Жените на 19 век, които пречупват стереотипите на времето си

На 11.01.1849 година Елизабет Блакуел става първата жена, получила медицинско образование в Америка. Нейното постижение повлиява изключително силно на образованието на жените в сферата на медицината. Блакуел прекарва живота си в борба за социални и морални реформи както в родината си, така и по целия свят.

Елизабет Блакуел

2

Елизабет Блакуел е една от най-популярните жени борци за времето си – време, в което правата на жените били ограничени до извършване единствено на домакинската работа. Но тя не е единствената жена, която променя историята.

Представяме ви още пет жени, които въпреки че не са толкова популярни, са революционизирали начина, по който жените са гледали на себе си и на възможностите си. Склонни да жертват собствената си репутация и идентичност, а понякога дори и живота си, те помагат за премахването на стереотипите и променят разбиранията за това какъв живот трябва да води жената на 19 век.

Катай Уилямс – първата афроамериканка, която се включва в армията на САЩ

3

Родена в робство, Катай Уилямс работи в плантацията на Джеферсън Сити в Мисури. След смъртта на господаря й, започва Гражданската война, а военните превземат Джеферсън Сити много бързо. Уилямс, която тогава е на 17 години, била принудена да започне работа като готвачка. Когато войната приключва през 1865 година, имало много ограничени възможности за работа, затова Катай решава, че най-доброто, което може да направи, е да се включи в армията, като по този начин може да си осигури добро заплащане, подслон, образование, медицински грижи и пенсия.

По онова време на жените не им било позволено да бъдат войници, затова Уилямс се дегизира като мъж, променяйки името си на Уилям Катай. „Исках сама да изкарвам парите си и да бъда независима от близки и приятели“ – споделя тя по-късно. Катай е назначена в армията през ноември 1866 година и е изпратена да служи в Ню Мексико. Единствените хора, които знаели за тайната й, са неин приятел и един неин братовчед, които служели в същия полк. Заради няколко наранявания, тя била хоспитализирана неведнъж, но на доктора му отнело 2 години, за да открие, че тя всъщност е жена. Катай била уволнена през октомври 1868 година и започнала да се мести в различни градове, където работела като готвачка или перачка, след което се установила в Тринидад, Колорадо.

Уилямс така и не се възстановява от болестта си и дори се наложило кракът й да бъде ампутиран. Тя кандидатства за пенсия по болест, но такава й била отказана. Съществува твърде малко информация за живота и работата й в армията, но се смята, че е починала през около 1892 година. Историците твърдят, че много жени са постъпвали като нея и са се включвали в армията по време на Гражданската война, но тя е единствената афроамериканка, която го прави.

Елизабет Ятес – първата кметица на Британската империя

4

Елизабет е родена в Шотландия с имената Елизабет Онан. Тя, заедно с родителите и по-малката си сестра, се преместват в Нова Зеландия през 1853 година. Там Елизабет среща съпруга си Уилям Ятес.

Ятес бил кмет на Онехунга от 1888 до 1892 година. Елизабет била изключително активна в работата на съпруга си, подкрепяйки женското избирателно движение и участвайки в парламентарните дебати. През 1893 година Нова Зеландия става първата страна в света, която признава правото на жените да гласуват, а Елизабет е първата жена, която дава гласа си. След смъртта на съпруга си, Елизабет приема номинацията за кмет и побеждава противника си с 13 гласа. Новините за първата жена кмет в Британската империя се прочули из целия свят, а Елизабет е поздравена лично от кралица Виктория.

Въпреки всичко, победата на Елизабет не продължила дълго. Тя е кмет само една година като през това време получава много негативи. Няколко съветника веднага подават оставка, след нейното назначаване за кмет, но дори и след това продължават да бъдат в нейна опозиция и отхвърлят всяко решение, взето от нея. Въпреки краткото си управление, Ятес прави забележителни промени в града – подобрява санитарните условия, пътищата, пожарните служби и намалява данъците.

Кю Джин – борец за правата на жените

5

Родена на 8.11.1875 година Кю Джин отраства в богато семейство. Тя получава добро образование, а по-късно пише поезия. Чувството й на радост и увереност обаче бързо било прекратено, след като на 19 години е принудена от баща си да се омъжи за богат търговец. „Поведението на този човек е по-лошо от поведение на животно…“ – пише тя в дневника си. „Той ме третира като нищожество“.

Потисничеството от брака скоро разбива мечтите на Джин да стане известна поетеса и тя започва да прекарва времето си в четене на политически новини. Съвсем скоро тя става загрижена за бъдещето на страната си и за правата на жените. Джин се идентифицира като наследница на династията Хан и скоро се присъединява към националистическата революционна група, която се опитва да свали настоящата династия Цин.

През 1903 година Джин напуска двете си деца и заминава за Япония, за да учи. Тя продължава да се противопоставя на управлението на династия Цин и написва манифест, с който осъжда традицията за деформирането на краката на китайките, както и нездравите бракове. Джин пише, че ще е най-добре ако жените на Китай се развиват под управление в западен стил. През 1906 годна тя се връща в Китай задно с 2000 революционери и с намерението да свали сегашното правителство.

В Китай Джин се бори за правото на образование на жените и основава радикално феминистко списание, заедно с друга поетеса. Издаването на списанието обаче бързо е прекратено от властите. През 1907 година един братовчед на Джин е пленен и екзекутиран. Седмица по-късно Джин е арестувана и изтезавана, за да проговори, но тя отказва да го стори. Скоро властите откриват уличаващи я доказателства и я обвиняват в заговор. Джин е обезглавена в центъра на градчето. Тя е първата жена, опитала се да води въстание срещу династията Цин, а ранната й смърт (тя е само на 31 години, когато е екзекутирана) се смята за мъченичество.

Едмония Луис – първата афроамериканка, получила известност като скулптор

6

Родена през 1844 година Едмония Луис работи усилено през целия си живот, за да стане известен скулптор. Завършва колеж и заживява в Бостън, където развива хобито си. Тя е вдъхновена от героите на Гражданската война и е прочута с бюста си на полковник Робърт Гулд Шоу, на който направила копия и продавала за по 15 долара.

През 1865 година Едмония се премества в Рим, където става част от група художници и усъвършенства уменията си в неокласически стил.

Едмония често прави скулптури на жени с европейски черти, за да угоди на желанията на аудиторията и защото не иска да бъде пренебрегвана заради това, че е афроамериканка. Тя постига световна слава със статуята си „Смъртта на Клеопатра“, която е представена на изложение във Филаделфия през 1876 година.

Хенриета Дугдал – първата австралийка, бореща се за правата на жените

7
Родена в Лондон през 1827 година Хенриета заживява в Австралия през 1852 година. Там тя сключва брак с капитан Уилям Дугдал. Хенриета живее 15 години със съпруга си и заедно имат 3 деца, но тя решава да го напусне и да се премести в Камбъруел, където прекарва живота си в борба за правата на жените.

През 1880-те години Дугдал публикува утопичния си роман „A Few Hours in a Far-Off Age”, в който разисква идеите си за брака, образованието на жените и дори християнството. „Ако имате капка здрав разум, ще видите, че атакувам принципи, а не хора“ – пише тя.

През 1884 година Дугдал, заедно с нейната близка Ани Лоу, създават „Викторианското общество на жените“ – първата по рода си организация в Австралия и Нова Зеландия. За една година се включват над 200 души – жени и мъже.

Освен за правата на жените да гласуват, Дугдал се бори за образованието на работническата класа, осемчасов работен ден и по-справедливо разпределение на богатството.

Годините на усърдна работа се отплащат на Дугдал, когато на 75-годишна възраст тя става свидетел как австралийските жени гласуват за първи път (през 1902 година). Хенриета продължава да се бори за равенството на жените до смъртта си – на 91-годишна възраст.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.