Книга, която никой не може да прочете – манускриптът на Войнич остава недостъпен за криптографите.

а9

Извънземен език, който никой не може да прочете и разпознае, приличащ повече на изписана от нечовешка ръка криптограма, отколкото на шеговита игра с измислени букви. Изречения, следващи чужда логика и неразбираема пунктуация, вървящи от ляво на дясно. В нея има нереалистични рисунки с изображения на непознати никому растения, недостъпни за разума рецепти, астрономически и астрологически диаграми със слънца, луни и звезди, и звездни карти. Тези и още много тайни крие най-мистериозната книга на всички времена – „Манускриптът на Войнич“. Наричат го „Светият Граал“ на криптографията. В опит да се доближат до неговия смисъл, учени от Аризонския университет доказаха, че е автентичен и го датираха век по-рано от досегашните теории – през ХV в.

„Дали не е шифър от някакъв вид?! Опитваме се да го разбием чрез статистически анализ на честотата, с която се употребяват думите и буквите. Използваме всевъзможни средства за дешифрирането му. Но той е все още непревземаема крепост! И докато нашумелият „Да Винчи код“ е просто измислица, ръкописът на Войнич е напълно реален. Този текст е една от най-невъобразимите загадки в историята на цивилизацията ни. Кой би могъл да знае за какво е написан? Очевидно обхваща широк кръг от теми и вероятно е свързан с алхимията. Защото най-ценните

алхимически трактати

са кодирани, такава е традицията на големите алхимици. Какво да кажем за изображенията? Дали са ботанически? Или представляват морски организми? Или са астрологически символи? Никой не знае това…“ – коментира Грег Ходжинс, физик и археолог от университета на Аризона.
Пергаментовите страници на манускрипта са изработени от животинска кожа и могат да се датират чрез радиовъглероден анализ. Ходжинс потвърждава, че са от ХV в., тоест със 100 години по-стари от общоприетата им възраст. Според датировката с въглерод книгата е създадена между 1404 и 1438 г. и е по-ранна от Библията на Йохан Гутенберг от 1453 г.

Войнич посвещава живота си на тайните, скрити в ръкописа.

Войнич посвещава живота си на тайните, скрити в ръкописа.

„Въпреки огромния пробив с определяне на времето, тази книга със своите изумителни рисунки и неземен език си остава фантастична загадка. В онази епоха е било съвсем логично важен или опасен текст да бъде превърнат в шифър. Достатъчно е да се страхувате от обвинения в ерес и вещерство. Неуспешните опити да бъде прочетен чрез компютърни технологии дори породиха съмнения, че е ирационална игра или безцелен брътвеж“ – обяснява Кевин Реп, куратор в библиотека „Бейнике за редки книги и ръкописи“ на Йелския университет, който притежава и съхранява

загадъчната книга на Войнич

Ръкописът е открит близо до Рим във вила „Мондрагоне“ през 1912 г. от полския революционер, библиофил и антиквар Уилфрид Войнич. Войнич преравял сандък, пълен със старинни заглавия, натрупани за продажба от „Обществото на Исус“ – римокатолическият орден на йезуитите, основан от Игнаций Лойола в Париж през 1504 г. и утвърден от 220-ия римски папа Павел III през 1534 г. Освен с „мрачната“ си слава, орденът бил известен и с участието си в научни, образователни и мисионерски дейности и е пазел години наред невнятното послание. Уилфрид е омагьосан от ейнигмата и търси ключ към нея до смъртта си 18 години по-късно. Твърди, че тя е най-голямото предизвикателство за историята и крие отговорите на велики тайни. Признава, че е посветил живота си на словесния лабиринт, но не е успял да победи Минотавъра.
„Ръкописът е фантастичен прозорец към удивителен ум. Авторът на текста и изображенията в него са изключителни.

Това е

грандиозен ребус

който никой никога не е успял да реши!“ – убеден е Ходжинс, който признава, че е влюбен в книгата, както всеки, който се е докоснал до нея.
Още през 2009 г. експерти от изследователския институт „МакКроун“ в Чикаго установяват, че мастилото не е добавяно в по-късен периодМ и текстът е написан най-вероятно в Северна Италия. Преди техния анализ никой сериозен учен не смее да го датира във времената, предшестващи Колумб. По-скоро се залага на ХVI в., когато криптограмите се превръщат в мода и забавление.
„Ако се вгледате отблизо, ще се уверите, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Извънземни букви, някои напомнящи латинските, други, неприличащи на нищо видяно от земните езици, са подредени в думи и изречения, които е трудно да повярваме, че са писани от човек“ – описва научният журналист от университета в Аризона Даниел Столт, който следи отблизо работата на Ходжинс.
Ръкописът на Войнич съдържа

над 170 000 отделни глифа

оригинални изображения, съставящи тайнствената му писмена система, отделени един от друг чрез малки паузи. Повечето глифове са изписани с едно или няколко прости движения на птиче перо, но със завидно майсторство, показващо, че системата е била съвършено позната на автора и той постоянно си е служел с нея. По-дългите паузи разделят писанието на 35 000 думи с различна дължина. В него се откриват специфични фонологични и ортографични закони, каквито срещаме във всеки език – например определени букви се явяват по-често в дадена дума (като гласни и съгласни), някои никога не следват други, трети са удвоени, четвърти – не. Статистическите анализи показват, че става въпрос за оригинален език със свои особености и правила. Някои букви напомнят на римските, други приличат на арабски числа, трети на символи, използвани в латинските съкращения или в италиански средновековни кодекси. Но познатостта стига и замръзва дотук. Оттам нататък започва непонятното, неразгаданият смисъл, криптираната логика на един разум, който не се поддава на никакъв прочит.

3

Уилям Фрийдман е един от известните криптоанализатори, който не успя да прочете текста.

Историята на една загадка

ПРОИЗХОДЪТ на ръкописа, неговото авторство и мястото на създаването му са неизвестни. Пътят на книгата е толкова странен, колкото и самата тя. Първият й собственик е алхимикът Георг Бареш, който през 1637 г. моли за помощ в декодирането й Атанасиус Кирхер, немски учен, йезуит, занимаващ се с криптология, физика, естествени науки, лингвистика, антична история, теология и математика. Три години по-късно алхимикът подновява опитите си да привлече Кирхер към ребуса, а писмото му на латински се пази и до днес в архивите на Папския Григориански университет в Рим. След смъртта на Бареш преди 1662 г. манускриптът е взет от Ян Марек Марци, чешки доктор и учен, ректор на Пражкия университет, който го изпраща заедно с придружително писмо от 19 август 1666 г. директно до Кирхер.

„Преподобни и достопочтени господарю, отче в Христа – пише Марци до Кирхер. – Тази книга, завещана ми от скъп приятел, поверявам на теб, мой най-ближни друже Атанасиус, още щом тя попадна в ръцете ми, тъй като съм убеден, че тя не би могла да бъде разгадана от друг, освен от теб. Д-р Рафаел, учител по чешки език на Фердинанд III, тогава крал на Бохемия, призна, че е принадлежала на император Рудолф и че той платил на приносителя й 600 дуката. Според него авторът й е Роджър Бейкън, англичанинът…“.

Съдбата на криптографския „Свещен Граал“ потъва в неизвестност до появата й на разпродажбата, организирана от йезуитския орден и купуването й от Войнич. Съпругата му, писателката Етел Лилиан Войнич, продължава опитите с дешифрирането, а в края на живота си го завещава на секретарката на Войнич и своя приятелка Ан Нийл. Нийл продава униката на антикварния търговец Ханс Краус за 24 500 долара. Тъй като за него не се намира повече купувач, Краус решава да го дари на Йелския университет през 1969 г., където е и днес под каталожен номер MS 408.

Уникалният ръкопис е изследван от десетки лингвисти, историци и световноизвестни разбивачи на кодове, сред които са Уилям Фридман – криптограф от американската армия, служил и през двете световни войни, който през 1952 става главен криптолог на Националната агенция за сигурност, САЩ, и бригаден генерал Джон Тилтман, криптограф и криптоаналитик от британската армия, постъпил в разузнаването през 20-те години на ХХ в.

НЕЗЕМНИ: Растенията в книгата нямат аналог на Земята.

НЕЗЕМНИ: Растенията в книгата нямат аналог на Земята.

Неприличащ на нищо познато

Ръкописът на Войнич не прилича на нито един европейски език. В него няма думи, съставени от над 10 глифа, същевременно се срещат твърде малко еднобуквени или двубуквени думи. Разпределението на буквите в думите също е свръханомално. Някои букви се появяват само в началото на дума, други само в края, а трети само в средата. Докато семитските азбуки са с много букви, които се пишат различно в зависимост от позицията им – в края, по средата или в началото на думата, буквите от латинската, гръцката и славянската азбука се изписват принципно по един и същи начин, независимо къде се намират в думата. Аномална е и честата употреба на една и съща дума, която изниква до три пъти в ред, което е нетипично за европейските езици. Думи, различаващи се само с по една буква, се повтарят също с необичайна честота, което превръща дешифрирането в „ескалираща фрустрация“, както отбелязва Елизабет Фрийдман – криптоанализатор и пионер в американската криптография, която през Втората световна война участва в декодирането на кода „Ейнигма“ на германското военноморско разузнаване.
„Свещеният Граал“ в текстове и символи

Илюстрациите в ръкописа на Войнич съответстват на разделите му. В „Билкарския“ раздел са изрисувани неизвестни растения, части от които са представени в увеличен размер, сякаш гледани под лупа, със съответни описания и обяснения. В „Астрологическия“ дял са включени диаграми с универсални символи като луни, слънца и звезди. Изобразени са и 12-те зодиакални знаци. „Анатомичният“ е с непрекъснат текст, украсен с голи женски тела, къпещи се във вани или басейни, свързани с тръби, напомнящи на човешки органи. „Космологичният“ също е пълен с кръгови диаграми, чийто смисъл е непонятен. Върху разгъващите му се страници се виждат карти с шест острова, пътеки, замъци и подобие на вулкан. „Фармацевтичният“ съхранява рисунки на части от билки с подробни указания, придружени от аптекарски съдове. Вероятно по-дългите текстове са рецепти. „Рецептурникът“ е с кратки абзаци, разделени със звездообразни символи.

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

 

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Един коментар
  1. Александър Ладжов 7 месеца ago

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.