Как да развием телепатични способности

телепатия

Способността за телепатия е заложена във всеки човек.

Никой и нищо не е самостоятелна, отделна система, всичко е свързано с всичко. За да го осъзнаем бързо, достатъчно е да се досетим, че водата на цялата планета циркулира навсякъде – днес е в моя организъм, утре е в някоя река, в други ден е в облак, после в океана, после в организма на една риба, и така до безкрай. Същото е и с въздуха. Не можем да съществуваме отделно и самостоятелно – като самодостатъчни единици. По същия начин протича и обменът на енергията, и на мислите – човекът е постоянно в състояние на обмен с околната среда – обменя енергия и информация.

Засега, понеже е изключително трудно да се направят научни изследвания и проучвания на този феномен, науката не казва нищо официално. По тази причина въпросите, свързани с телепатията, се отнасят основно към мистиката, езотериката, окултизма и прочие „несериозни“ неща. Разбира се, имало е и продължава да има учени, и то сериозни хора на науката, които правят проучвания в тази област. Има данни за изследвания с участие на студенти и професори – „предавателят“ е затворен в изолирано помещение в подводница, намираща се под водата, а „приемателят“ е в изолирана стая в университет, намиращ се на няколко хиляди километра от подводницата. Резултатите им били повече от 50% правилно предаване и приемане на изпращания мисловен образ. Което означава, че това е нещо доста повече от допусканата случайност.

Друга причина да няма голям интерес в изследването на феномена телепатия е, че малко хора се интересуват от него, както и малцина го владеят или използват по природа. Счита се, дори, че това е дар, спуснат свише. Но всеки човек може да развие телепатични способности. Обичам да сравнявам телепатията с карането на ски. Малцина са тези, които по рождение си го могат – има такива, да. Трябва им съвсем малко, и стават сносни скиори. Хората, които владеят и използват телепатията в ежедневния си живот, са точно като тези надарени скиори. Това, обаче, не значи, че другите не могат да се научат да карат ски. Както не значи, и че всички останали не могат да развият своите телепатични способности.

В своето класическо определение, телепатичните способности означават човек да може да предава и приема чувства и мисли от разстояние, без в тези действия да участват пряко органите на сетивата му.

Освен дарената по рождение, има една телепатия, която се проявява при продължително съжителстване между двама и повече души. Този вид телепатия също се случва от само себе си, без човекът тенденциозно да я развива и да работи по нея. Известна е и телепатията между близнаци, особено подчертана при еднояйчните, но може да я има и между братя и сестри. Обяснения за тези феномени има най-различни. Най-вероятното е, че информацията, която се обменя между предавателя и получателя е нелокална и безвремева, т.е. че „веществото“ което се предава и приема, не е зависимо от пространство-времето. В момента, в който мисълта възникне в „Предавателя“, тя възниква и в „Приемателя“. Не се изразходва абсолютно никаквовреме за да стигне от единия до другия. Разбира се, и пространство не се използва. Това поставя под въпрос приетото засега като аксиома от науката твърдение, че във вселената няма нищо по-бързо от скоростта на светлината. Т.е. светлината все пак пътува през пространство-времето, макар че според науката, ако се движиш със скоростта на светлината, за теб времето би трябвало да спре. Но това е отделен въпрос. По-важното е, че според сегашната научна парадигма, ако приемем, че мисълта или чувството, което излъчваме, е светлина, или има свойствата на светлината, то на него би му било необходима все пак някакво време, докато стигне от предавателя до приемателя. А при телепатията това не е така – време не се изисква, нещата стават наведнъж.

Между другото, народната мъдрост, приказки и предания, които вероятно са стигнали до нас прозрения и постижения на предишни, забулени в пространство-времето развити цивилизации, ни казват, че „няма нищо, по-бързо от мисълта“. Струва си да отбележим това, нищо, че е „само“ детска приказка…

Разбира се, телепатията не е нещо безобидно и безопасно. Това също е една от причините, тя да не е повсеместно разпространена и използвана. Така да се каже, Цялото знае как да се предпази. Защото, ако човек или което и да е друго същество, няма необходимото ниво на познание, няма необходимия морал и осъзнаване – то той по-скоро би навредил на всички, и накрая и на себе си. Защото, неосъзнатият и на ниско ниво човек, би гледал да се възползва от телепатията изцяло само в своя и на най-близките си полза. Той няма поглед върху Цялото. Той дори не подозира, че има Цяло, и че ако това Цяло бъде нарушено, ще пострада и той. И неосъзнатият човек, без да се интересува от Цялото, би вредил на различни негови компоненти, за да се облагодетелства самият той. Това би довело да много мъки и страдания. Да, светът ни не е лишен от такива – и това става именно защото все пак някои неосъзнати хора се възползват от Цялото само с користни подбуди. Но има и много Добро по света – което значи, че все пак нещата не са толкова безнадеждни. Най-важното е, че в тази област Природата е измислила един много силен и безотказен саморегулиращ се механизъм. Той е свързан с контрола на мислите и най-вече – със способността ни да подхранваме само чисти мисли. Добър телепат може да бъде само човек с чисти мисли, с непомрачено съзнание. Повечето злосторници не могат да поддържат чисто своето съзнание – те имат множество мрачни и тъмни мисли. Затова и не са добри телепати. Разбира се, има „служители на Злото“, които могат да поддържат чисто съзнанието си – но това са единици. По-долу е обяснено малко повече за този аспект на телепатията.

Ако все пак искаме да развиваме съзнателно своите телепатични способности, то би било добре да следваме следния алгоритъм:

Първо – да си поставим за цел да постигнем или да поддържаме отлично психическо и физическо здраве. Ако човек има проблеми в областта на здравето, то не е добре да се захваща да развива телепатичните си заложби.

Второ – да практикуваме отпускане на мускулите, сухожилията, ставите, но също и на ума, на мислите. Което се постига най-добре и най-лесно и естествена с йога-практика (която задължително включва оттегляне на сетивата, медитации и пр.)

Трето – да развиваме в себе си положителна настройка към всяка една ситуация, в това число и негативна, и оскърбителна за нас. Да се стараем да се отнасяме добродушно към всичко. Това не е измислено просто така, за да се морализаторства. Добрата настройка предполага по-обширно възприятие на цялостната ситуация. Когато сме с лоша, негативна настройка, ние ставаме нещо подобно на кон с капаци – центрираме се само в лошото и пропускаме да видим околната среда, контекста и всичко останало.

Четвърто – да развиваме самоконтрол и да се стремим към самоорганизация във всичко. Недостатъчният ни самоконтрол би довеждал често до взривове на недоволство от самите нас и от околния свят. А това пречи на осъзнаването и на концентрацията, също и на отпускането.

Пето – да си даваме време за почивка и да го съчетаваме с физически натоварвания, съхранявайки бодростта и радостта на духа.

До тук приключва предварителната подготовка. Да, изглежда трудна и досадна, дори ненужна – но в това е уловката. Безброй хора с впускат направо в „прякото“ развиване на способности, и после съжаляват или направо нищо не постигат. В наше време сме свикнали всичко да става бързо и отведнъж – но затова и нищо не става… Само упоритият постига.

Ето и няколко конкретни упражнения за развиване на телепатични способности:

Първо: да се научим да чувстваме. Сядаме в удобна за медитация поза, вглъбяваме се във вътрешното си пространство и проследяваме всичко, което можем да проследим там. Като основната ни цел е да „почувстваме“ или видим в себе си тази сила, която ще ни направи способни на телепатия. Това може да се случи още първия път, може и на десетия да не се случи. Но не бива да се отказваме. Със сигурност ще се случи. Когато стане, подготвяме си предварително няколко еднакви картончета, с нарисувани върху тях прости геометрични фигури (всяко картонче с по една фигура). Вземаме картончетата, слагаме ги пред себе си, и затваряме очи. Разбъркваме ги – теглим едно. Слагаме го на челото си – все още не отваряме очи. И се опитваме да го видим с „третото око“. Първоначално няма да виждаме всичко правилно. Записваме си колко „улучвания“ имаме. Например: 6 от 10. Така можем да проследим във времето как върви нашият напредък. В даден момент ще започнем да отгатваме коя е фигурката, без да я слагаме на челото си. Тогава пристъпваме към:

Второ: В ежедневието си се стремим да „предугаждаме“ различни неща, в зависимост от ситуацията. Например: кой човек в метрото ще слезе първи; или кой ще ми звънне след малко по телефона; или къде е предмет, който търся вкъщи и не мога да го намеря. Такива упражнения можем да си измисляме до безкрай. И не е важно само да ги измисляме – основното е да ги правим. Също така на този етап можем да работим с друг човек –караме го да изтегли едно от картончетата с фигурките, да гледа фигурата, а ние, в друга стая – да познаем коя фигура е изтеглил. Или дори да се опитаме да погледнем през неговите очи – като също познаем. Също записваме резултатите – с течение на времето стават все по-добри и по-добри.

Трето: То върви в синхрон с второто. И се казва: контрол на мисленето. Трябва да се стараем да контролираме мислите си по същия начин, както контролираме думите си, речта си. Ако допускаме в съзнанието си само чисти и светли мисли – то нашият „четец на мисли“ ще има яснота и ще може много по-лесно да възприема всякакви мисли и чувства. Неслучайно словосъчетанието е „мрачна мисъл“. Тя помрачава нашия вътрешен взор и не ни позволява да виждаме наоколо. Освен това, наличието на мрачни мисли в собственото ни съзнание, ни кара да губим много енергия – най-често несъзнателно – но я губим. Защото се опитваме да ги прикрием. Когато имаме само светли и ясни мисли – няма какво да ги крием и съответно не губим никаква енергия. Използваме я, за да възприемаме нещата от околната среда и изобщо – от Вселената. Трябва да се научим да очистваме своите мисли, също както очистваме и речта си.

Телепатията е голяма сила, която може да подобри живота ни и този на околните. Нейната цел не е да извличаме користни дивиденти за себе си – а да се вградим максимално добре в общата Картина, за Общото Благо.

инфо: tretooko.com

Вижте още:

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.