Pевност съсипвала писатели и политици. Ангел Каралийчев се прострелял

5

Дора Габе и Елисавета Багряна са двете страни от легендарния любовен триъгълник с Боян Пенев.

Ангел Каралийчев се прострелял заради любовната си мъка по актрисата Вела Ушева, Йордан Йовков непрестанно ревнувал 13 години по-младата си съпруга Деспина.

Изгарящата ревност не пощадила нито знаменитите ни поети и писатели, нито прославили се държавници.

Чувството за собственост у българските мъже според някои изследователи е наследство от дългото робство и е подражание на ориенталския модел. Кой знае, може и така да е, макар че такава ревност – пакостна, може би дори и пагубна, преди всичко се корени в характера на отделния човек.

Доказва го биографията на Ангел Каралийчев.

В младите си години известният най-вече с творбите си за деца писател е бил ревнив до сприхавост. Каралийчев случайно се запознава с красивата и талантлива артистка от Народния театър Вела Ушева. Привързаността му към нея е буйна, едва ли не тиранична.

За писателя говорят, че бил „избухлив като взрив“. Когато двамата се срещат, той е още студент. По-млад е от Вела със 7 години.

Прям, емоционален и сръдлив,

само той не се радва на успехите След представленията я чака на служебния изход. Взема от ръцете й разкошните букети, които е получила от публиката, и веднага ги изхвърля. В замяна й поднася своя мъничък букет – от „дъхави“ цветя. В знак на любовта си й посвещава втората си книга. В един момент обаче се изнервя – друженето им се удължава с години. Накрая Вела обаче не иска

да се раздели с кариерата си

Каралийчев я заплашва, че ако не го стори, ще се самоубие. Дори Актрисата обаче дори не допуска, че е възможно, любимият Куршумът минава покрай сърцето му и засяда там. До края на живота си, писателят носи спомена от изстрела, защото така и не успяват да отстранят оловото от гърдите му.

Каралийчев оздравява, а Вела в крайна сметка отстъпва заради любовта си. Заедно хвърлят револверчето в езерото на Борисовата градина. След една година колебания, актрисата се съгласява завинаги да слезе от театралната сцена. По този начин изцяло попада в сянката на съпруга си. Превръща се в добра, скромна, грижовна, нежна жена – точно каквато я иска Каралийчев.

А той – съпруг с ангелско име и сърце, а в гърдите му – мирно заседнало като отминала ревност- куршумчето от онова револверче с бялата седефена дръжка…

Историите на българската ревност не приключват дотук. И друг наш писател е запомнен с любовните си терзания – Стоян Михайловски. Дълго време авторът на химна „Върви, народе възродени…“ живее спокойно,задушевно и щастливо със съпругата си Райна. Тя е с 10 години по-млада от него, възпитанието Райна си водела дневник, на който Стоян Михайловски кой знае как попада и открива редове за себе си: „Ти си много погълнат в своята любима работа.

Не ти остава никак време за мене”.

Михайловски е описван като честен, отзивчив, милостив и доблестен. В същото време обаче бил язвителен и нервен, избухлив и войнствен – „човек светкавица“. И ето че думите на Райна в дневника, навярно дълго премисляни, припламват у него „светкавицата на ревността“.

Въображението му съчинява някаква дяволска история и вече крайно объркан, изтървава пред жена си своите опожаряващи подозрения. Нейната „необикновено деликатна душа“, както казва поетът Кирил Христов, се измъчва и тя решава да се отрови. Като по чудо лекарите успяват да я спасят.

След инцидента Райна отново се връща към привичния си начин на живот. Пак е все така великодушна, кротка, безропотна – до закръглянето на 40-годишния им семеен живот.

Самият Йордан Йовков в някакъв вид също е „преживявал“ ревността. Още като млад учител, спомня си негов връстник, не е понасял съперници, издавал е деспотичността си. Мечтаел е да има вярна жена – предана и привързана към него. Жената, споделял той, е преди всичко майка и домакиня, не трябва да има еднакви права с мъжа, тя не е за обществена служба. И наистина, съпругата му Деспина, която е 13 години по-млада от него и е учителка до омъжването си, е била тъкмо такава. Отлична майка, докрай предана, търпелива, смирена, грижовна, олицетворение на пълна самопожертвователност. А той, все по-известният писател: щастлив с обичта си към нея, но и взискателен до ревност да бъде обичан, запазил оня свой ергенски навик, както признава и съпругата му: „Ревнуваше ме за всичко.“ Ревнува, но и ревностно обича. Дори в последните си минути с ръка в нейната рька Понякога ревността не води до трайни последствия, а бива сразена на място. Такъв е случая със Стоян Попов, един от най-обичаните детски поети, известен с псевдонима Чичо Стоян. Именно той пръв се превъплъщава в ролята на Бай Ганьо в киното. Негова съпруга е Роза Попова – „най-красивата роза на нашия театър“.

Веднъж, когато двамата се разхождат по столичния булевард „Мария Луиза“, ненадейно край актрисата, жадувана между другото от хиляди мъже, се замотава досаден тип. Нахалникът не разбира от дума и отказва да остави дамата на мира. На Попов не му остава друго, освен да извика полиция или да обяви дуел на опонента си. Съпругът на Роза избира втория вариант,

а противникът му неочаквано се съгласява.

Решението в случая обаче се оказва далеч по-просто. Едрата тежка ръка на Чичо Стоян така го шамаросва, че предизвиква пълното му изтрезняване от любовното опиянение.

Стотици лудо ревниви български мъже са възбуждали свирепи семейни скандали, жестоко постигани разводи, ужасни престъпления, отразявани в периодичния печат само с кратки съобщения. Водени са и шумни съдебни дела, често вестниците са им отделяли страници в поредни броеве.

Първият и единствен български дуел заради жена е обявен през 1894 г. Ревнивецът е подполковник Михаил Савов, военен министър в кабинета на Стефан Стамболов. Женитбата на талантливия офицер с пловдивчанката Смарайда, изглежда, е била малко принудителна, с началническа намеса.

Савов се отнася към жена си с недоверие. Непрестанно я тормози, денонощно я държи заключена в стая със спуснати пердета и с часовой пред вратата. Както обяснява Султана Петрова, също съпруга на висш офицер, стига дотам да я ревнува дори от разсилния си.

През априлската пролет княжеският двор в лукаво сговаряне с користни политици с цел да се разклати цялото правителство на „диктатора“

разпространява подла интрига.

Историята, която съчиняват, е, че Смарайда блудства със Стефан Стамболов, вестниците дори посочват къде и кога.

Пощурял от ревност, военният министър незабавно обявява дуел на министър-председателя. Стамболов мъжествено приел дуела, но все пак в крайна сметка фаталният край е предотвратен от далновидността на секундантите.

Макар че тъкмо с тази политически скалъпена клюка, омотана в пашкула на една избухнала ревност, се започва подготовката за убийството на Стамболов по-късно. Истинската жертва е жената, твърди Султана Петрова: животът на Смарайда е разбит, изцяло.

Както казва един френски писател, „така е – когато източникът на ревността не е същата обич, а тъмните стихии на характера“.

Заради поетесата Мара Белчева се стига до истински дуел. Това е единственият такъв случай у нас, но главните герои в тази история не са българи, а руснаци. Докато Белчева е била ученичка във Велико Търново, двама офицери се сражават за любовта й.

Ревността не е подминала и държавните мъже. Александър Стамболийски се среща с Милена Даскалова, когато и двамата са учители в пазарджишкото село Ветрен. След две години се задомяват.

След нейното упорстване и с моминските Конфликта създава той – с променливите си настроения в писма, с нескрити подозрения от ревност, с язвителни упреци. Тя се оказва по-разумната и прощава. След завръщането му отчуждаването между двамата продължава. Немалък дял за обтягането на отношенията им има и неговото утвърждаване на партийни и държавни постове.

Съпругата отново отстъпва, а неговата ревност е потушена от възродената му привързаност към семейството. Междувременно са им се родили две деца – дъщеря и син. Примирението си Милена показва с думите: „Без жертви от страна на жената няма големи мъже“. С упоритост и доблест жената успява да преобрази ревността му в доволство: „да я има според мечтата си другарка по сърце и идеал“.

Ревността погубва отношенията и между проф. Боян Пенев и неговата съпруга Дора Габе. По настояване на забележителния литературен историк и критик поетесата приема предложението му за брак.

Бедата обаче е, че той още не се е освободил от потиснатостта си заради нейната отминала връзка с Пейо Яворов. Тревожат го и други съмнения и реални или не поводи за ревност. Смущава се дори от ухажващи я погледи на случайни минувачи.

И сякаш като отмъщение и за да си осигури душевен покой,

лесно е подкупван от интимни увлечения.

Твърди се, че много столичанки са се влюбвали в него, особено студентките му. Самият той също е неоспорван поклонник на женската красота.

А тя, красавицата Дора Габе, му прощава, сякаш е съвсем незасегната. Иначе цени неговия необикновен ум, неизчерпаемите му способности. И тъкмо затова, като запазва човешкото си уважение, се разделя с него, без да са разведени.

Тогава той се свързва с друга талантлива и впечатляваща поетеса – Елисавета Багряна. Но след толкова пориви и ревност критикът внезапно умира и връзката им завършва с неосъществен брак.

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.