Проф. д-р Хервиг Бирг: Земята може да изхрани 7 пъти повече хора

Проф. д-р Хервиг Бирг е роден през 1939 г. в Хойфелд, Банат (бивша Югославия). Следва във Висшето училище по оформление в Улм, в Техническия университет в Щутгарт и в Свободния университет в Берлин, където се дипломира като икономист. Защитава докторска дисертация по обществени науки и планиране в Техническия университет – Берлин, през 1979 г. Изследовател в Германския институт за икономически проучвания и преподавател в университети в Берлин през 1969-1980 г. Президент е на Германското дружество за регионални изследвания. От 1981 до 2004 г. е ръководител на катедра „Науки за населението” и директор на Института за изследване на населението и социална политика към университета „Билефелд”. Бил е съветник във Фонда на ООН за населението в Ню Йорк. Президент на Германското дружество за демография.

***

– Експерти от института „Макс Планк“ за демографски проучвания очакват през 2060 г. средната продължителност на живота да достигне 100 години. С развитието на медицината няма да е далеч моментът, в който и 140 години няма да изглеждат като фантастика. Можете ли да кажете, проф. Бирг, колко хора биха населявали Земята, ако живеем до 140 години?

– Средната продължителност на живота в световен мащаб сега е 68 години. Нека приемем, че родените днес ще живеят не 68, а 100 или 140 години. Въпреки това сегашното население на света от 7 млрд. души ще намалява през идните десетилетия заради смъртността. Най-късно след 140 години естественият прираст би спаднал до нула – ако годишната смъртност не бъде компенсирана или надмината от броя на ражданията. Това означава следното: какъв ще е броят на световното население след 100 или 200 години, зависи много по-малко от това дали ще живеем 68, 100 или 140 години и много повече от развитието на раждаемостта, или броя живородени деца от една жена.

Раждаемостта или по-точно коефициентът на плодовитост на населението в света е намалял в периода 1950-2012 г. от 5 на 2,5 живородени деца на една жена. Този коефициент продължава да спада и някъде около 2040 г. ще е под две раждания на жена, вероятно 1,8. Затова населението на планетата ще нараства само до 2070 г. – до един максимум от 9,5 милиарда, и след това ще премине към новата фаза на постепенно свиване.

– А какво би станало, ако раждаемостта все пак спре да намалява и се задържи във всяка държава на сегашното равнище, от началото на XXI век?

– В такъв случай нарастването на световното население ще е в драматичен мащаб. През 2050 г. биха живели 12,8 млрд. души вместо сегашните 7 млрд., през 2100 г. – 43,6 млрд., а през 2150 г. – 244,4 милиарда. Но предположението, че раждаемостта ще се запази такава, каквато е сега, е невярно – с вероятност, стигаща до сигурност. Затова тези числа не бива да се приемат като прогнози.

През последните десетилетия се наблюдава следното: колкото по-бързо е икономическото и общественото развитие на страните, толкова по-бързо спада раждаемостта на световното население. Този факт може да се нарече „демографско-икономически парадокс“ – колкото повече деца биха могли да си позволят хората благодарение на жизнения стандарт, толкова по-малко деца си позволяват.

– Значи противно на общественото мнение не ни очаква демографски бум?

– Не, вече не. До края на 60-те години на ХХ век увеличаването на световното население непрекъснато се ускоряваше. Тогава нарастваше не само броят на хората на планетата, но и годишният процентен прираст. Максимумът на прираста беше достигнат през 1970 г. – 2,1% на година. Разбираемо е, че тогава термини като „демографски бум“ моделираха съзнанието. Но от 70-те години годишният прираст постоянно намалява, сега вече е не 2,1%, а само 1,3% на година. До 2070 г. той ще спадне до 0,00 на сто и след това дори ще стане леко отрицателен.

Прогнозните изчисления за населението трябва да се приемат сериозно, защото са значително по-сигурни от икономическите прогнози. Например сметките на Фонда на ООН за населението от 50-те години на ХХ в. за 2000 г., т.е. за половин век, се оказаха с грешка от само 1,5%.

Това, че световното население с голяма вероятност ще достигне своя максимум през 2070 г. с 9,5 млрд. жители, означава, че ще се добави два пъти и половина днешното население на Африка (днес то е около 1 млрд.). Но в Африка броят на хората ще расте и след 2070 г., до края на века ще са 3,6 млрд. Обратно на това, намаляването на населението във високоразвитите страни, особено в Европа, започна отдавна, и то първо в Германия. Там от 1972 г. насам всяка година умират повече хора, отколкото се раждат – въпреки високата и повишаваща се продължителност на живота и въпреки големия брой млади имигранти.

– Ако вашите прогнози се сбъднат и населението на планетата се увеличи с 2,5 млрд., би ли понесла Земята все пак толкова много хора? Има ли достатъчно място за 9,5 млрд. души?

– Няма глобални проблеми с пространството, те са само регионални. Не само днешните 7 милиарда, но и бъдещите 9,5 млрд. души могат да се съберат седнали на площ колкото остров Майорка. Разбира се, не биха могли постоянно да живеят там. Но Земята предлага достатъчно място за живот на значително по-голям брой хора от 7, 10 или 15 милиарда. Не бива да правим изводи, че има глобален проблем с жизненото пространство на Земята, само защото съществуват градове с изключителна гъстота на населението като центровете на мегаполисите на развитите и по-малко развитите държави или местно ограничени поселения като поречието на Нил. Екстремно струпване на население може да бъде избегнато, това показват развитите страни в Европа. Но за това е необходима политическа воля и инструменти за планиране като регионално планиране, планиране на градското развитие и на селищата.

В Холандия например живеят 400 души на квадратен километър, в Африка са средно 34. Ако населението на африканския континент се утрои до три милиарда, гъстотата на населението пак ще е едва една четвърт от тази в Холандия. Въпреки големите пустини Африка може да стане износител на хранителни продукти, на природата там нищо не й пречи. Проблемът са политиката и поведението на хората, не недостигът на пространство или продуктивността на използваемите за селско стопанство площи.

– Къде тогава ще живеят бъдещите 9-10 млрд. души? Ще заприлича ли светът на един огромен град, или може да се очаква да превърнем пустините в градини?

– В много развити страни населението все повече намалява, там селищата със сигурност няма да се слеят в един голям град. В Германия например се увеличават обезлюдените райони. В общини в източните провинции, но все повече и в западните има къщи и жилища, които никой не иска и които не само не могат да бъдат дадени под наем, но дори и не могат да бъдат подарени. Като контраст на това в развиващите се държави в Африка, Азия и Южна Америка сме свидетели на хаотично разрастващи се градове, без инфраструктурата да може да издържи на това.

– Как би изглеждало изхранването на населението – Земята може ли да предложи храна за толкова много хора?

– Наистина броят на гладуващите е скандално висок, но той съвсем не се увеличава толкова бързо, колкото нарастващото със 78 млн. души на година световно население. Произведеното количество храни растеше десетилетия наред по-бързо от населението на Земята.

Ако хората не използваха реколтите за храна на животни с цел добиване на месо, а се изхранваха като вегетарианци, планетата би могла да изхранва 7 пъти по-голямо население.

Между другото селскостопанската продукция непрекъснато се повишава с генетично модифицирани и естествено култивирани растения, чиято реколта е по-богата.

Това, че стотици милиони хора са недохранени и много умират от глад, не е причинено от ниската продуктивност на природата или недостатъчните знания на аграрни икономисти и биолози, а от недостатъчната воля на политиката да приложи тези знания. Т.нар. проблем на изхранването – както и всички други т.нар. демографски проблеми – е на първо място политически проблем и с това – проблем на културата.

– Това ли е причината и за проблемите с ресурсите? Ще стигнат ли водата, енергията, суровините за индустрията? Или ще трябва да търсим ресурси от Космоса за бъдещото земно население?

– Преди да настъпи недостиг на суровините и те да свършат, ще се увеличат цените им, така че си струва да се въведат заместващи суровини или да се пренастроят методите на производство. Преживяваме това тъкмо сега с изкопаемите енергоизточници. Между другото известните днес запаси на въглища на Земята ще стигнат за столетия напред. Но вероятно няма да се наложи да ги експлоатираме, защото много преди това слънчевата енергия предлага икономически и екологично по-изгодни алтернативи. Пренастройването на икономиките на естествени енергийни източници и към кръговрати по подобие на природата вече е в ход.

– Споменахте екологията. Ако повече хора – 9,5 млрд., и съответно животни дишат, храносмилат и потребяват, няма ли прекалено много въглероден двуокис, метан и други газове да се натрупат в атмосферата и да засилят парниковия ефект? Може ли едно по-многобройно човечество да причини значима промяна на климата?

– Ако проблемът с изхранването, този с ресурсите и енергията и всички т.нар. демографски проблеми бъдат решени, все още ще останат екологичните проблеми, които могат да застрашат оцеляването на човечеството. Но и те по принцип могат да бъдат решени, вече имаме знанието за това. И тук въпросът е на политическа воля – дали светът ще бъде частично необитаем вследствие на промени в околната среда – климатично затопляне, измиране на видове, необратими екологични вреди и др.

– Как ще се чувстват дивите животни, горите и растенията? Има ли граница на броя на световното население, отвъд която природата е обречена на гибел?

– Илюзия е да мислим, че природата е нещо природно в нашия смисъл на думата. В историята на еволюцията дълго преди появата на човека завинаги са унищожени и изчезнали значително повече растителни и животински видове, отколкото съществуват днес. Всичко това се е случило без намесата и действията на хората, по съвсем „природен“ начин. Нашите представи за естественото са наивни, ние сме пренатоварили природата с тях. Не знаем и вероятно никога няма да можем да узнаем какво всъщност е природата. Това вероятно не би било важно, но тъй като ние самите сме част от тази природа, въпросът е от значение не само за нашето съзнание, но и за нашите действия и с това за оцеляването ни като човечество.

– Да, Земята вече е преживяла много сериозни трансформации – и без човека. И все пак дали растящото население на планетата е най-лошото, което й се е случвало?

– Не броят на хората е проблем, а поведението им. Имаме средствата и избора да превърнем света в градина – или да унищожим всичко живо.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

• РОКФЕЛЕР – ВЛАДЕТЕЛЯТ НА СВЕТА, КОЙТО ИСКАШЕ МИР, НО КРИЕШЕ ЛЕКАРСТВОТО СРЕЩУ РАК
• ИМА ЛИ ПОЛЗА ОТ ЗАТВОРИТЕ?
• КЪМ 2050 Г. НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА ЩЕ НАДВИШИ 9,8 МЛРД. ДУШИ
• ХОРАТА ПРЕДИЗВИКВАТ ШЕСТОТО МАСОВО ИЗМИРАНЕ НА ВИДОВЕТЕ НА ЗЕМЯТА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook