Стобските пирамиди – скалното чудо на Рила

Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди. Те се намират над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Средната им височина е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до 12 метра. Стобските пирамиди са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби.

На северния склон на рида, на който са разположени, те са по-добре изразени и открояващи се, тъй като са значително по-малко. Най-много са пирамидите, които се намират на южния склон на рида. Тук са по-големи и по-сгъстени. Цветът на скалите варира между жълто и кафяво.

През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.

Местна легенда разказва за възникването на Стобските пирамиди: Преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за една незабравима история.

Популярна е и друга легенда, която може да бъде разказана от всеки жител на живописното село Стоб. На няколко километра в планината нагоре от пирамидите се намирало село Бозовая, разположено на няколко хълма и различни махали: Кольова, Вучкова, Топалска, Тачова, Хаджи-стоянова и др. Двама млади се залюбили и решили да се оженят. Тръгнали сватбарите надолу по пътеката към Стоб, защото само там имало подходяща християнска черква, минали през местността „Момена“, стигнали до пътеката на съседния на пирамидите рид. Този рид се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето. Булката обаче била толкова красива, че кумът не издържал на изкушението, погледнал я и се приближил да я целуне. В този миг всички сватбари се вкаменили. И сега може да се види процесията от сватбари по съседния склон на пирамидита, като телата им образуват също така красиви пирамиди.

Древните хроники изобилстват от сведения за гр. Стоби, за неговите крепостни стени и кули, рудници и водопроводи. Градът достига разцвет през през IX век, вероятно е бил разрушен през XII век и възстановен по време на Втората българска държава. Константин Иречек описва видяното още при първите си обиколки по тези земи в края на XIX век. “Стоб лежи на левия бряг на р. Рила – пише в своите “Пътувания по България” Иречек, – насреща на десния стърчат в ливадите три високи тревисти могили. Над селото на върха се виждат развалини от стара крепост, от която е останал още един къс от кула с прозорец; тази кула от някои се наричаше Петрова кула, което може би е във връзка с разказите за българския цар Петър в легендите за св. Иван Рилски. Исках да се изкача горе, но жителите твърдяха, че градището е съвършено непристъпно вследствие смъкването на глинестия, с конгломерат напълнен терен. Една ливада под крепостта се нарича “Сарай”, оттук уж някога крепостта била превзимана. Няма съмнение, че това е крепостта Стоб, добре позната от паметниците от XI – XIV век.”

За града Стоби и храма “Св. Прокопий” може да се прочете и в известния Хрисовул (златопечатна царствена грамота) на Цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир през 1378 г. В Хрисовула, съхраняван в манастирския музей, Иван Шишман се позовава на своето върховно право на собственост върху държавата и дарява Рилската обител с феодална собственост; в него той споменава “на свети Прокопий на двата камъка …”, а – вероятно повлиян от сведенията за свободолюбието на местното население, владетелят предупреждава: “Също така и градът Стоби никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм …”.

От черквата до върха на пирамидите предстои приятна 40-минутна разходка, неподвластна на годишните сезони. Пред погледа се открива изключително красива гледка – високи конусовидни кули от земна пръст, понякога с височина 7-8 метра, образувани в резултат на вековна ерозия и изветряване, а отгоре – поставени като шапка или чадър – широки каменни блокове, наподобяващи плочести шапки върху огромни гъби. Пирамидите са изваяни в ръждиво обагрен, дебел до 40 м речно-ледников шлейф (споени с глина едрозърнести пясъци), натрупан в полите на планинския слой. Материалът е донесен от топещите се ледници, които някога са покривали високите части на Рила планина. Разнородният състав на пръстта и слабата спойка улесняват бързото рушене. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята скулптурна работа – едни пирамиди умират, а други се раждат.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

• НЕИЗВЕСТНА СИЛА НАРУШАВА ЗАКОНИТЕ НА ФИЗИКАТА В ПИРАМИДИТЕ
• ПИРАМИДИТЕ В БОСНА СТИМУЛИРАТ ДУХОВНИТЕ СЕТИВА И АКТИВИРАТ ЗДРАВЕТО НА ЧОВЕК
• МИСТЕРИОЗНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ПИРАМИДИТЕ В ЕГИПЕТ И ПИРАМИДАТА НА ПЛАНЕТАТА ЦЕРЕРА
• ДРЕВНИ ПИРАМИДИ В АНТАРКТИДА?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook