Вулканичната светкавица – какво е това?

Вулканичната светкавица. Сливането на пепел и искри в едно звучи прекалено митологично, за да е истина, но този феномен е съвсем истински.

Малко са природните явления, които могат да се съревновават с разразила се буря и мощно вулканично изригване. Но когато двете стихии се сблъскат, резултатите са наистина впечатляващи.

Снимката по-горе показва как изглежда на практика вулканичната светкавица. Само при много големи изригвания могат да се получат такива сериозни мълнии.

Първото организирано наблюдение на вулканични светкавици е от 1963 г., когато учени успяват да заснемат феномена по време на изригване на вулкана Суртси в Исландия.

По-малките изригвания генерират и по-слаби бури. Това затруднява наблюдението на светкавици през дебелия облак от прах. Освен това светкавиците се появяват най-много в началото на изригването, което прави заснемането им още по-трудно.

По-късно резултатите са публикувани в майския брой на „Сайънс“ от 1965 г.: „Измерванията на атмосферното електричество, както и директните наблюдения над този феномен, ни кара да вярваме, че електрическата активност се предизвиква от факта, че вулканът изхвърля в атмосферата материал със силен положителен заряд“.

Превод? Учените хипотезират, че вулканичните светкавици са резултат от разделянето на заряда. Когато позитивният заряд се изстрелва в небето, се образуват региони с противоположен, но отделен заряд. Смята се, че същото нещо се случва и при стандартните гръмотевични бури. Това обаче е очевидно. Кое тогава прави вулканичните светкавици толкова различни?

Близо 50 години изминават от изригването на Суртси през ноември 1963 г. Впоследствие само няколко изследвания успяват да направят смислени наблюдения на вулканичните изригвания. Едно от най-значителните е публикувано през 2007 г., след като учените използват радио вълни, за да открият неизвестен досега тип светкавица, изстрелваща се от кратера на вулкана Маунт Августин в Аляска през 2006 г.

„По време на изригването имаше множество малки светкавици или големи искри, които вероятно идваха от устата на кратера и се вливаха в стълба от дим, излизащ от вулкана – казва Роналд Дж. Томас, един от неговите автори. – Наблюдавахме голяма електрическа активност по време на изригването. Имаше и малки светкавици, които се появяваха над вулкана. Досега това не бе забелязвано.“

Тези наблюдения предполагат, че изригването създава голям електрически заряд. Това съвпада с хипотезата от 1963 г. Новооткритите светкавици обаче поставят още един интересен въпрос: откъде точно идват тези заряди? „Не сме сигурни дали идват от вулкана или се създават впоследствие – обяснява Томас. – Едно от нещата, които трябва да открием е, какво точно генерира този заряд.“

От 2007 г. насам учените различават два вида такива светкавици – първият вид се образува директно в гърлото на вулкана, докато вторият се вие около струята пепел и лава, която той изхвърля. Източникът на този феномен обаче все още предизвиква сериозни дебати.

Според една от хипотезите, прокарвани от екипа на Томас, магмата, скалата и вулканичната прах са електрически заредени от друг и неизвестен засега процес. Това генерира светкавиците в устата на вулкана. Според друга хипотеза при сблъскването си с по-студени частици, силно зареденият въздух и газ генерират разклонена светкавица над върха на вулкана.

„Повечето са съгласни със следното – процесът започва при разделянето на частиците или вследствие на сблъсък, или когато една голяма частица се раздели на две – пише геологът Брентуд Хигман в Geology.com. – Впоследствие определени разлики в аеродинамиките на тези частици карат позитивно заредените частици да бъдат систематично разделени от негативно заредените“.

По-интересното в случая е, че тези разлики в аеродинамиките, съчетани с различните потенциални източници на заряд (магма, вулканична прах и т.н.) предполагат, че може да има и други типове светкавици, които все още не сме наблюдавали. „Всеки вулкан може да е различен“, казва Мартин Уман, директор на изследванията, посветени на светкавиците, в Университета на Флорида.

През юни 2016 г. пък  учените откриха не само откъде идва, но се натъкнаха и нов начин да измерят колко пепел изригва вулканът в реално време – което ще помогне да се разбере какво е качеството на въздуха по време на изригването и след него. Изследователите установиха, че вулканичната мълния обикновено се поражда в по-ниската част на облака от пепел.

Изригващата от кратера магма електрифицира облака пепел над него. Зарядът се натрупва, както в обикновения облак и се формира мълния. Вулканичните мълнии са резултат от сложното разпределение на заряд в рамките на праховия облак, различно от това при буреносния облак, обясняват авторите на изследването, публикувано в Geophysical Research Letters.

При анализа на резултатите учените забелязват, че честотата на мълниите се увеличава правопорционално на размера на пепелния облак.

Те се надяват, че откритата от тях зависимост ще предложи нов начин да се прецени колко голямо е изригването и колко пепел е изхвълена във въздуха, без изследователите да се поставят в опасност. В крайна сметка, мълниите се броят лесно и отдалеч.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

• ЕТО КОИ СА 5-ТЕ НАЙ-СМЪРТОНОСНИ ВУЛКАНИ В СВЕТА
• НАСА С ПЛАН ЗА 3,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА КАК ДА НЕ ИЗРИГНЕ СУПЕРВУЛКАНЪТ ЙЕЛОУСТОУН
• ВУЛКАН ДАЛ НАЧАЛОТО НА ЕРАТА НА ДИНОЗАВРИТЕ
• ВУЛКАН НА АНТАРКТИДА Е ПОРТАЛ КЪМ ДРУГ СВЯТ?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook