Мисловните игри, които играем с остаряването

Остаряването е чудесен коректор, през който всички ние преминаваме. С напредването на възрастта, освен че трупаме опит и мъдрост, ние се сблъскваме и с множество промени (бръчица тук, сив кичур там), значителна част от които неприятни и плашещи. И докато някои от промените са необратими, има и такива, които можем да прикрием и с които да се борим, за да запазим здравето си.

Усещането, че младостта напуска бавно тялото ни може да е изключително депресиращо. Осъзнаването на необходимостта да полагаме повече усилия, за да поддържаме формата и тонуса си, може да бъде едновременно и амбициращо, и обезкуражаващо. Всички ние, като че ли преминаваме през вариации на едни и същи етапи, сблъсквайки се с промените на възрастта.

Ето ги и тях:

Етапът „Какво е това?“

Ние преминаваме през живота с определена представа за себе си – представа за начина, по който изглеждаме (познаваме недостатъците и положителните си качества). Има неща, които харесваме у себе си; други, които не ни харесват, и такива, върху които винаги работим. Всичко това са наши характерни особености и ние живеем с тях.

Но един ден поглеждаме в огледалото и следва неизбежното: „Какво е това?!“. Виждаме няколко бръчици, сиви кичури, промяна в някои части на тялото…

Застанали там, пред огледалото, си даваме сметка, че винаги сме знаели, че този ден ще настъпи, но не толкова скоро. Независимо от това, този ден е вече тук и ние трябва да се справим с него.

Етапът „Не е кой знае какво, ще го поправя!“

След като първоначалният шок отмине, повечето от нас си възвръщат увереността и преминават във фазата: „Не е кой знае какво, мога да го поправя“. В края на краищата, трябва да има крем, боя за коса или упражнение, което да помогне, нали? И така, с нови сили въздъхваме дълбоко и съставяме план, който да подсили вярата ни, че можем да поправим белезите на остаряването, които нарушават нашето пожизнено възприятие за това кои сме ние и как изглеждаме.

Етапът „Защо не мога да го поправя?!“

Убедени, че от нас зависи да се справим с проблема, ние предприемаме действия по спасителния ни план и в този момент промените, с които трябва да се борим, сякаш не изглеждат толкова страшни. Това, което най-често не осъзнаваме, е фактът, че няма чудотворен спасителен план, който да ни предостави бленувания резултат.

Всички ние остаряваме и никой не може да избяга от промените, които настъпват заедно с това. Трудно е да признаем, че нашият отдавна изграден образ за самите нас се променя. А мисълта, че методите, независимо дали трайни и здравословни (загуба на тегло, здравословни навици), или временни и поддържащи (като боя за коса или кремове против стареене на кожата) не могат да поправят нещата „за една нощ“, е дори още по-трудна за приемане.

Нашата представа за това кои сме, как изглеждаме и какво трябва да компенсираме, трябва да се промени, заедно с нас.

Тази фаза е отрезвяваща и може да доведе до сериозни емоционални проблеми. И въпреки че това може да се случи почти във всяка възрастова група, повечето хора минават през тази криза в своята средна възраст.

Етапът „Това съм Аз сега – ако не ти харесва, си свободен да си вървиш!“

Мисловните сътресения, през които преминаваме, докато се опитваме да се борим с промените, които настъпват с възрастта, могат да окажат значително влияние върху емоционалното състояние, самочувствието, поведението ни. След този критичен период обаче в повечето случаи следва фазата „Това съм Аз сега, ако не ви харесва, вървете си.“.

Макар че физическите промени, които придружават остаряването, не са желани (или красиви), психологическите последствия са ценни и обогатяващи. Усещането за комфорт, увереност и самоприемане носи душевен мир и перспектива. Защото най-накрая осъзнаваме, че има неща, които не можем да променим, така че придобиваме нова перспектива за наистина важното в живота. Това не означава да се откажем да бъдем в най-добрата физическа версия на себе си, а че намираме други, по-съществени начини да определим кои сме ние и какво харесваме в нас самите.

Както споменахме по-горе, остаряването е велик коректор. Времето не дискриминира, а повечето от нас изглежда не му обръщат много внимание, докато не остави своя белег по неоспорим начин. Ако се опитате да разпознаете личните си фази, то ще имате възможност да минете по-лесно през тези изменения и ще се окажете по-щастливи, отколкото си мислите, че е възможно.

източник: psychology.framar.bg

Вижте още:

Петте неща, за които хората съжаляват най-често на смъртния си одър 

Няма физическо време и следователно няма биологично стареене или разпад

7 мисли на Учителя Петър Дънов за стареенето

Синдром на отложения живот: начин да оправдаете страховете и мързела си

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook