Загадките на Наска (2 част)

продължение от част 1

Нещо повече: д-р Филис Питлуга, астроном в чикагския планетариум „Адлър“, провела задълбочено компютърно проучване на звездните конфигурации в Наска и стигнала до извода, че прочутата фигура на паяк представлява земна диаграма на огромното съзвездие Орион и че свързаните с изображението прави като стела линии, очевидно проследяват през вековете променящите се деклинации на трите звезди от Орионовия пояс – Алнитак, Алнилам и Минтака.

И все пак специалистите основават предположенията си за възрастта на Наска на откритите в линиите керамични фрагменти и на радиовъглеродното датиране на различни органични останки. Датите варират между 350г.пр.Хр. и 600г.сл.Хр. Това обаче не ни говори нищо за възрастта на самите линии, които по своя характер не могат да се датират, също както камъните, които са били извадени, за да се направят изображенията. Със сигурност може да се каже само, че най-късните са най-малко на 1400 години, но теоретично е възможно да са много по-древни, тъй като артефактите, въз основа на които е направено датирането, може да са донесени на Наска от по-късни народи.

Фактът, че рисунките можели да се възприемат само от високо, подсказва теорията, че хората на Наска са успявали да летят или по някакъв начин поне да кръжат над земята. Американските изследователи Джулиън Нот и Джим Удмън се опитали да докажат, че създателите на тези рисунки можели да ги видят и от въздуха. Те направили само с подръчни материали, които са били достъпни за хората от Наска, „Кондор I“, балон с горещ въздух. Доказателства, че подобни балони са правени от наските, обаче няма никъде в околността.

През 1968 г. Ерих фон Деникен (Erich von Daniken) привлича вниманието на обществеността с тезата, че странните рисунки са всъщност древни хангари и писти за приземяване на летателни апарати на извънземни. Много от двойните линии напомнят полоси за приземяване. Предположението, че те са предназначени за космически кораби, било отхвърлено – дори само защото земята в пустинята не би могла да издържи такъв предполагаем товар.
Разчистени участъци на линиите са дълбоки не повече от няколко сантиметра и са прекалено меки, за да позволят кацането на колесати летящи машини. Това напълно разбива теорията за използването им за извънземни писти. Според д-р Райхе: „…космонавтите са щели да потънат“.

Теории за това кой и защо е направил линиите в пустинята Наска са много. При самото им откриване през 20-те години, са наблюдавани само от земята и се е предполагало, че са някаква древна система за напояване. Водата е най-важният източник на живот в Андите, а под пампата лежат множество акведукти и кладенци. Според тази теория разположението им е показано от линиите.

Вероятно най-добрата теория е тази на английския изследовател Тони Морисън. Проучвайки старите селски пътища на хората от Андите, той открил предания за крайпътни светилища/олтари, свързани от прави пътечки. Вярващите се движели по тях от едно светилище до друго докато се молели и медитирали. Често светилището било простичко – под формата на малка купчинка камъни. Според Морисън, линиите на Наска са имали сходна функция, но в по-голям мащаб. Символите може също да са били и специални ограждения на места за ритуални церемонии. Според най-новата теория линиите в Наска са използвани като пътеки, по които да минават ритуални процесии. Всяка класа в обществото на наските притежавала своя пътека като някои пътеки били свързани с астрономията и показват кога настъпва време за засяване, зимното и лятното слънцестоене и движението на небесните тела, както твърди и Мария Райхе.

Правите линии, простиращи се от Наска до Андите като свещени пътища, все още се използват за носене на вода. Днес те са в доста добро състояние заради религиозни вярвания на хората в миналото. Триъгълниците и трапецоидите са направени в прослава движението на водата и са близо до реката. Хората често устройвали церемонии по течението и. Изображенията на спирали били символ на мидените черупки и океана, а зиг-заговите линии илюстрирали светкавиците и реката. Рисунките на птици са били символи на вярата в планинските богове. Маймуните и гущерите изобразявали надеждата на хората за вода. Китът показвал успешния риболов. Паякът, стоножката и растенията били символ на дъжда. Въпреки всички тези водни символи обаче, речните води не били достатъчни, за да покрият земеделските нужди на населението.

инфо: http://mysticolors.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook