Обясненията на науката за чудесата от околния свят (част 1)

Всеки ден човек се сблъсква с необичайни явления на природата. Някои – опасни. Други – красиви толкова, че ти спира дъхът.

Случват се и редки, но любопитни явления, като кълбовидната мълния или северното сияние. Тяхната привлекателна сила е породила редица митове и легенди.

Как всъщност се образуват тези чудеса от гледна точка на науката?

 Смъртоносното време

По неизвестни засега причини веднъж на три-седем години пасатите изведнъж отслабват, балансът се нарушава и топлите води от западния басейн се устремяват на изток, създавайки едно от най-силните топли течения в Световния океан.

На огромни площи в източната част на Тихия океан, в тропическите и централните екваториални части, настъпва рязко повишение на температурата на повърхностния слой на водата. Това е настъпването на Ел Ниньо. Суша и дъждове, урагани, смерчове и снеговалежи са главните му спътници.

Това метеорологично явление според учените оказва влияние практически на всеки жител на планетата. Изследователите имали нужда от повече от сто години, за да разберат истинската сила на Ел Ниньо.

През пролетта на 1998 година върху Южна Калифорния се стоварили проливни дъждове, които не спирали. В същото време австралийският Куинсланд страдал от противоположния проблем – от небивала суша. И това са само два примера за природните аномалии, обхванали света през тази година.

От наводненията и последвалата ги холера пострадали Перу и Кения, масовите горски пожари и гъстият смог предизвикали суша в Индонезия… Времето буквално излязло от контрол, но учените били сигурни – всичко това са звена от една верига. И тогава било открито явлението, известно на рибарите от хиляди години, но неразглеждано до този момент от научна гледна точка.

Крайбрежието на Перу се смята за един от най-богатите на риба региони. Но с периодичност от няколко години в повърхностните води възниква топло течение, след което характерният за тукашните места морски живот изчезва, започват дъждове, на сушавите почви бурно започват да растат треви.

Това винаги се случва по едно и също време от годината – например по Рождество. Затова загадъчното явление е получило названието Ел Ниньо, което в превод означава „момчето“, а написано с главна буква, сочи младенеца Христос.

До 90-те години на XIX век перуанската аномалия не вълнувала световните умове. След това един британски учен на име Херберт Уолкър се заинтересувал от проблема, съществуващ в най-голямата колония на империята – в Индия: тук през 1877 г. нямало мусонни дъждове. Гладът отнел 5 милиона живота. Трагедията се повторила през 1899 г.

Британското правителство поставило пред учените задачата да прогнозират сезона на дъждовете. Уолкър изяснил, че всичко опира до атмосферното налягане – когато в централната част на Тихия океан то нараства, в Индонезия и Северна Австралия спада. И обратното. По такъв начин било доказано съществуването на осцилации (колебания) в атмосферното налягане с периодичност 3–5 години.

Това бил истински пробив, но съвременниците разкритикували идеята на британеца. Били нужни половин век и малко късмет, за да получи откритието второ рождение.

През 1957 г. по програма на ООН в Тихия океан били поставени няколко шамандури за измерване на колебанията на температурите. Тъкмо през тази година се паднало голямо Ел Ниньо. Така напълно случайно били получени уникални данни за това явление.

Учените открили, че измененията по перуанското крайбрежие носят нелокален характер, че в периода на Ел Ниньо топлите слоеве на водата от района на Индонезия се преместват по океана и достигат перуанското крайбрежие, и обратно.

През 60-те години норвежкият учен Якоб Беркнис, който оглавявал метеорологичния департамент на Калифорнийския университет от 1940 година, си сътрудничил с комисията по улов на риба тон – изучавал периодите на активност на рибите, подлагането им на климатичните изменения. Изследователят събрал всички налични данни и първи свързал измененията на температурата на повърхностните води с измененията в атмосферата над Тихия океан.

В нормални условия топлите води остават в западната част на Тихоокеанския басейн, а пасатите духат от изток на запад. Така около Индонезия се образува зона на ниско налягане – образуват се облаци и валежи. Но при Ел Ниньо картината е противоположна. Това смесване предизвиква наводнения в Перу, суша в Австралия и урагани в Калифорния.

