Загадките на Наска (част 1)

н4Преди около 2000 години една от слабо изучените южноамерикански цивилизации е оставила след себе си най-озадачаващите изображения на Земята. Платото Наска в Южно Перу е пустинно място, сухо и отблъскващо, голо и безполезно. Тук никога не се е съсредоточавало голямо население, нито има такива тенденции в бъдеще: лунната повърхност изглежда по-гостоприемна.

Ако човек е художник с грандиозни замисли обаче, тези високи и странни равнини приличат на многообещаващо платно с безкрайни километри пустош и сигурност, че шедьовърът му няма да бъде отнесен от пустинния вятър или покрит от подвижни пясъци. Вярно е, че брули планински вятър, но по щастливо стечение на физическите закони на равнището на земята той е лишен от силата си: камъчетата, които осейват пампасите, поглъщат и запазват слънчевата топлина и образуват защитно силово поле от топъл въздух. Освен това почвата съдържа достатъчно гипс, за да залепи камъчетата на повърхността, за което помага и утринната роса. Ето защо щом нещо бъде нарисувано тук, то обикновено се запазва. Почти няма дъжд – всъщност с по-малко от половин час оскъден ръмеж през десетина години Наска е едно от най-сухите места в н2света.

Върху червената пустинна скала на пустинята са издълбани над 100 рисунки – от познати растения и животни до геометрични мотиви и серии от прави линии. Повечето са разположени върху ясно определена площ, затворена между Рио Ингенио на север и Рио Наска на юг – приблизително квадратно плато, пресечено от четиридесет и шест километровата Панамериканска магистрала. Съществуват множество теории за това какво представляват фигурите и защо изобщо са били рисувани, но истинското им предназначение си остава пълна загадка.

Испанските изследователи от XVI и XVII в. споменават бегло линиите на Наска, но те остават неизвестни за останалата част на света до 20-те години на XX в. когато Хулио Тейо (Julio C.Tello), наречен баща на Перуанската археология, пръв документира рисунките. Мотивите станали обект на сериозно изследване чак след 1941г., когато американският археолог д-р Пол Косок (Paul Kosok) от университета в Лонг Айлънд посетил Наска. По-късно немската специалистка по математика и астрономия д-р Мария Райхе (Maria Reiche) посветила над 40 години на пречертаването и систематизирането на рисунките в опит да обясни значението им.

Всички изображения в пустинята Наска са правени по един и същи начин: чрез остъргване на дребния чакъл от повърхността на пустинята, докато отдолу се открива бледожълта скала. Това явно е било извършвано на ръка (или поне няма доказателства, че са използвани животни), и то по такъв начин, че независимо от формитевсяко изображение е направено от една-единствена непрекъсната линия.

н3

Рисунките се разделят на два основни типа: фигури и линии, като вторите вървят успоредно, подобно на трамвайни релси, или са замислени като геометрични шарки. И тъй като на много места линиите минават върху фигурите, очевидно рисунките са били издълбани първи.
Очевидно заключение е, че както ги виждаме днес, пустинните творби трябва да са били създадени в две фази. Нещо повече, макар да изглежда противно на нормалните закони на техническия прогрес, трябва да признаем, че по-ранната фаза е по-развита. Изпълнението на зооморфните фигури изисква далеч по-високо равнище на технически възможности от прокарването на прави линии.

Самите линии са толкова прави, че е логично да се предположи, че са прекарвани с помощта на колове, подредени на око в права линия. Дори и да е било така, все пак си остава загадка как създателите са успявали да се придържат към замисъла при тези разстояния, тъй като някои линии са дълги над 8 км. На много места сноп линии излизат ветрилообразно от една точка и се разклоняват във всички посоки. Мария Райхе нарича тези форми „звездовидни натрупвания“. Често линиите се пресичат произволно, оформяйки гигантски правоъгълници и триъгълници.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAРисунките от Наска, изглежда датират между 500г.пр.н.е.; вероятно са направени от индианците наска, обитавали района на Перу преди възхода на империята на инките. Племето обработвало плодородната равнина по тихоокеанския бряг на Перу. То не оставило писменост; всичко, което знаем за него, идва от проучването на гробници и погребални предмети. Това фрагментно познание за хората от Наска не дава обяснение защо те са издълбали мотивите в пустинята. Най-приемливата хипотеза е на д-р Пол Косок, който смята, че линиите представляват „най-голямата книга по астрономия в света“. Тази гледна точка се споделя и от д-р Райхе. Тя предполага, че изображенията предсказвали разположението на звездите и съзвездията в различно време от годината и се използвали, за да се определи времето за сеитба, жътва и т.н. Човките на някои птици например са ориентирани спрямо позицията на Слънцето при лятното слънцестоене.

инфо: http://mysticolors.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Последвайте ни във Facebook

към част 2

 

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.