16 септември – Международен ден за защита на озоновия слой

земя

Международният ден за защита на озоновия слой се отбелязва от 1995 г. по решение на Общото събрание на ООН от 19 декември 1994 г.

Това е денят на подписването на Монреалския протокол за защита на озоновия слой през 1987 г.

Озоновият слой е част от земната атмосфера, която съдържа относително висока концентрация на озон и има свойството да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, падащи над Земята.

Открит е през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри и Анри Бюсон.

В атмосферата се съдържат вещества, които разграждат озона. Някои от тях са  естествено създавани в природата, а други са в  резултат от човешката дейност. Намаляването на изхвърлянето на най-разпространените от тези химически вещества, хлорвъглеводороди,  започва с приемането на Монреалския Протокол за защита на озоновия слой на 16 септември 1987.

През 1995 г. Марио Молина получава Нобелова награда за това, че 29 години по-рано е предвидил опасността, която представляват хлорвъглеводородите за атмосферата.

16 септември в историята:

Събития

1620 г. — От Плимут (Англия) потегля корабът Мейфлауър, чиито пътници създават в Плимут (Масачузетс), първата английска колония в Америка.
1794 г. — Стойко Владиславов е избран от търновския митрополит за врачански епископ и приема името Софроний Врачански.
1795 г. — Великобритания завладява Кейп Таун (дн. ЮАР).
1810 г. — Мексико обявява независимост от Испания.
1848 г. — Американските астрономи братя Уилям Кранч Бонд и Джордж Филипс Бонд и английския астроном Уилям Ласел независимо откриват Хиперион — естествен спътник на Сатурн.
1859 г. — Британският изследовател Дейвид Ливингстън открива езерото Няса — сега на границата между Малави, Танзания и Мозамбик.
1875 г. — Избухва Старозагорското въстание, организирано от Българския революционен централен комитет в Букурещ и ръководено от Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов.
1903 г. — Хенри Ройс тества първия си двуцилиндров двигател с мощност 10 конски сили.
1907 г. — Основан е Съюз на запасните офицери в България.
1908 г. — Основана е компанията Дженерал Мотърс.
1940 г. — Втората световна война: В САЩ е въведена задължителна военна служба за мъжете.
1949 г. — Великото народно събрание приема нов Закон за БАН, според него Академията е държавно научно учреждение, подчинено пряко на Министерския съвет.
1963 г. — Малайзия образува федерация със Сабах, Сравак и Сингапур.
1963 г. — След получаване на независимост от Франция, Мохамед Ахмед Бен Бела е избран за първия президент на Алжир.
1966 г. — В Ню Йорк се състои първото представление в новата сграда на Метрополитен опера.
1975 г. — Папуа Нова Гвинея обявява независимост от Великобритания (администрацията на Австралия).
1978 г. — При земетресение в югоизточен Иран (град Табас и околностите му) с магнитуд 7,5 — 7,9 по Скалата на Рихтер загиват 26 000 души.
1980 г. — Сейнт Винсент и Гренадини се присъединява към ООН.
1982 г. — Ливанската милиция извършва Клане в Сабра и Шатила, при което са убити 700 цивилни лица.
1986 г. — При пожар в мината Кинрос (ЮАР) загиват 177 души.
1987 г. — В Монреал е подписан Протокол за защита на озоновия слой.
1999 г. — В резултат на бомбен атентат в 9-етажен жилищен блок в руския град Волгодонск загиват 17 души, а 70 са ранени.
2005 г. — Излиза първата версия на Joomla!, на базата на Mambo 4.5.2.3, комбинирана с няколко други добавки и поправки.

Родени

16 г. — Друзила, римска матрона († 38 г.)
1666 г. — Антоан Парен, френски математик († 1813 г.)
1745 г. — Михаил Кутузов, руски военачалник (генерал-фелдмаршал) († 1813 г.)
1795 г. — Саверио Меркаданте, италиански композитор († 1870 г.)
1824 г. — Пьотър Алабин, руски общественик († 1896 г.)
1853 г. — Албрехт Косел, германски физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина през 1910 г. († 1813 г.)
1857 г. — Александър Южин, руски драматичен артист († 1927 г.)
1859 г. — Панайот Бърнев, български военен деец († 1934 г.)
1859 г. — Шъ-кай Юан, китайски държавен и военен деец († 1916 г.)
1885 г. — Карен Хорни, германска психоложка († 1952 г.)
1888 г. — Франс Емил Силанпя, финландски писател, Нобелов лауреат († 1964 г.)
1890 г. — Константин Лукаш, български висш офицер († 1945 г.)
1891 г. — Карл Дьониц, германски морски главнокомандващ († 1980 г.)
1897 г. — Владимир Трендафилов, български актьор († 1972 г.)
1902 г. — Камен Зидаров, български писател († 1987 г.)
1905 г. — Иван Серов, руски офицер († 1990 г.)
1919 г. — Атанас Ганчев, български учен († 1970 г.)
1922 г. — Йеросхимонах Пахомий, български православен монах († 2007 г.)
1924 г. — Лорън Бекол, американска актриса и манекен († 2014 г.)
1925 г. — Би Би Кинг, американски китарист
1927 г. — Питър Фолк, американски актьор († 2011 г.)
1947 г. — Александър Руцкой, руски офицер и политик
1947 г. — Брото Утомо, индонезийски дипломат
1950 г. — Павел Панов, български футболист и футболен треньор
1952 г. — Мики Рурк, американски актьор
1952 г. — Фатос Нано, албански политик и 44-ти премиер на Албания
1956 г. — Дейвид Копърфийлд, американски илюзионист
1964 г. — Станчо Цонев, български футболист
1968 г. — Марк Антъни, американски певец
1977 г. — Нина Гавазова, българска актриса
1980 г. — Радослав Забавник, словашки футболист
1983 г. — Кърсти Ковънтри, зимбабвийска плувкиня
1992 г. — Ник Джонас, певец, актьор

Починали

655 г. — Мартин I, римски папа (* ? г.)
1087 г. — Виктор III, римски папа (* ок. 1026 г.)
1380 г. — Шарл V, крал на Франция (* 1338 г.)
1498 г. — Томас де Торквемада, Велик инквизитор на Испания (* 1420 г.)
1589 г. — Мишел дьо Бей, брабантски теолог (* 1513 г.)
1736 г. — Габриел Фаренхайт, германски физик (* 1686 г.)
1834 г. — Антоан Венсан Арно — френски поет (* 1766 г.)
1869 г. — Томас Греъм, британски химик (* 1805 г.)
1894 г. — Ангел Обретенов, български революционер (* 1837 г.)
1925 г. — Александър Фридман, руски физик (* 1888 г.)
1932 г. — Александър Танев, български военен (* 1864 г.)
1932 г. — Роналд Рос, английски лекар, Нобелов лауреат (* 1857 г.)
1945 г. — Григор Чешмеджиев, български политик (* 1875 г.)
1977 г. — Мария Калас, гръцка певица (* 1923 г.)
1980 г. — Жан Пиаже, швейцарски психолог (* 1896 г.)
1990 г. — Иван Панев, български политик (* 1933 г.)
1990 г. — Семьон Куркоткин, съветски маршал (* 1917 г.)
1995 г. — Румяна Узунова, българска писателка (* 1936 г.)
1997 г. — Петър Шапкарев, български икономист (* 1908 г.)
1998 г. — Джон Постъл, американски информатик (* 1943 г.)
2007 г. — Робърт Джордан, американски писател (* 1948 г.)

Празници

Мексико — Ден на независимостта (от Испания, обявена на същата дата през 1810 г., извоювана окончателно през 1821 г., национален празник)
Папуа Нова Гвинея — Ден на независимостта (от Австралия, 1975 г., национален празник)

инфо: obekti.bg

Вижте още:

 

 

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donete] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook  

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.