„Титаник“ е потопен от подводница?
До 1912 година историята на корабокрушенията не е познавала катастрофа от такъв мащаб като гибелта на „Титаник“. Този огромен пътнически кораб от началото на ХХ век е бил построен през 1911 година във Великобритания.
„Титаник“ е потънал по време на първото си плаване от град Саутхемптън (Великобритания) за Ню Йорк (САЩ) през април 2012 година. На борда му се намирали приблизително 2200 души. Броят на загиналите по различни данни е между 1400 и 1517 души. Спасени са 705.
Според официалната версия лайнерът се е сблъскал с айсберг на 14 април 1912 година в 23 часа и 40 минути и е потънал в 2 часа и 20 минути.
В хода на проведеното след катастрофата разследване е установено, че „Титаник“ е бил зле подготвен за аварийни ситуации, а неговият капитан Едуард Смит е извършил редица сериозни грешки (по-конкретно игнорирал е предупрежденията на метеоролозите за възможни срещи с айсберги) и се оказал неспособен в критичния момент да вземе единственото правилно решение и да направи всичко възможно за спасяването на хората.
Дълго време мястото на гибелта на „Титаник“ не могло да бъде определено с точност. Чак през 1985 година съвместна американско-френска експедиция открила потъналия кораб на около 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд. През юли 1986 г. американската експедиция направила първите снимки на лежащия на дълбочина 3800 метра „Титаник“ и разхвърляните около него предмети. Оттогава към мястото на гибелта на лайнера са пътували няколко експедиции, включително и руска.
С „Титаник“ са свързани много мистични истории. Например няколко седмици преди катастрофата бил публикуван романът „Атлантида“ на Герхард Хауптман, в който се разказва за трагичната гибел на кораба „Роланд“, сблъскал се с айсберг в Атлантика. Невероятно, но описаната в романа катастрофа съвпада в подробности с тази, случила се в действителност през април 1912 година – с гибелта на „Титаник“.
Трагедията била предшествана и от други странни събития. 19 души, купили си билети за „Титаник“, няколко дни преди катастрофата сънували катастрофата, от тях някои дори се отказали от пътешествие. Имало и такива, които в последния момент продали билетите си, опирайки се на шесто чувство.
Всички тези истории и официалната версия са описани подробно в много статии и книги. Но официалната версия има доста опоненти. Някои от тях смятат, че причината за гибелта на „Титаник“ е била диверсия, и като доказателство излагат следните аргументи.
Известно е например, че Дж. П. Морган, собственик на кораба, и лорд Гирд, президент на компанията „Харлан и Улф“, построила „Титаник“, отказали да участват в първото плаване на своето произведение, а те обикновено винаги били на борда, когато корабите им извършвали първия си рейс. Възможно ли е да са знаели нещо? Или е сработила тяхната интуиция, която ги предупредила, както и стотиците други пътници, че не бива да се качват на борда на „Титаник“?
После. Съдът, последвал след катастрофата, отговорният за товаренето и разтоварването Франк Претит заявил, че заедно с работниците е натоварил в трюмовете на лайнера златни слитъци. Възможно е та да са били отплата за военни доставки на САЩ за Великобритания.
Англия се сблъскала с определени трудности при влизането в Първата световна война. В такъв случай версията, че някоя немска подводница няколко години преди войната е пуснала торпедо в „Титаник“ или в самия кораб е била заложена бомба, става правдоподобна. Освен това предполагаемият агресор може да е бил сигурен, че ще изминат още много десетилетия, преди човечеството да се сдобие с техническа възможност да проведе истинско разследване. И наистина доскоро се смяташе, че тайната навеки е погребана под 4-километров слой вода.
Но има и по-нови данни. През пролетта на 1996 г. английската компания „Дискавъри“ и френската „Елипс програм“ организирали поредната експедиция. На мястото на гибелта на „Титаник“ пристигнал корабът „Надир“. В продължение на 30 дни намиращите се на него висококвалифицирани инженери и учени изследвали корпуса на „Титаник“ с помощта на подводен апарат, способен да издържи налягането на подобна дълбочина.
