Интересни факти от 29 ноември

ленън

1974 г. провежда се последният концерт на Джон Ленън. Английският рок и поп музикант е една от най-влиятелните и популярни личности в поп културата на 20 в.

1414 г. чешкият религиозен реформист Ян Хус е арестуван от Инквизицията. Година по-късно е осъден на смърт като еретик и е изгорен на клада.

Роден е в малкото чешко селце Хусинец в семейството на земеделец. От там идва по-късно и името му – Ян от Хусинец, съкратено по-късно на Ян Хус. Учил е в Пражкия университет, където за кратко време е бил преподавател, а после и свещеник.

Със своите проповеди и лекции пред студентите в Пражкия университет, Ян Хус става безспорен водач на чехите в борбата им срещу германското влияние и католическия клерикализъм. Той пише произведенията си на чешки език, съставя чешка граматика и превежда латинската библия Вулгата на чешки език. Под негово ръководство в Пражкия университет започва отстраняване на германските професори и замяната им с чешки, като това приключва с избирането на Ян Хус за негов ректор през 1409 г.

Католическата църква обаче счита неговите проповеди за еретични и поради това той е отлъчен от църквата, а по-късно изгорен на клада. Смъртта на Ян Хус разпалва войни, наречени Хусистки между 1419 и 1434 г.

Ян Хус остро критикува пороците на висшето германско духовенство. Изказва се против трупането на църковни богатства, като смята, че вечното спасение на хората зависи единствено от Божията воля. Затова търсещите спасение християни не се нуждаели от свещенослужители и особено от висша църковна йерархия. Ян Хус не признава папата за Божи наместник на земята и иска създаването на чешка национална църква, независима от папската курия.

Папството и германското духовенство не остават безучастни към набиращото подкрепа чешко национално движение. Ян Хус бива отлъчен от цъпквата и през 1412 г. е принуден да напусне Прага. Заради всички тези свои действия на днешния ден преди 600 години той е арестуван от Инквизицията, а две години по-късно е призован да се яви на съд пред Констанцкия събор в Германия където е осъден като еретик. Присъдата му е прочетена на 6 юли 1415 г. от Одоне Колона, бъдещия папа Марин V. Като еретик е изгорен на клада, която вече била приготвена на централния площад в града.

Когато го привързали за стълба и натрупали около него дървата за кладата, придружаващият го кардинал му предложил за последен път да се отрече от учението си. Ян Хус категорично отказал. Той остава верен на думите си, произнесени в една негова проповед: „Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми”.

След отказа му да се покае, палачът запалил кладата. Тъй като огънят не се разгорял бързо, една старица, случайно попаднала на мястото на екзекуцията, хвърлила няколко сухи съчки в огъня. Виждайки това, Ян Хус, чийто съзнателен живот преминал в защита на бедните, произнесъл знаменитата си фраза: „Sancta Simplicitas!”, или „О, свещена простота!”.

1520 г. експедицията на Фернандо Магелан преминава Магелановия проток и навлиза в Южно море. При прекосяването на протока Магелан открива и т.нар. Огнена земя – една от по-малко познатите и известни островни групи в света, синоним на суров климат и отдалеченост.

Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока, първият европеец, плавал в Тихия океан и първият, оглавил експедиция с цел обиколка на света. Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, организиран и ръководен от него през първата половина от пътуването, се завръща в Испания през 1522 г., успявайки да обиколи света.

В началото на май 1520 г. Сантяго е изпратен на юг на разузнавателна мисия, но на 3 май претърпява корабокрушение, а екипажът с големи трудности се спасява (загива само един матрос). Двама моряци се завръщат по суша, за да съобщят за случилото се. На 24 август 1520 г. пътуването е подновено и флотилията продължава на юг, достига до мястото на корабокрушението, прибира оцелелите моряци и престоява там до средата на октомври, очаквайки настъпването на пролетта.

На 18 октомври корабите продължават на юг, откриват широкия залив Байя Гранде, където Магелан заявява, че ще търси заветния проток и ако не го намери, чак тогава ще завие на изток към нос Добра надежда.

На 21 октомври 1520 г. четирите кораба достигат нос Кабо Вирхенес и Магелан решава, че е открил протока, защото водата е солена и навлиза навътре в сушата. Корабите започват мъчително да навлизат в 600-километровия проток, наречен от Магелан Estreito de Todos los Santos („Проток на Вси светии”), защото навлиза в него на 1 ноември, Денят на Вси светии.

Южно от него открива северното крайбрежие на остров Огнена Земя. Първоначално Магелан изпраща Сан Антонио и Консепсион да изследват множеството разклонения на протока. На уговорената преди това среща се връща само „Консепсион”. Офицерите на „Сан Антонио” арестуват и оковават във вериги капитан Алвару Мишкита и в края на май 1521 г. се завръщат в Испания.

След завръщането си дезертьорите обвиняват Магелан в измяна, за да оправдаят себе си и в родината им повярват. В същото време останалите три кораба, мислейки че „Сан Антонио“ е загинал продължават на запад по протока. 38 дни след навлизането в протока и след като изминават около 550 км по него, на 28 ноември 1520 г. корабите навлизат в Тихия океан. Магелан го нарича Mar Pacifico (Тихо море), заради привидното му спокойствие в този ден.

Повече от четири месеца оредялата вече флотилията от три кораба плава първо на север покрай западния бряг на днешно Чили, стараейки се по-бързо да напусне студените високи ширини. На 13 февруари 1521 г. експедицията пресича Екватора, а на 6 март открива Марианските острови, където екипажът попълва запасите от вода и хранителни припаси и продължава на запад.

1660 г. в Англия е основана Кралска академия на науките. Днес дружеството има 1400 члена и чуждестранни членове и е една от най-уважаваните научни институции в света.

Неофициалната дата на основаване е когато група учени от т.нар. „невидим колеж”, посветен на критика на работите на Франсис Бейкън, се събират и основават „Колеж за популяризиране на експерименталното обучение по физико-математически науки”. Основният обединяващ принцип на тези учени е пропагандиране на нова, „експериментална” форма на философия в противовес на практикуваната дотогава от учените, привърженици на религията и Аристотел.

През 1662 г. дружеството е официално утвърдено с кралска харта, която му дава право да публикува научни статии. Днес е най-старото научно дружество в света. Изданието му Philosophical Transactions of the Royal Society, накратко „Философски записки” продължава да излиза и е най-старото научно списание на английски език.

Още при създаването си научното общество на академията разработва програма за изследвания, свързана от една страна с практиката – практическа навигация и съставяне на карти, военно дело (изучаване движението на снаряда във въздуха), металургията, медицината и други, а от друга – необходимостта да се разработи нов научен подход при изучаване на природата и ново отношение към Коперниковата революция и Великите географски открития.

През 1850 г. британското правителство признава авторитета на Дружеството, като отпуска стипендия от 1000 лири за подпомагане на научните изследвания.

1878 г. в София е сформирана комисия, която да създаде Българска национална библиотека. По-късно учреждението прераства в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Идеята била на софийския учител Михаил К. Буботинов. Библиотеката е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на ул. „Георги Раковски” 131.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов” се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий”. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.

Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии. Днес Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” е депозитна за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.

1905 г. ирландския националист Артър Грифит основава политическата партия Шин Фейн. Течението започва своята политическа активност основно с пропаганда, заявявайки желанието за независимост на Ирландия и разделяне на две монархии Англия и Ирландия.

В съвременната политика името Шин Фейн се свързва с политическата партия, представляваща интересите на Ирландската републиканска армия, начело с Джери Адамс, който я ръководи от 1983 г. до днес.

1912 г. Албания обявява независимостта си от Османската империя с Декларацията от Вльора. Декларацията е предшествана от три години албански въстания (1909-1912 г.), предизвикани от опитите на младотурското правителство за централизация на османската държава. Целта на въстаниците е да постигнат административно обединение на земите, населени с албанци, и постигане на политическа и културна автономия в рамките на империята.

През лятото на 1912 г. въстаническите успехи принуждават османското правителство да направи отстъпки. Според постигнатите договорености се обособява албанска общност, която обхваща вилаетите Шкодра, Янина, Косово и Битоля – т.е. не само днешни Албания и Косово, но Западна Македония и Епир. Споразумението между османските власти и албанските въстаници обезпокоява балканските християнски държави, които се стремят да завземат Македония и да си поделят албанските земи.

В края на септември 1912 г. Черна гора обявява война на Османската империя. Черногорските войски нахлуват в Северна Албания и обсаждат крепостта Шкодра. Няколко дни по-късно конфликтът прераства в Първата балканска война с включването на България, Сърбия и Гърция на страната на черногорците. До края на ноември сръбски и черногорски войски проникват дълбоко в Северна и Средна Албания и достигат Драч, а гърците обсаждат Янина.

В тази обстановка в Драч, Тирана, Елбасан и в други части на Албания се провеждат събрания, на които е прокламирана албанската независимост. На 28 ноември във Вльора се събират 83-ма делегати от цялата страна. Те избират временно правителство начело с Исмаил Кемали, а той провъзгласява албанската независимост и се обръща за помощ към големите европейски държави срещу аспирациите на Гърция, Сърбия и Черна гора.

На Лондонската мирна конференция през декември 1912 г. представителите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Русия, Франция, Великобритания и Италия) се обявяват за автономна Албания. Тази декларация е потвърдена с Лондонския мирен договор, който слага край на Балканската война на 30 май 1913 г. Под натиска на Австро-Унгария и Италия Сърбия е принудена да се откаже от излаз на Адриатическо море през Албания, Черна гора отстъпва от Шкодра, а Гърция – от Вльора.

На 29 юли с.г. Великите сили приемат Органически устав на Албания. С него се създава формално независима държава с неутрален статус в международните отношения, начело с княз (принц) от германски произход (Вилхелм Вид) и чуждестранна комисия за административен и финансов контрол.

1919 г. в Англия е избрана първата жена-депутат – лейди Нанси Астор. Бъдещата парламентаристка е родена през 1879 г. в щата Вирджиния в семейството на небогатия офицер от Конфедерацията Чисвел Дебни и Нанси Уитчър Ленгорн. Нанси е средната от пет дъщери. Многодетното семейство едва свързва двата края. С течение на времето Чисвел Дебни забогатява, захващайки се със строителството на железопътни линии.

Въпреки че Нанси от ранна възраст проявява интерес към учението и показва добри резултати в началното училище, баща й счита, че разходите за обучение в колеж са излишни. Поради това момичето така и не получава висше образование. Вместо това, едва навършила 18 години, Нанси бива омъжена за преуспяващия жител на Бостън Робърт Гоулд Шоу. Този брак още от самото начало се превръща за Нанси в истинска катастрофа – мъжът й не се разделя с бутилката и постоянно й изневерява. Нанси го напуска след само две седмици, но родителите й я уговарят да се върне. Дори раждането на сина им не спасява брака и след поредната интрига на мъжа си Нанси подава молба за развод.

Въпреки че е родена в Америка, Нанси изпитва особена симпатия към Англия и мечтае за пътешествие до тази страна. През 1904 г. мечтата й се сбъдва. Първото пътуване до Англия се оказва много успешно. Находчивата и умна млада жена със свободни възгледи е приета топло в британското общество.

Още тогава тя демонстрира голям интерес към обществения живот, отстоява правата на жените и децата. Вторият й съпруг Уолдорф Астор (когото среща именно в Англия) е член на Камарата на общините от консервативната партия, но след смъртта на баща си получава званието лорд и автоматично преминава в горната Камара на парламента. Тогава лейди Астор взема решение да пробва силите си на изборите за парламента и удържа безспорна победа.

„Ако знаех колко трудно е това – да бъда първата жена в мъжкия клуб на парламента, никога не бих го направила”, признава впоследствие пред децата си лейди Астор. Въпреки това издръжливата Нанси никога не си позволява да демонстрира пред публика своята слабост, затова в обществото всички са уверени, че тя се чувства в свои води в света на британската политика.

Това не се нрави на мъжете парламентаристи, поради което парламентарните дебати стават особено разгорещени. Всяка дума на Нанси среща острата критика на мнозинството. Нещо повече, мъжете преднамерено й отделят най-неудобното място в залата и на Астор й се налага буквално да прескача през краката им. Тя не губи търпение и твърдо издържа на всички изпитания. Старанията й не са напразни – само десет години по-късно в парламента има още 15 жени.

Най-известната размяна на остроумия на Астор е с британския премиер Уинстън Чърчил. Семействата Астор и Чърчил са били много близки. Но симпатиите на Чърчил към дръзката американка значително охладняват след като тя става член на парламента. Веднъж Нанси страстно подхвърлила на знаменития потомък на херцог Малборо: „Ако бях ваша жена, бих сипала отрова в кафето ви”. „Ако бях ваш мъж, бих го изпил”, без да се замисля отговоря Чърчил.

След Втората световна война политическата кариера на лейди Астор бележи спад. В началото на войната тя изказва антипатиите си към Франция и много повече симпатизира на Германия. След войната тя не се кандидатира на изборите за парламента.

1943 г. в Техеран започва срещата на държавните ръководители от Антихитлеристката коалиция – Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.На срещата е направена заявка, че след войната светът ще бъде управляван от четири държави – СССР, САЩ, Великобритания и Франция, действащи под егидата на нова международна организация.

За три дни Техеран е напълно блокиран от войски и спецслужби. В града е преустановена дейността на всички медии, изключени са телефоните, телеграфът и радиосвръзките. Даже семействата на съветските дипломати временно са „евакуирани” извън зоната на предстоящите преговори.

Конференцията е открита с пленарно заседание в 16.00 ч. в една от залите на съветското посолство, където впоследствие протичат заседанията, срещите, официалните и неофициалните разговори. Посолството на Съветския съюз е най-голямо и с най-много помещения, при това се намира в съседство с британското.

Посолството на САЩ обаче се оказва твърде отдалечено и американците сами решават, че е крайно притеснително от гледна точка на сигурността кортежът на Рузвелт по няколко пъти на ден да се придвижва по улиците на Техеран. Сталин предлага гостоприемство, като на Рузвелт и свитата му са предоставени подходящи апартаменти. Видимо развълнуван, Рузвелт приема и искрено благодари. Чърчил не може да прикрие ревността си, затова че съветското посолство в Техеран, макар и само за няколко дни, става световен геополитически център.

Главен предмет на обсъждане е откриването на втори фронт в Европа, като на конференцията се определя и финалната стратегия във войната с нацистка Германия, с нейните съюзници и сателити. Рузвелт и Чърчил се съгласяват вторият фронт в Западна Европа, т.нар. операция „Овърлорд” да започне през май 1944 г. паралелно с операция „Енвил” в Южна Франция.

Сталин от своя страна се ангажира СССР да се включи във войната с Япония до три месеца след края на войната в Европа. Трите държави се договарят още военните им сили да си сътрудничат максимално близко в името на общите цели. Решено е да бъде потърсена отговорност от виновниците за разпалване и водене на Втората световна война.

Тримата големи обаче не успяват да постигнат една от заложените от конференцията цели – да накарат Турция да влезе във войната на страната на съюзниците и до края тя си остава неутрална. За сметка на това и тримата държавници единодушно решават да гарантират независимостта на Иран след края на войната.

1948 г. в САЩ започва продажбата на фотоапарата „Полароид”. Първият апарат от марката е произведен още на 21 февруари 1947 г., но истинският му бум настъпва през 60-те години.

Фотоапаратите „Полароид” са известни под името „Ланд камера”, наречени на откривателя на метода и основателя на фирмата Едуин Ланд. Според историята Ланд бил осенен от гениалната идея за моментна фотография през 1944 г., когато малката му дъщеря го запитала защо не може да разгледа веднага направените през отпуската снимки.

Производството на фотоапаратите „Полароид” е прекратено през 2008 г. а през октомври 2009 г. апаратите завинаги отидоха в историята след като изтече срокът на годност на последната останала партида фотохартия за апаратите.

За любителите на „Полароид” обаче остава надежда, след като бивши служители на фотографския гигант се обединиха в движение, наречено „Невъзможният проект”, планирайки да възродят производството на фотохартия за апаратите.

1974 г. провежда се последният концерт на Джон Ленън. Английският рок и поп музикант е една от най-влиятелните и популярни личности в поп културата на 20 в.

Ленън придобива световна известност като член и водеща фигура в рок формацията „Бийтълс”, получила международна слава през 60-те години. Музикантът е в основата на еволюцията в стила на групата, който от традиционни любовни сюжети прераства в социално ангажирани текстове.