Ел Ниньо е способен да промени дори хода на историята. Учените са открили няколко потвърждения за това: когато заради Ел Ниньо зимата в Европа била сурова, гладуващите селяни започвали бунтове – така започнала Френската революция; през 1587–1589 година испанската армада била победена далеч не от британския флот, а от прословутия Ел Ниньо, изменил посоката на вятъра, изпълващ платната на испанците; дори в гибелта на „Титаник“ се обвинява това явление, създало необичайно студени услови в Северния Атлантик.

Небесният огън

Лъчите на полярното сияние обгръщат цялото небе… Невероятната красота на приливите не оставя никого равнодушен – дори опитни изследователи не престават да се удивляват на това поразително природно явление.

В Северното полукълбо полярното сияние е характерно за Канада, Аляска, Норвегия, Финландия и някои части на Русия. Полярно сияние може да се наблюдава и в Южното полукълбо, например на Антарктида, по-рядко – в средните ширини.

Митовете за това явление са множество. Така според легендата на жителите на тундрите северното сияние е огън, запален от орел в помощ на дядо и внуче, които търсели в тъмнината раненото си при лов куче.

Сиянието осветява пътя на тези, които искат да извършват добри дела. В норвежката митология северното сияние е предвестник на лошо време. А викингите отъждествявали този природен феномен с бог Один.

Макар да сме свикнали със словосъчетанието „северно сияние“, съществува и южно полярно сияние. До неотдавна се смятало, че сиянията на Южния и Северния полюс се явяват идентични. Но когато започнали да ги наблюдават от Космоса, станало ясно, че по много характеристики – конфигурация, интензивност, светене – те се различават.

Източник на сиянията е слънчевият вятър – поток заредени частици (протони и неутрони), които Слънцето изпуска в Космоса. Слънчевите частици влизат в магнитосферата през полярните области на Земята и ако зарядът им е достатъчен, те преминават в атмосферата, където се сблъскват с газовите атоми – така възниква светенето.

На височина около 200 км кислородните атоми светят в червено, а тези, които са по-ниско – в зелено. Цветът на полярното сияние зависи от участващите в процеса на образуването му елементи. Така азотът ще свети в червеникави или синкави оттенъци.

На 14 февруари 2011 година на Слънцето било фиксирано силно изригване. Активността на светилото нараснала. От МКС били направени няколко снимки, които фиксирали любопитни последствия от това изригване – полярно сияние на нетипичната височина 400 км (при традиционната височина 70-80 км).

Северното сияние е и видимата проява на космическото време: Слънцето е спокойно – няма сияние, появяват се петна на звездата или пламенни езици – чакай огньове на Земята. Независимо че природата на това явление е доста добре изучена, човек и до днес не може да предскаже неговото възникване със 100-процентова точност.

Разбира се, полярното сияние не само се вижда, но и чува. Северните племена отдавна са забелязали, че в периода, когато небето се разкъсва от огньовете, някои хора започват да се държат странно – разговарят с несъществуващи събеседници или напълно се откъсват от външния свят.

Учените обясняват този феномен с нискочестотните електромагнитни вълни, които поражда северното сияние. Те се излъчват в диапазона 8–13 херца, което е сродно на бета- и алфа-ритмите на главния мозък.

Инфразвуковите вълни не се възприемат от човешкото ухо (шумът на дъгите от полярното сияние става чуваем едва при увеличение 2000 пъти), но той може да окаже най-непредсказуемо въздействие върху мозъка и сърдечносъдовата система.

Независимо от аргументираното обяснение очевидци, наблюдаващи полярно сияние, нерядко казват какво точно чуват – нещо от рода на съскане. Най-правдоподобното обяснение на този загадъчен феномен, смятат учените, са взаимни смущения в мозъка.

Когато оптичният нерв се намира редом до слуховия, между тях може да възникнат взаимни смущения и човек да получи усещането за звук, когато всъщност такъв няма.

Интересен е фактът, че полярни сияния могат да се случват и на други планети от Слънчевата система, които имат атмосфера и магнитно поле – на Венера, Сатурн и Юпитер.

Вижте още: 

БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДАШИ-ДОРЖО ИТИГЕЛОВ ОЗАДАЧИ НАУКАТА

инфо: http://megavselena.com/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook