Нуи – до началото на 1870-те, оцелели по-малко от 200 островитяни. Твърде възможно е да не са били останали хора, които да могат да четат, по времето когато Ейро открива плочките през 1866г.

Така през 1868г, Жосан успял да открие само няколко плочки, а с още три се сдобил капитан Гана на чилийската корвета О‘Хигинс през 1870г. През 1950-те, Томас Бартел открил останките на половин дузина плочки в пещери, но по тях вече не можели да се разчетат йероглифите.

До днес са оцелели само 26 текста, като само половината от тях са достатъчно добре запазени и със сигурност автентични.

към част 2

инфо: http://iskamdaznam.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.