И направили неочаквано откритие – под ватерлинията се виждали шест дупки, разположени в най-уязвимите места на носа и заемащи площ не повече от 5 м2. Ако „Титаник“ се е сблъскал с айсберг, то той би оставил огромна пробойна в корпуса. От друга страна, малките отвори навеждали на мисълта, че корабът е потъвал бавно, с почти незабележима за екипажа скорост, който разбрал това прекалено късно.
След сблъсъка с айсберга в корпуса на кораба трябвало да се образува дупка поне от 30 метра, а не серия от малки дупки на различни места.
Такива са доводите на привържениците на версията за умишленото потапяне на „Титаник“. Вероятно ще бъдат организирани още експедиции към мястото на неговата гибел. И рано или късно всичко ще застане на мястото си.
инфо: drevnite.com
Вижте още:
ЖЕНАТА, ПРЕЖИВЯЛА КОРАБОКРУШЕНИЯТА НА ТИТАНИК, БРИТАНИК И ОЛИМПИК
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Оставете коментар
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.
Не съм чела романа „Атлантида“ на Герхард Хауптман, но съм чела
Последната нощ на „Титаник“ от Уолтър Лорд.
Предговора гласи:
„През 1898 година един борещ се за съществуване писател на име Морган Робъртсън написа роман за приказен атлантически лайнер, който по размери нямаше равен на себе си. Натовареният от Робъртсън с богати и самодоволни хора кораб се сблъсква с айсберг и в студената априлска нощ потъва. Това повествование показа безсмислеността и безплодието на водения от тези хора живот и при публикуването на книгата от издателство „М. Ф. Менсфийлд“ през същата година тя бе наречена „Безсмислие“.
Четиринадесет години по-късно английската корабоплавателна компания „Уайт Стар Лайн“ построи параход, който поразително напомняше онзи от романа на Робъртсън. Новият лайнер имаше водоизместване 66 000 тона; корабът на Робъртсън — 70 000 тона. Истинския кораб бе с дължина 882,5 фута; корабът от романа 800 фута. Всеки от тях беше с потри винта и можеше да развива скорост 24–25 възла. И двата кораба бяха разчетени да превозват по около 3000 души, като имаха спасителни лодки само за част от тях. Това обаче нямаше голямо значение, тъй като и двата бяха обявени за „непотопяеми“.
На 10 април 1912 година истинския кораб напусна Саутхемтън, за да направи своя първи рейс до Ню Йорк. На борда му се намираха едно безценно копие на „Рубаят“ от Омар Хаям и списък на пътниците, чиято обща „стойност“ се оценяваше на 250 милиона долара. По пътя си корабът също така се натъкна на айсберг и в една студена априлска нощ потъна.
Робъртсън нарече своя кораб „Титан“; „Уайт Стар Лайн“ наименува кораба си „Титаник“.
Това е разказ за неговата последна нощ.“
Прегледах информация за „Атлантида“ и аз лично смятам, че освен начина по който е потънал
СС Роланд, няма други прилики.
Чудех се просто дали не е възможно Хауптман да е чел романа на Робъртсън и да се е вдъхновил да
потопи СС Роланд по подобен на Титан ?
Някакви мисли?
Уупс!Изяла съм една дума :) По подобен на Титан НАЧИН исках да напиша :)
И друг въпрос си задавам.. Дали пък не е възможно потапянето на Титаник да е взаимствано от романа на Робъртсън??
Въпрос без отговор обаче остава. Теории всякакви.
„Титаник“ е потънал по време на първото си плаване от град Саутхемптън (Великобритания) за Ню Йорк (САЩ) през април 2012 година.???
Построени са 2 кораба близнаци, като единия е понесъл удър от подводница и точно него са прекръстили на Титаник , знае ли са, че ще потъне. Другото са го скалъпили.