Загадката на римските додекаедри

Сред многото изключителни изобретения, които сме наследили от древните механици и инженери, има и тайнствени предмети, чиято цел все още предизвиква противоречия и съмнения. Сред тях са и римските додекаедри.

Додекаедърът представлява фигура с 12 петоъгълни стени. Най-ранните намерени римски додекаедри са създадени около V век пр. Хр., а най-късните – към ІV век сл. Хр. Интересното е, че повечето от тях се срещат в северните провинции на империята – на територията на днешните Германия и Франция, но също и във Великобритания, Холандия, Швейцария, Австрия, Унгария.

Римските додекаедри са изработени от бронз или камък, имат кръгъл отвор във всяка страна, а на всеки връх – топче. Диаметърът на отворите може да бъде еднакъв или различен. Вариантите за размерите на отворите в един додекаедър са до 4.

Размерите на самите додекаедри варират от 4 до 11 сантиметра. Те са направени така, че във всяко положение да стоят устойчиво върху дадена плоскост благодарение на топчетата.

Съдейки по броя на находките (досега са намерени около 100 римски додекаедъра), те били доста разпространени. Един от тях е открит в женско погребение, а 4 – в развалините на римска вила. Фактът, че много от тях се намират сред съкровища, потвърждава техния висок статус: явно тези предмети се ценели наравно с бижутата.

Най-голямата загадка на римските додекаедри е тяхното предназначение. Никой досега не е установил с каква цел са ги правили. По въпроса има няколко хипотези: свещници, игрални зарове, инструменти за калиброване на водопроводни тръби (затова и отворите в тях са с различен диаметър), елементи от военни щандарти, далекомери, уреди за плетене на ръкавици за пръсти с различни размери, играчки за подхвърляне и хващане с прът. По въпроса има общо 27 предположения, но нито едно от тях не е доказано.

Днес в историческата литература римските додекаедри биват обозначавани със съкращението UGRO (от англ. Unidentified Gallo-Roman Object – „неидентифициран гало-римски предмет“).

Според една от най-разпространените хипотези, римските додекаедри били използвани като далекомери на бойното поле. Чрез тях се изчислявали траекториите на метателните снаряди на катапултите – това обяснява наличието на дупки с различен диаметър в петоъгълните повърхности.

Друга хипотеза твърди, че тези обекти се съотнасят не толкова с римските завоеватели, колкото с културата на местните племена и народи, населявали териториите на Северна Европа и Великобритания от древни времена. Така е възможно да има някаква пряка връзка между додекаедрите от римския период и древните каменни кълба с издълбани по повърхността им правилни многоъгълници. Такива кълба, датирани в периода между 2500 и 1500 г. пр. Хр., се откриват в Шотландия, Ирландия и Северна Англия.

Древните гърци също познавали додекаедъра. Така, например, в диалога „Тимей“ на Платон четирите основни елемента на материята – огън, въздух, вода и земя, са представени под формата на купчини от малки частици под формата на правилни многоъгълници: тетраедър, октаедър, икосаедър и куб. Що се отнася до петия правилен многоъгълник, додекаедъра, Платон го споменава мимоходом и отбелязва само, че тази форма била използвана „като образец“ при създаването на Вселената, която пък притежава съвършената форма на сфера.

Също така, в един от ранните си диалози – „Федон“, Платон чрез устата на Сократ дава описание на една небесна, по-съвършена Земя: „Казват, че онази Земя прилича на топка, ушита от 12 парчета кожа”. Но 12 страни – това е додекаедър!

Според Питагор, додекаедрите образуват „греди”, върху които лежи небесният свод. Античният философ Ямвлих в книгата си „За питагорейския живот“ твърди, че Хипас от Метапонт (574-522), който разкрил пред обикновените хора тайната на додекаедъра, за наказание не само бил само изхвърлен от питагорейската общност, но му била построена приживе гробница – тоест, обявен за мъртъв. Когато Хипас загинал в морето при корабокрушение, всички решили, че това е резултат от проклятие: „Казват, че самото божество се е разгневило на онзи, който разгласил тайните на Питагор”.

Освен това, додекаедърът бил и символ на зодиака с 12-те му знака. На територията на Женева бил открит оловен додекаедър с ръбове по 1.5 см, покрит със сребърни пластинки с имена на зодиакални знаци („Дева”, „Близнаци” и т. н.) на латински език.

Но засега все още никой не е разгадал истинското предназначение на римския додекаедър.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Загадката на великаните от бронзовия век

Чашата на великаните – загадката в село Розовец

Загадката на 13-те кули Чанкильо, построени от неизвестна цивилизация (СНИМКИ)

Седем от най-големите мистерии, за които до ден днешен никой не може да даде обяснение

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.