Версайската загадка – изпаднали във времето

10 Август 1901г. – горещ летен ден. Двете приятелки и уважавани дами – Ан Мобърли, дъщеря на д-р Джордж Мобърли, директор на колежа в Уинчестър, и Елинор Джърдейн, дъщеря на преподобния Франсис Джърдейн – се наслаждавали на почивката си във Франция, разглеждайки Версай. Привечер дамите решили да се отправят към двореца Малкия Трианон и поели през красивите градини, възхищавайки се на цветята и коментирайки колко чудесно си прекарват. И понеже вече били виждали двореца, цялото си внимание насочили към парка.

Тук се случва нещо изключително странно. Последвалите събития влизат в историята като може би най-забележителният разказ за пътуване във времето и повлияват изключително върху мирогледа и работата на известния писател Дж. Р. Р. Толкин.

Мобърли и Джърдейн вече се разхождали от известно време, когато изведнъж осъзнали, че нямат представа къде се намират. Решили, че са се изгубили, но не разпознавали нищо около тях, което било много странно – все пак и друг път са идвали. След известно време двете забелязали изоставена ферма, а до пътя лежало старо рало. Внезапно ги обсебило чувство на безпокойство, каквото не били изпитвали никога досега. Доста необичайно за Август, изведнъж захладняло, вятърът утихнал, а дърветата замлъкнали. Сякаш изскочили от нищото, срещу тях се появили двама души, облечени в много странни дрехи, сякаш като от 17-ти век. Когато се разминават, дамите питат как да стигнат до Малкия Трианон и мъжете им посочват път, който никога не били виждали.

Странното чувство се засилвало все повече, а тежкият аромат на цветята и горещината от лятното слънце накарали дамите да потърсят сянка под едно дърво. Тогава забелязали, колко тихо и спокойно е всичко. Ан и Елинор не били млади девойки, които да се отдадат на моменти на фантазия и паника. И двете били уважавани и известни като много сериозни и интелигентни. Вече били разбрали, че нещо не е наред.

Дамите се насочили към една беседка, но за тяхна изненада от там се показал някакъв мъж, по чието лице се виждали ясно белези от дребна шарка. В далечината се чул глас, който им викал, че са объркали пътя и двете решили да го послушат. Достигнали моста, към който ги били упътили и след него веднага забелязали Малкия Трианон.

Вървейки към двореца, Мобърли забелязала някаква жена, която стояла на тревата и рисувала. Първоначално я помислила за турист, но след това забелязала, че всъщност е облечена в средновековни дрехи. За миг през ума й минало, че това може да е Мария Антоанета. Продължили и когато достигнали до сградата веднага усетили как онова чувство изчезва. Там се смесили с други посетители и след като разгледали, се върнали в апартамента на Джърдейн.

Три месеца по-късно Ан и Еленор се срещат отново и когато става въпрос за ваканцията им, Ан споменала за жената, която рисувала на тревата и Еленор я изгледала изумено. Твърдяла, че няма спомен да я е виждала. Това изглеждало доста странно и двете решили да разгледат по-подробно събитията от онзи ден. Тогава дамите разбират, че са виждали различни неща на различни места.

Оказва се, че посещението им на градините съвпадало с годишнината от опожаряването на двореца Тюйлери, който се свързва с Мария Антоанета и Луй XVI. Ан и Еленор започнали да мислят, че са срещнали духа на Мария Антоанета или са получили спомен от времето точно преди клането.

Всичко започнало да изглежда още по-странно, когато Ан открила картина, на която Мария Антоанета била на същото място и носела същите дрехи, с които я била видяла. На следващата година тя решава да мине по същия път и се връща в градините, за да се опита да повтори случилото се. Нищо не се получило – мястото било съвсем различно от това, на което били с Еленор.

Решени да разнищят историята, жените описват преживяното в книгата „Приключение“ и се обръщат към Физическото общество, чиято цел е да се намират отговори на свръхестествени и необясними неща, с надеждата да привлекат вниманието им. Разказите им обаче не са взети насериозно, защото били прекалено неправдоподобни. Нито една от двете не е имала познания по история от 18-ти век и сметнали, че именно това е проблемът.

От проучванията, които направили, Ан и Еленор установили, че са видели Версай през 1789г. В полза на това сочи карта, която е открита няколко години по-късно и на която е изобразен моста, по който двете твърдят, че са минали. Той не присъствал на никоя друга карта и е съществувал именно през въпросния период. Тогава стражите на Мария Антоанета носели зелени униформи и дамите ги разпознали като мъжете, които ги насочили към двореца.

Разбира се, всеки може да се запознае с фактите и да си съчини подобна история, но Ан и Еленор нито за миг не се отричат от думите си и дори рискуват репутацията си, опитвайки се да докажат, че са прави. Макар случаят да се превръща в сензация през 1901г., двете жени нямали никаква изгода от това обществото да ги сметне за измамнички или луди.

Френският художник, историк и биограф Филип Жулиан предлага интересно обяснение на случая в биографията на аристократичния поет Роберт де Монтескьо от 1965г. По времето, когато Мобърли и Джърдейн посещават градината, Монтескьо живеел наблизо и често правел партита, на които приятелите му се обличали в средновековни костюми и участвали в забави. Двете дами може неволно да са се натъкнали на такова парти и да са интерпретирали нещата погрешно.

Майкъл Колмън внимателно проследява историята в двете версии на книгата – първата от 1901г. и втората от 1913г. Той установява, че разликата между двете е значителна и събитията във втората са доста украсени. Преди да започнат да проучват фактите, разказът на дамите всъщност не звучал толкова свръхестествен.

Дали Ан Мобърли и Елинор Джърдейн наистина са изпаднали във времето и са станали свидетели на последните мигове от живота на Мария Антоанета едва ли някой може да каже със сигурност, но е факт, че през годините има не един или два случая с хора, твърдящи, че са имали подобни преживявания.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

ТАЙНСТВЕНИ ПЪТЕШЕСТВИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook