Знаехте ли, че… резачката е създадена за израждане на бебета

Пациент след симфизиотомия

Преди резачката да се превърне в основно оръжие на психопатите във филмите на ужасите или един съвсем обикновен предпочитан метод за рязане на дърва, тя всъщност е била използвана от лекарите.

За какво точно? Колкото и странно да звучи – за израждане на бебета.

Въпреки че жените раждат от както човечеството съществува, през XVIII в. процедурата по израждане на бебета все още не е напълно усъвършенствана. По това време анестезията все още не е установена като практика, а хигиената в болниците е на изключително ниско ниво.

Точно заради това, когато родилка изпитвала затруднения при раждане, Цезаровото сечение не било за предпочитане заради високия шанс от инфекция. За да намалят рисковете, лекарите измислят алтернативни методи – един от тях е симфизиотомията.

Този метод става популярен в края на XVI в.

и в продължение на три века остава най-предпочитан сред жените за бързо раждане, когато естественото е невъзможно.

За процедурата лекарите използвали нож, за да разрежат мускула, който свърза тазобедрената кост с хрущяла и по този начин да „освободят“ бебето.

В средата на 80-те години на XVIII в. двама шотландски лекари

решават, че ножът отнема много време и често е твърде болезнен за пациента. За да може процедурата да бъде подобрена и за двете страни, те създават устройство, което е по-прецизно и бързо в рязането. Така се ражда първата резачка.

След време ортопедът д-р Бернард Хайне открива начин да подобри уреда и му дава новото име остеотом. Съвсем скоро анестезията се утвърждава като метод и употребата на резачка за израждане става изключително уважаван и окуражаван метод.

Методът започва малко по малко да се отхвърля

с напредъка на медицината и повишаването на хигиената в болниците, поради риска от усложнения.

Все пак възстановяването на разрязан таз е доста по-бавен и болезнен процес от зарастването на шевове, а и така се намалява шансът от загубата на способността на жената да ходи.

Остеотомът и неговите съставни части.

След като резачката спира да бъде полезна в болниците,

един находчив ум в Сан Франциско, САЩ, решава, че уредът е чудесен за разрязване на дърва. Той моделира идеята за съвременната резачка и през 1905 г. я патентова по подобие на уреда на Хайне.

След него още няколко човека допринасят за изменението ѝ, за да може днес тя да изглежда така, както всички я познаваме, а не като стария уред, който бил използван за израждане на бебета.

инфо: vesti.bg

Вижте още:

• УЖАСЯВАЩИ МЕДИЦИНСКИ ИНСТРУМЕНТИ ОТ МИНАЛОТО (ГАЛЕРИЯ)
• УЖАСНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ПРАКТИКИ ОТ МИНАЛОТО
• УЖАСЯВАЩИТЕ МЕДИЦИНСКИ ОПИТИ, ПРАВЕНИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ ВЕК
• 30 СЕПТЕМВРИ 1846 Г. – ХОДЕНЕТО НА ЗЪБОЛЕКАР СТАВА МАЛКО ПО-ПОНОСИМО

За още подобни новини, харесайте страницата ни във Facebook