Свръхестествени обитатели в родопското село Югово

Най-старата българска планина, Родопите, пази и до днес вълнуващи разкази за необикновени същества и събития. Едно от местата, където родопският фолклор е все още жив и се развива във времето, е живописното село Югово. То е разположено в Средните Родопи, на около 4 км от общинския център Лъки и на 15 км от прочутия Бачковски манастир. Селото е известно със своите строители – изкусни майстори на къщи и мостове. Запазени са спомени за техния таен език, т. нар. „мещренски говор”, с чиято помощ общували, необезпокоявани помежду си, и пазели тайните на занаята. 

На около три часа път над Югово се издига връх с необикновеното название „Боже име”. Мястото е почитано като свещено от дълбока древност. Археологически разкопки показват, че там е имало тракийско светилище, а по-късно и раннохристиянска църква, отдавна разрушена. Между старите основи днес се издига огромно борово дърво на около 400 години. Вярва се, че кората му има чудодейни свойства – помага при безсъние и кошмари, ако я сложиш под възглавницата си.

По традиция при стария бор на връх „Боже име” почитали празника на Свети Пантелей на 27 юли. За юговци това бил съборът на селото: всички се изкачвали на върха, приготвял се курбан, имало музика и хорà. След дълго прекъсване съборът е възстановен отново от местните хора с участието на етнолози от неправителствената асоциация „Онгъл”.

Местна легенда разказва, че преди много време, точно в навечерието на празника, една сърна слизала от планината, лягала на святото място и сама се оставяла да бъде принесена в жертва. Хората знаели, че трябва да я изчакат да си почине, преди да я принесат в жертва, за да може на следващата година да се появи отново. Една година обаче сърната много закъсняла и дошла потънала в пот и покрита с пяна – вероятно див звяр я бил преследвал из горските дебри и тя с последни сили се добрала до мястото. Изгладнели и изнервени от дългото чакане, хората веднага я заклали, без да ѝ дадат време за почивка. Оттогава сърната спряла да идва. Вместо нея обаче се появил друг свръхестествен обитател на планината…

Докато младите играели на празничното хоро, се извила вихрушка, въпреки че времето било тихо и ясно. Изведнъж всички видели как най-хубавата мома започнала де се издига нагоре и дори най-силните ергени не успели да я задържат. Скоро девойката се изгубила от погледите на смаяните люде. Заговорило се, че змей я е откраднал. Така и било – змеят я отвел в своя дом в пещерата Змеева дупка край селото. Когато излизал, затварял входа с камъни и трупи, та невестата да не може да му избяга. Пред нея обаче той не се явявал като змей, а като красив момък и наивната жена не подозирала с кого си има работа.

Един ден, след дълги молби, тя го склонила да я пусне до родното село, че много се била затъжила за близките си. Завел я змеят донякъде, после я оставил да продължи сама. Останал да я чака, като заръчал на връщане да запее, за да го предупреди. Речено – сторено. Зарадвали се родителите на невестата, щом видели изгубеното си чедо. Майката обаче била стара магьосница. Веднага разбрала, че дъщеря ѝ е любена от змей, но момичето не искало да повярва. Тогава майката я накарала да свали обувките си и да обуе терлици, та да се върне тихичко по пътя и да погледне тайно съпруга си. Невестата изпълнила заръката. Приближила се на пръсти до поляната, където оставила мъжа си – и що да види? Вместо красив младеж, там спяло огромно люспесто чудовище. Като разбрала каква е истината, уплашената невеста тичешком се върнала при майка си, а тя я научила на коварна магия, с която да се отърве от него. И днес местността, където змеят се подпалил и изгорял от магията, е известна като „Изгорелите орехи”.

За разлика от изгорелия змей, „здравичките” все още присъстват в село Югово. Според местните вярвания, това са женски свръхестествени същества, които са добронамерени, но понякога и опасни. Те могат да лекуват болести, но и да ги предизвикват, да сбъдват желания, но и да наказват. В този смисъл „здравичките” представляват своеобразна смесица от фолклорните образи на болестите, самодивите и светиците. Съществува и представата, че са рано починали млади момичета. Най-интересното е, че имат „конак” в селото – обитават точно определена стая в една от юговските къщи. Когато сегашните собственици купили къщата, решили да направят ремонт, но щом започнели работа, в една от стаите се чувал детски плач. През нощта пък оттам се носели странни шумове – потропване и стъпки. Така разбрали, че в стаята живеят невидими същества и решили да не ги безпокоят. Дори им направили „олтарче” – ниша в стената, където е поставена малка икона и се палят свещи.

Вижте още: 

САМОДИВИ В СЕЛО ШИШЕНЦИ

инфо: http://bnr.bg/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook