Заблудата на географските карти

карта

Начинът, по който опознаваме света, до голяма степен се формира от другите. Човешкото око е способно да обхване едва една малка частица от родната ни планета, и то от перспективата на мъничкия човек. За да узнае истинския облик на Земята, върху която се ражда и умира, човечеството е извървяло многовековен път на приключения, велики открития и научни подвизи.

Благодарение на тях днес, в XXI век, разполагаме с едно уникално пособие, което ни позволява с един поглед да обгърнем цялата планета – географската карта. Още от детството тази безкрайно позната схема е първото, за което се сещаме, когато ни се прииска да визуализираме Земята. Подробно изучавана в часовете по география, тя е може би последната инстанция, чиято достоверност и обективност бихме поставили под съмнение. И все пак малцина знаят, че картата на света, с която са се запознали в училище, продължава и до днес да бъде предмет на ожесточени научни, идеологически и политически спорове.

Нима е възможно цялата ни основна представа за Земята и континентите да е… заблуда? 

Колкото и да е шокиращо това в XXI век, за много голяма част от нас това е точно така. В продължение на близо 5 столетия хората по целия свят формират представите си за континентите въз основа на една неточна картографска методика, която грубо изкривява мащабите на земните масиви.

През 1570 г. фламандският картограф и географ Абрахам Ортелий съставя първия съвременен атлас на света, известен с латинското название Theatrum Orbis Terrarum („Театър на земното кълбо”). Ортелий базира труда си на публикуваната година по-рано от колегата му Герардус Меркатор проекция на Земята. Меркаторовото нововъведение представлява цилиндрична равноъгълна проекция на планетата и е първият опит за коректно изобразяване на света, в което правите въображаеми линии на паралелите и меридианите разчертават равномерно повърхността на Земята и за първи път позволяват на мореплавателите да навигират точно, без да се налага да се осланят главно на звездите. Въпреки че не е известно точно какъв метод е използвал ученият за съставянето на картите си, се предполага, че той просто е пренесъл начертаните върху глобус паралели и меридиани върху квадратна повърхност и после е нагодил разстоянията между тях така, че те да се пресичат под прав ъгъл. Собственото му описание на този труд – „Ново и подобрено описание на Земята, коригирано за употреба от моряците” – показва, че основната цел на Меркаторовата проекция е използването й в морската навигация.

Навигационните карти на Меркатор завинаги променят начина, по който виждаме света, и дават съществен тласък на мореплаването, а оттам и на редица географски открития.

Проблемът на Меркаторовата проекция е, че силно

изкривява мащабите на териториите с отдалечаването им от екватора. 


Тъй като се базира на правилото, че линиите на меридианите и паралелите се представят като абсолютно прави и перпендикулярни една на друга, плоското изобразяване на формата на Земята неминуемо разтегля изображенията от изток на запад и от север на юг. В резултат на това всеки, който изучава Земята по картите, създадени по Меркаторовата проекция – а те се използват в различните си варианти най-широко и до днес, – възприема погрешна представа за сравнителните мащаби на геополитическите територии по света.

Така на тези карти Гренландия изглежда равна по площ на континента Африка, докато всъщност Африка е 14 пъти по-голяма, а Гренландия е приблизително равна по територия само на държавата Алжир. Аляска е представена с мащаби, подобни на тези на Бразилия, докато всъщност латиноамериканската държава е почти 5 пъти по-голяма от американския щат. Антарктида ни изглежда като най-големия континент, докато в действителност той е пети по площ в света. Южна Америка, Африка и Австралия изглеждат много по-малки в сравнение със Северна Америка, Европа и Северна Азия.

Тези непропорционални и некоректни различия привличат вниманието на германския историк и журналист Арно Петерс.

Петерс е специалист по политическа пропаганда и вижда в Меркаторовата карта на света удобен механизъм, чрез който държавите от „първия свят” могат по гениално прост начин да насаждат в представите на хората един расистки и неравностоен образ на света, в който Европа и Северна Америка придобиват първосигнално визуално предимство пред „изостаналите” Африка и Южна Америка. Макар и Меркаторовата проекция да не е създадена с такава цел, тя се е превърнала в пропагандно оръжие, смята той, което въпреки напредъка на науката продължава да бъде поддържано и използвано.

„Начинът, по който оформяме и използваме картите, на свой ред оформя нас самите. Той формира начина, по който виждаме света и разбираме своето място в него”, пише историкът Уорд Кайзер по повод 500-годишнината от раждането на Меркатор, която отбелязахме на 5 март 2012 година.

„Тези карти създават усещането, че някои региони са дом на господарите на света,

докато други са подслон на обикновените пионки.” Кайзер поставя въпроса за влиянието на картографската проекция върху социалните и политическите решения, които се вземат и до днес в световен мащаб. „Какво ще стане, ако световното население е застрашено от изчезването на горите, свръхразрастването на комерсиалните площи, замърсяването от фабриките, попадането на химикали от хидрофракинга във водите – какво ще стане, ако тези карти послужат като база за вземането на решение например къде да бъдат изхвърляни радиоактивните отпадъци?”

Подобни съображения тревожат и Арно Питърс, който през 1973 г. свиква международна пресконференция, в която споделя опасенията си за политическите и социалните последствия от широкото използване на Меркаторовите карти на света. Въпреки че не е картограф, той представя собствено предложение за картографско проектиране, което да представя коректно сравнителните мащаби на земните региони. То е базирано на ортографската проекция на астронома и свещеник от XIX век Джеймс Гал. Макар неизбежно да изкривява визуално перспективата,

проекцията на Петерс-Гал има едно безценно предимство –

тя е един от първите и със сигурност най-популярният двуизмерен модел на света, в който континентите са представени в правилните си мащаби един спрямо друг.

Изненадващо обаче световната картографска общност почти единодушно отказва да обърне внимание на предложението на Петерс. Всъщност проблемите, посочени от него, са били публикувани и по-рано през ХХ век, но въпреки това старите карти си остават основно географско пособие. Петерс обаче не се предава и поставя началото на дългогодишна кампания за пропагандиране на „новия” поглед към света. Тя е възприета основно от групи и организации, занимаващи се с проблемите на неравностойността, като „Оксфам”, Британския църковен съвет и Комитета на менонитите.

Неточностите на Петерсовата карта и фактът, че той не е първият, който е работил по този въпрос, стават повод

картографите и издателите да отхвърлят предложението му с насмешка. 

Стига се и до откровени нападки, като например изказването на изтъкнатия специалист Артър Робинсън, който нарича картата на Петерс „нещо подобно на мокри, съдрани долни гащи, провесени да изсъхнат на Северния полюс”. Усилията на германеца и неговото упорство обаче поставят началото на първия по рода си мащабен световен дебат около възможните отражения на възприетите проекции върху различни социални и политически проблеми. Споровете продължават повече от десетилетие и накрая през 1989 и 1990 г. седем северноамерикански географски организации прокарват резолюция, която препоръчва четириъгълните карти на света да не се използват изобщо, като препоръката включва както вариантите на Меркатор, така и този на Гал-Петерс.

Въпреки това

Меркаторовата проекция продължава да се използва широко и до днес 

с известни нагаждания, които обаче са по-скоро компромисни, отколкото стъпка към една истинска и максимално коректна карта на света. Даже най-големите онлайн услуги за картографиране като „Гугъл Мапс”, „Бинг Мапс”, „Оупън Стрийт Мап” и „Яху Мапс” използват вариант на Меркаторовата проекция при съставянето на изображенията си. И NASA картографира Марс в Меркаторова проекция. Дали това упорство е политически мотивирано, или е базирано по-скоро на удобството на познатите форми и методи, не е съвсем ясно. Открит остава обаче въпросът защо, въпреки практическата невъзможност за съставянето на напълно точна четириъгълна карта на Земята, проблемът за начина, по който атласите формират представата ни за света, продължава да се отбягва с презрение.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

13 ЧУДОВИЩА ПО СТАРИТЕ ПИРАТСКИ КАРТИ И ТЕХНИТЕ ИСТОРИИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.