Блатните хора

Има такова явление като торфено дъбене – състояние, което възниква при попадане на трупа в торфени блата и почви, съдържащи хуминови киселини.

Торфеното „дъбене“ може да се нарече един от видовете естествена консервация на мъртвото тяло. Трупът, намиращ се в състояние на торфено дъбене, има плътна тъмнокафява, сякаш дъбена кожа.

Вътрешните органи се смаляват по обем, а под действието на хуминовите киселини минералните соли в костите се разтварят и изцяло се измиват от трупа. Костите в такова състояние напомнят по консистенция на хрущяли. Труповете в торфените блата се съхраняват добре неопределено дълго и при тяхното изследване съдебните медици могат да установят получени приживе увреждания.

Макар че такива случаи се срещат доста рядко, понякога находките в торфените блата могат да поднесат различни изненади на изследователите.

Блатните хора

На нашата планета има страшни блата, прочути със своите зловещи, но исторически безценни находки. Става дума за „блатата на човешки органи“ в Германия, Дания, Ирландия, Великобритания и Нидерландия.

Вероятно най-известният от блатните мумии е Толундският човек, на който през май 1950 година край Толунд в Дания се натъкнали двама братя, събиращи торф.

Те режели торфа на брикети, когато изведнъж видели лице точно пред себе си и като си помислили, че това е жертва на извършено наскоро убийство, веднага се свързали с местната полиция.

Проведената радиовъглеродна датировка на косата на Толундския човек показала, че той е загинал около 350 г. пр.н.е.

Още един древен датчанин с отлично съхранени коси бил открит през 1952 година в блато близо до Гробол. Съдейки по прерязаното гърло, бедният човек е убит и хвърлен в блатото.

А откъснатият череп на така наречения човек от Остерби, открит в блато край едноименното населено място в Германия, дава представа какви прически са носили възрастните мъже в древногерманските племена, живели на територията на ФРГ в първото хилядолетие преди новата ера.

Такава прическа се нарича „свебски възел“. Косите на покойния първоначално са били сиви и са станали рижи вследствие на окислението в мрачните торфени дълбини.

Киселинната вода, ниската температура, недостигът на кислород са всички необходими условия за съхранение. Вътрешните органи, косата, кожата толкова прекрасно са се съхранили, че по тях може да се разбере с точност каква прическа е имал човекът, какво е ял преди смъртта си и дори в какво е бил облечен преди 2000-2500 години.

До момента са известни около 2000 блатни хора. От тях най-известните са Човекът от Толунд, Жената от Елинг, Момичето от Иде, Блатното тяло от Виндеби и Човекът от Линдоу.

Възрастта на повечето блатни хора според резултатите от радиовъглеродния анализ е 2000−2500 години, но съществуват и доста по-древни находки.

Например жената от Келберг, починала преди около 10 000 години в епохата на археологическата Маглемозианска култура.

Върху някои тела са се съхранили дрехите или техни фрагменти, което позволило да се допълнят данните за историческия костюм от тези години. Най-добре са се съхранили кожената островърха шапчица на Човека от Толунд; вълнената рокля, открита до жената от Хулдремосе; вълнени парцали от отделени от тялото крака от датско блато.

Освен това, благодарение на находките със запазени коси, са реконструирани прическите на древните. Например човекът от Клоникаван е сплитал косите си с помощта на смес от смола и растително масло, а косите на черепа от Остерби са били събрани над дясното слепоочие и завързани в свебски възел, което потвърдило описаните от Тацит прически на свебите.

Блатното тяло от Виндеби (нем. Moorleiche von Windeby) – такова название е получило добре съхранилото се тяло на тийейджър, открито в торфено блато в Северна Германия.

Тялото е открито през 1952 г. от работници, извършващи торфени разработки близо до населеното място Виндеби в провинция Шлезвиг-Холщайн. За находката съобщили учени, които извадили трупа от тресавището и пристъпили към изследване.

Анализът на спорите и прашеца установил, че момчето е починало в железния век на възраст 14 години. През 2002 година с помощта на радиовъглероден анализ времето на неговата смърт било датирано по-точно – между 41 и 118 г от н.е.

Рентгенограмите установили наличието на дефекти на пищялите, което свидетелства за изтощение и като следствие – нарушение на ръста. Съответно смъртта може да е настъпила от глад.

инфо: drevnite.com

Вижте още:

МУМИЯТА НА ДВУГЛАВИЯ ГИГАНТ КАП ДУА – ЗАГАДКА БЕЗ ОТГОВОР

СЪД ОТКАЗА ДА ПОГРЕБЕ ДРЕВНА МУМИЯ, НОСЕЩА БЕДСТВИЯ

КИЩИМСКАТА МУМИЯ – ДОКАЗАТЕЛСТВОТО ЗА ИЗВЪНЗЕМЕН ЖИВОТ

ЖЕНАТА, КОЯТО РОДИЛА МУМИЯ (СНИМКИ)