През 1970 г. „Бийтълс” се разпадат, заради творчески различия. В периода след състава бившият бийтълс се утвърждава като солов изпълнител, с по-активно отношение към социалните проблеми, борбата за мир и възражение към всякакви прояви на насилие. Албумът „Imagine” от 1971 г. е най-популярната самостоятелна творба на Ленън. Междувременно участва в редица демонстрации и инициативи, посветени на мира, съпроводен от съпругата си Йоко Оно.

От 1975 г. Ленън се установява за постоянно в Ню Йорк, където се опитва да прекара повече време със семейството си. След дълга творческа пауза той се захваща с издаването на нов албум „Double Fantasy”. Три седмици преди официалното му издаване обаче музикантът е застрелян пред жилището си от вманиачения почитател Марк Дейвид Чапман.

1989 г. канцлерът на Германия Хелмут Кол представя програма от 10 пункта за обединяване на двете Германии.

Любопитен факт е, че през 1989 г. едва 3% от западногерманците вярвали, че ще доживеят Обединението. Точно тогава обаче изселническа вълна и масови улични демонстрации поставят държавното ръководство на ГДР под натиск. В началото на ноември то е принудено да приеме регламент за ограничена свобода на пътуванията. Вечерта на 9 ноември 1989 г. членът на Политбюро Гюнтер Шабовски обявява решението за незабавно отваряне на границите.

В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер Джулио Андреоти предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов пангерманизъм. Против е и холандския премиер по това време – Руд Люберс. Според Франсоа Митеран, Европа „не е дозряла за подобна стъпка”. В Полша също не са във възторг от идеята. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото – няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент Михаил Горбачов, военния контигент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР.

На 10 февруари 1990 г. Михаил Горбачов завява, че германците сами трябва да решат по кой път да поемат. Начало на преговорите за международно саниране на падането на Берлинската стена се слага по време на конференция на тема „Открито небе”, състояла се в Отава на 13 февруари 1990 г.

Преговорите във формат „две плюс четири” са проведени в четири кръга – 5 май в Бон, 22 юни в Берлин, 17 юли в Париж (с участието на Полша) и на 12 септември в Москва.

На последната среща (на 12 септември) е подписан договор за окончателното решение по отношение на Германия или Договор „Две плюс четири”. Документът влиза в сила на 15 март 1991 г. Договорът признава суверенитета на Федерална република Германия (ФРГ) върху бившата Германска демократична република (ГДР) в резултат от преговорите във формат „две плюс четири” – ФРГ и ГДР, и четирите велики сили, победителки от Втората световна война. Това е актът, по силата на който е променено за първи път териториалното статукво в Европа след края на Втората световна война.

1994 г. на референдум гражданите на Норвегия отхвърлят членството на страната в Европейския съюз. Допитването до народа по този въпрос се провежда дори два пъти – първо през 1972 г. и след това отново през 1994 г. И в двата случая, по-скоро незначително мнозинство на населението на Норвегия отхвърля членството (през 1994 г., 52% са против и 48% са „за”).

Норвегия е член на Споразумението за Европейското икономическо пространство, което може да се разглежда като частично участие в ЕС. Отношенията на Норвегия с Европейския съюз са основани на други форми и средства за близък контакт и сътрудничество. Това сътрудничество дава възможност на Норвегия да поддържа много високо ниво на икономическа интеграция и политическо сътрудничество с ЕС и неговите държави членки.

2006 г. провежда се първият уеб видеочат с Космоса. Европейската космическа агенция и операторът „T-онлайн” осъществиха уникална жива връзка с астронавта Томар Райтер. По време на разговора той се намира на 400 км над Земята на борда на Международната космическа станция.

Райтер е първият европейски астронавт в дългосрочна мисия на космическата станция. Той излита със совалката „Дискавъри” на 4 юли и се завърна на Земята през декември с.г.

Мисията „Астролаб” също е първа по рода си научна програма в Европа. Тя включва експерименти от областта на психологията, физиката, биологията и радиационната дозиметрия.

В сътрудничество с ESA популярният в Германия оператор „T-онлайн” продължава да предлага на онлайн аудиторията уникални репортажи от космическите кораби, изследващи Луната, Венера, Марс, Сатурн и комети, както и от мисиите на борда на Международната космическа станция.

инфо: dariknews.bg

Вижте още: 

ЗЪБОЛЕКАР ИСКА ДА КЛОНИРА ДЖОН ЛЕНЪН

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.