Известни личности, които са се страхували, че могат да бъдат погребани живи

андерсен

Ханс Кристиан Андерсен

Според биографът му Джаки Уълскладжър, датският писател Ханс Кристиан Андерсен изпитвал огромен страх от това да бъде погребан жив. Той прекарва последните си дни при приятелите си Доротея и Морис Мелчиър в Копенхаген и когато усетил края, помолил Доротея да му пререже вените, когато види, че е издъхнал. Доротея „се пошегувала, казвайки му, че може да постъпи така, както винаги постъпва, оставяйки бележка с думите „Само изглежда, че съм умрял“ . Някои твърдят, че е имало случаи, в които Андерсен дори пишел същите думи на шията си. Този страх на писателя обаче, бил един от многото му – той се ужасявал от кучета, страхувал се от огън и отказвал да яде свинско, за да не се разболее от трихиноза.

Фредерик Шопен

шопен

В последното си писмо, композиторът Фредерик Шопен пише: „Земята се задушава. Закълни се, че ще ги накараш да ме разрежат, за да не бъда погребан жив“. Някои биографи смятат, че думата „земята“ е преведена грешно и всъщност трябва да е написал „кашлицата ме задушава“, защото Шопен е страдал от туберкулоза. Точната причина за смъртта на композитора не е ясна, макар че някои учени са искали да изследват сърцето му, за да видят дали теорията им, че е починал от циститна фибриоза е вярна.

Джордж Вашингтон

Джордж Вашингтон

Няколко часа преди да почине, Джордж Вашингтон казва на секретаря си: „Просто си отивам. Направете достойно погребение. И не позволявайте тялото ми да бъде погребано, преди да са изминали три дни от смъртта ми“. Това желание не било необичайно за времето си – началото на гниенето на тялото бил единственият признак за сигурна смърт.

Алфред Нобел

нобел

Преди смъртта си Нобел пише: „Моето желание е след смъртта вените ми да бъдат разрязани. Когато това е направено и компетентни лекари са потвърдили ясните признаци на смъртта, останките ми да бъдат кремирани в така наречените крематориуми“.

Пиер-Огюст Реноар

Пиер-Огюст Реноар

Синът му Жан Реноар помни, че Пиер-Огюст често е споделял за страха си от това да бъде погребан жив. Синът му настоявал да бъде повикан лекар, който да „направи всичко необходимо“, за да се установи, че художникът е “действително и реално” мъртъв, преди да бъде погребан.

Артур Шопенхауер

Артур Шопенхауер

Според историка Жан Бонденсън, немският философ Артур Шопенхауер „свободно признава страха си от преждевременно погребване“. Той дори поискал трупът му да не бъде поставян в земята в продължение на 5 дни, така че да бъде добре изгнил преди погребението.

Николай Гогол

Николай Гогол

Руският писател Николай Гогол е бил едновременно очарован и ужасен от представата за преждевременно погребение. В писмо до приятел той пише, че е учуден как хората могат да останат в транс, но да виждат, да чуват и чувстват, без да могат да направят нищо. Неговото желание било да бъде погребан след като трупът му започне да се разлага.

Едуард Булвер-Литън

Едуард Булвер-Литън

Английският писател толкова много се страхувал от възможността да бъде погребан жив, че поискал сърцето му да бъде прободено преди да бъде погребан – за всеки случай.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

7 писатели и художници, които са искали творбите им да бъдат унищожени

Учени: Телата на хората, погребани през последните 30 години, не се разлагат

Невероятната история на Марджъри Маккол – живяла веднъж, погребана два пъти

Великите писатели, които посегнаха на живота си

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.