Интересни факти от 12 ноември

розета

2014 г. космическа сонда кацна на повърхността на комета. Апаратът „Розета” със сондата „Филе” на борда пропътува 10 години в Космоса, за да стигне до кометата „67P/Чурюмов – Герасименко”.

680 г. започва Шестият вселенски събор в Константинопол. Съборът продължава до 16 септември 681 г. Свикан е от император Константин IV Погонат (668-685) и е насочен срещу монотелитството учение, според което Христос има една воля и едно действие – божественото, а човешката му същност се отхвърля.

Съборът взима 102 важни решения, осъжда патриарсите Сергий I (610-638), Пир (638-642) и Кир, както и папа Хонорий I. В събора участва и папа Агатон (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството между Цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати.

1927 г. съветският марксист Лев Троцки е изключен от Комунистическата партия на Съветския съюз. Това осигурява на Йосиф Сталин неограничен контрол над СССР.

След смъртта на Ленин Лев Троцки е конкурент на Сталин за властта в СССР. През 1927 г. е отстранен от ЦК на ВКП(б). Две години по-късно е изгонен от СССР, а на 20 февруари 1932 г. е лишен и от съветско гражданство.

Престоява по няколко години в Турция, Франция и Норвегия, докато през 1936 г. се заселва в Мексико. Там живее известно време в домовете на художниците Диего Ривера и Фрида Кало. Дори в изгнание Троцки се нарежда сред най-дейните критици на властващия в СССР сталинизъм. Нарича наложената в родината му система „бюрократичен абсолютизъм”. Опитва се да организира т.нар. Четвърти интернационал в противовес на контролирания от Москва Трети интернационал.

На 20 август 1940 г. е смъртно ранен в дома си от съветския агент Рамон Меркадер. На 21 август умира и е погребан в двора на дома си в Мексико сити. Смъртта му е наредена от Сталин и изпълнена от службите на всесилния по онова време НКВД.

1936 г. влиза в експлоатация мостът Сан Франциско – Оукланд, който свързва Сан Франциско и Оукланд през Санфранциския залив. Това става половин година преди да бъде открит другият мост Голдън Гейт, съединяващ Сан Франциско със северния окръг Марин.

Проектант на моста, известен и като Бей Бридж, е Чарлз Пърсел. Съоръжението се състои от два основни сегмента, които са свързани посредством остров Йерба Буена. Двете части на моста са свързани с тунел, който прорязва средата на острова. Общата дължина на моста е 7180 м, като има две нива с по пет платна. Долната му част е на височина 67 м над океана, а от водата до върха на колоните е 160 м.

Завършен през 1937 г. мостът остава с най-голям отвор в света (1280 м) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964 г.

При земетресението Лома Приета през 1989 г. част от източния сегмент (между остров Йерба Буена и Оукланд) е сериозно засегната. След продължителни анализи е преценено, че сегментът не е сеизмично устойчив и е взето решение той да бъде заменен с нов. Строежът започва през 2002 г., но е спиран няколкократно поради сигнали за некачествено строителство и значителни преразходи.

Новопостроеният сегмент, струвал над 6 млрд. долара, е открит официално през септември 2013 г. Тази нова конструкция на „Бей Бридж” е построена изцяло по последни технологии и за разлика от стария сегмент, новият има освен автомобилни платна и пешеходни и велосипедни алеи.

1944 г. в северното норвежко пристанище Тромсьо е потопен германският линеен кораб „Тирпиц”. Нападението е извършено от специално модифицирани бомбардировачи, носещи 5-тонни бомби. Няколко минути след попадения на две такива бомби линкорът потъва с 1000 моряци.

„Тирпиц” е вторият боен кораб от типа на „Бисмарк” и влиза в състава на Крийгсмарина. Почти не взема участие във войната, но самото му присъствие в Норвегия постоянно заплашва арктическите конвои до Съветския съюз и заради това задържа значителна част от британския флот. Опити за унищожаването на „Тирпиц” се извършват в продължение на повече от две години, но успехът идва чак през ноември 1944 г.

Линкорът е спуснат на вода на 1 април 1939 г. Получава името на адмирал Алфред фон Тирпиц – основател на модерния немски военоморски флот. Първоначално се предполагало, че „Тирпиц” ще действа като рейдер, атакувайки търговски каравани съюзници в Северния Атлантик. Съдбата на бойния кораб „Бисмарк” (потопен 27 май 1941 г.) разочарова Хитлер и го принуждава да се откаже от надводния флот. Поради това „Тирпиц” е използван много рядко.

През януари 1942 г. „Тирпиц” е изпратен в норвежки води на лов за арктическите конвои към СССР и за противодействие на операции на британските командоси на остров Вогсьой. Там във фиордите той престоява практически цялата Втора световна война. По време на престоя си в Норвегия участва едва в три настъпателни операции, обаче сковава значителни британски сили заради създаваната потенциална опасност.

1959 г. осъществен е първият полет на летателния апарат „Аврокар”. Полетът на секретно разработвания вертикално излитащ и кацащ летателен апарат Avro Canada VZ-9 Avrocar (или накратко „Аврокар”) е осъществен на територията на завода „Авро Канада”. На 17 май 1961 г. са извършени и първите хоризонтални полети.

Авангардният апарат тип „летяща чиния” е разработван тайно през 50-те години за армията и ВВС на САЩ. Той е конструиран от Джон Карвър Фрост. Неговата аеродинамика се основава на „ефекта на Коанда” и е замислен като динамичен летателен апарат с голяма маневреност. Фрост, работил преди това за редица британски конструкторски бюра, разработва нов реактивен двигател с отлична за времето си ефективност и тяга, както и концептуална машина с кръгла форма, задвижвана от този двигател.

Концепцията на „Аврокар” се появява в следствие на серия от свободни научни изследвания без зададена цел в областта на аеронавтиката. В същото време се засилва интересът на авиоконструкторите към самолетите с вертикално излитане и кацане, които в случай на ядрена война в Европа биха могли да излитат и кацат на импровизиран терен. Създадени са два прототипа. Единият като проект за изтребител от съвсем ново поколение за ВВС, а другият като леко транспортно и настъпателно средство за сухопътните войски.

Според идеята „Аврокар” трябвало да се отдели от земята на въздушна възглавница, а след това да набере скорост и височина за сметка на променливия вектор на тягата на въздушно-реактивни двигатели. При изпитанията и на двата прототипа обаче излизат наяве редица проблеми, свързани с тягата и стабилността на машината на границата на двата режима.

„Аврокар” се проявява като изключително трудна (макар и балансирана) за управление машина, с трудно управляема тяга и малък товарен капацитет. Други сериозни проблеми са шумът, ниската аеродинамичност на корпуса и високата температура, отделяна от двигателя при работа. Финансирането на проекта е прекратено, което слага край на цялата програма през септември 1961 г.

1965 г. от СССР е изстрелян автоматичният космически апарат „Венера 2”. Апаратът е изстрелян в 8.02 ч. (московско време) от околоземна орбита на Тежък спътник. На 27 февруари 1966 г. преминава на 24 000 км от повърхността на Венера.

Системата за управление обаче спира да функционира още преди приближаването до планетата. „Венера 2” не предава никакви данни за самата планета, но е получена научна информация за космическото и околопланетно пространство. Изследвана е свръхдалечната радиовръзка при междупланетни полети. Изследвани са магнитните полета, космическите лъчи, потоците нискоенергийни заредени частици, потоците слънчева плазам и техните енергийни спектри, космическите радиоизлъчвания и микрометеоритите.

1980 г. космическият апарат на НАСА „Вояджър 1” се доближава максимално до Сатурн. Апаратът изпраща първите фотографии с висока резолюция на планетата, пръстените и спътниците й.

Изстрелян е на 5 септември 1977 г. апаратът е най-отдалеченият обект с човешки произход, на разстояние от 17 413 млрд. км (29 май 2011 г.) от Слънцето и се счита, че е навлязъл в хелиопаузата. Основните цели на мисията са изследване на планетите Юпитер и Сатурн, както и техните спътници и пръстени. Счита се, че генераторите на електрическа енергия на борда на апарата ще осигуряват достатъчно мощност за комуникация със Земята до 2020 г.

През август 1981 г. „Вояджър 2” продължава изучаването на системата около Сатурн. Нови още по-близки снимки са направени и са забелязани изменения в пръстените на Сатурн. Сондата открива няколко нови спътника около и във пръстените на Сатурн.

Космическите апарати установяват, че атмосферата на Сатурн е почти изцяло съставена от водород и хелий. Вояджър 1 установява че съдържанието на хелий в атмосферата на Сатурн е 7%, в сравнение с Юпитер, където съдържанието на хелий е 11%. За оставащите проценти – почти целия дял се пада на водорода. Може би по-тежкия хелий на Сатурн потъва навътре в планетата и ако това е вярно това би могло да обясни защо Сатурн излъчва повече енергия отколкото полъща.

1982 г. след смъртта на Леонид Брежнев за генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз е избран Юрий Андропов.

Брежнев ръководи Съветския съюз като Генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от 1964. След Йосиф Сталин, той е най-дълго управляващият държавник на СССР, властвайки 18 години. По време на управлението му започва периодът на сериозна икономическа и социална стагнация, която в крайна сметка води до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Юрий Владимирович Андропов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС след смъртта на Леонид Брежнев. По време на ръководството му идеологическият контрол и репресиите са още по-строги. Конфликтът със Запада във външната политика се засилва. През първите месеци от встъпването си в длъжност обявява политика, насочена към социално-икономическа трансформация.

2004 г. в палестинския град Рамалах е погребан Ясер Арафат. Смъртта му е обявена официално от Организацията за освобождение на Палестина предходния ден и само минути след това за председател на ООП е избран Махмуд Абас.

Роден като Мухаммад ‘Абд ар-Рахман ‘Абд ар-Ра’уф ‘Арафат ал-Кхидуа ал-Хуссайни и известен още с партизанския си псевдоним Абу Амар, е президент на Палестинската автономия (неин водач става през 1993 г., а през 1996 г. е избран за петгодишен мандат); водач на Фатах и ръководител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от 1969 г.

След Суецката криза Арафат отива в Кувейт, където работи като строителен инженер. Той смята, че правилният път за вземането на властта в Палестина от палестинците е борбата, а не чакането на помощ от арабските правителства. Арафат, заедно с група бежанци от Газа, основава местната фракция Фатах през 1959 г. в Кувейт с помощта на приятелите си Яхия Гавани и Халил ал-Вазир (Абу Джихад). ООП се посвещава на създаването на независима палестинска държава и на унищожаването на Израел.

Първата операция на Фатах, проведена през 1965 г., се проваля. Нейната цел е да се взриви израелска водна помпена станция. След Шестдневната война Арафат бяга от Израел като пресича река Йордан, преоблечен като жена, носеща бебе.

След години на безкомпромисна борба на живот и смърт с израелската държава, възгледите му еволюират и след тайни преговори, той подписва с израелския премиер Ицках Рабин в Осло, Норвегия, мирен договор, даващ частична автономия на палестинците в сектора Газа и на Западния бряг на река Йордан.

2014 г. космическа сонда кацна на повърхността на комета. Апаратът „Розета” със сондата „Филе” на борда пропътува 10 години в Космоса, за да стигне до кометата „67P/Чурюмов – Герасименко”.

Европейската космическа агенция даде сигнал за спускане на сондата на 11 ноември и „Филе” потегли към кометата в 10.35 ч. българско време. Операцията бе ръководена от център в германския град Дармщат.

Спускането продължи около седем часа. „Розета” трябваше да стои неподвижна спрямо кометата, след като застана на 22 км над повърхността й, за да спусне сондата „Филе”. Кометата е широка 4 км и е обсипана с ями и скални късове, а малкият робот няма система за маневриране в последния момент. Понеже гравитацията на кометата е твърде слаба, „Филе” трябваше да използва два „харпуна”, които да се забият в нея и да го придържат. В противен случай рискуваше просто да отскочи от повърхността като топка.

Успехът е първи по рода си, тъй като никоя мисия досега не е постигала меко кацане на комета, сочи Би Би Си. Това е седмото космическо тяло, към което хората са изпращали апарат. Предишните са Венера, Луната, Марс, луната на Сатурн -Титан, и астероидите 433 Ерос и Итокава.

Очаква се мисията „Розета” да хвърли светлина върху период от зараждането на нашата Слънчева система. Кометите съдържат някои от материалите, съществували преди повече от 4,5 млрд. години.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.