18 януари – Международен ден на снежния човек

На 18 януари се празнува международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек.

Сведенията за създаването на първия снежен човек остават твърде неясни и непълни. Въпреки това Боб Екстайн, автор на книгата „Историята на снежния човек“, споменава за наличието на подобни снежни скулптури още от средновековието. Той се позовава на различни изображения, намерени в европейски музеи, галерии и библиотеки. Най-ранните сведения за наличието на снежен човек, които Екстайн успява да намери, са в библиотеката Koninklijkе в холандския град Хага в творбата „Часослов“, която датира от 1380 г.

Най-простият снежен човек се състои от 3 части, които представляват 3 големи снежни топки – най-голямата служи за основа, след това се слага втората по големина и служи за торс и накрая най-малката за глава. Понякога за ръце служат клони, но човекът може да бъде и без ръце. Снежният човек „държи“ лопата или метла. За очи най-често се ползват въглени, носът е желателно да е от морков, а за уста могат да се ползват малки камъчета. На главата му има шапка, а около врата – шал.

Събития от датата

•     1535 г. — Испански конкистадори основават на тихоокеанското крайбрежие днешната столица на Перу – Лима.
•     1701 г. — Коронован е първият пруски крал Фридрих I.
•     1825 г. — Открита е сегашната сграда на Болшой театър в Москва.
•     1871 г. — Във Версайския дворец е провъзгласено обединяването на Прусия, Елзас и Лотарингия в Германска империя (Вторият райх), за император е коронован Вилхелм I, a за канцлер Ото фон Бисмарк.
•     1911 г. — Осъществено е първото кацане на самолет върху палубата на кораб.
•     1919 г. — Започва работа Парижката мирна конференция за изработване на мирните договори след Първата световна война.
•     1943 г. — Втората световна война: Съветската войска пробива блокадата на Ленинград.
•     1945 г. — Втората световна война: Британският премиер Уинстън Чърчил призовава Нацистка Германия да обяви капитулация.
•     1956 г. — Влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив.
•     1960 г. — Във Варна е основано държавното издателство Георги Бакалов.
•     1964 г. — Започва строителството на Световен търговски център в Ню Йорк. († 2001 г.)
•     1985 г. — На среща на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети е отчетено, че до момента са сменени имената на 310 000 български турци, и за първи път са говори за „възродителен процес“.
•     1990 г. — Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков, като главен виновник за икономическата криза в България.
•     1991 г. — В отговор на американските бомбардировки, Ирак започва ракетен обстрел на Израелски градове.
•     1997 г. — Норвежецът Бьорг Ослунд става първият човек, прекосил сам Антарктида.
•     2000 г. — Мюсюлмански фанатици разрушават 11 християнски храмове в град Матарам (Индонезия).
•     2012 г. — Достъпът до англоезичната Уикипедия е спрян в цял свят като форма на протест срещу законопроектите SOPA и PIPA в САЩ.

Родени

•     1689 г. — Шарл дьо Монтескьо, френски мислител († 1755 г.)
•     1795 г. — Анна Павловна, кралица на Нидерландия († 1865 г.)
•     1830 г. — Григор Пърличев, български писател († 1893 г.)
•     1834 г. — Йоаким III, константинополски патриарх († 1912 г.)
•     1835 г. — Цезар Кюи, руски композитор († 1918 г.)
•     1849 г. — Едмънд Бартън, първи премиер на Австралия († 1920 г.)
•     1855 г. — Атанас Шопов, български книжовник († 1922 г.)
•     1856 г. — Никола Генев, български военен деец († 1934 г.)
•     1861 г. — Григор Грънчаров, български военен деец († 1928 г.)
•     1868 г. — Кантаро Судзуки, министър-председател на Япония († 1948 г.)
•     1875 г. — Алексей Иванович Абрикосов, руски патологоанатом († 1955 г.)
•     1876 г. — Георги Христов, български революционер († 1964 г.)
•     1879 г. — Александър Балабанов, български учен († 1955 г.)
•     1882 г. — Алън Милн, английски писател († 1956 г.)
•     1883 г. — Иван Кинкел, български икономист († 1945 г.)
•     1887 г. — Йозеф Фолтман, германски офицер († 1958 г.)
•     1892 г. — Оливър Харди, американски актьор († 1957 г.)
•     1894 г. — Константин Гърнев, български художник († 1966 г.)
•     1904 г. — Борис Бабочкин, руски артист († 1975 г.)
•     1904 г. — Кари Грант, американски актьор († 1986 г.)
•     1905 г. — Александър Стаменов, български художник († 1971 г.)
•     1908 г. — Михаил Герасимов, български химик († 2002 г.)
•     1909 г. — Асен Василев, български художник († 1987 г.)
•     1921 г. — Йоичиро Намбу, американски физик, Нобелов лауреат през 2008 г.
•     1923 г. — Александър Гърличков, югославски политик († 1990 г.)
•     1925 г. — Жил Дельоз, френски философ († 1995 г.)
•     1932 г. — Робърт Антон Уилсън, американски автор († 2007 г.)
•     1933 г. — Йордан Соколов, български политик
•     1937 г. — Джон Хюм, британски политик, Нобелов лауреат през 1998 г.
•     1939 г. — Иван Василев – Катила, български футболист
•     1940 г. — Милош Зяпков, български писател († 1990 г.)
•     1940 г. — Недялко Йорданов, български поет
•     1947 г. — Такеши Китано, японски актьор
•     1948 г. — Ем Си Гейни, американски актьор
•     1950 г. — Жил Вилньов, канадски пилот от Ф1 († 1982 г.)
•     1954 г. — Валентин Михов, български футболен деятел
•     1955 г. — Кевин Костнър, американски актьор
•     1965 г. — Мирослав Севлиевски, български политик
•     1966 г. — Александър Халифман, световен шампион по шахмат
•     1968 г. — Драгана Миркович, сръбска певица
•     1970 г. — Джонатан Дейвис, американски музикант
•     1971 г. — Кристиан Фитипалди, бразилски пилот от Ф1
•     1980 г. — Робърт Грийн, английски футболист
•     1983 г. — Вихрен Узунов, български футболист
•     1984 г. — Чо Сюн Ху, масов убиец († 2007 г.)
•     1987 г. — Йохан Джуру, швейцарски футболист

Починали

•     350 г. — Констанс, римски император (* 333 г.)
•     474 г. — Лъв I, византийски император (* 401 г.)
•     1174 г. — Владислав II, крал на Бохемия (* 1110 г.)
•     1246 г. — Йоаким I, търновски патриарх (* неизв.)
•     1586 г. — Маргарита Пармска, херцогиня на Парма (* 1522 г.)
•     1862 г. — Джон Тейлър, 10-ти президент на САЩ (* 1790 г.)
•     1878 г. — Антоан Бекерел, френски физик (* 1788 г.)
•     1883 г. — Марин Калугеров, български духовник (* 1837 г.)
•     1890 г. — Мариано Гуадалупе Валехо, американски военен и политик (* 1807 г.)
•     1905 г. — Александър Турунджев, български революционер (* 1872 г.)
•     1906 г. — Петър Юруков, български революционер (* 1882 г.)
•     1910 г. — Александър Чакъров, български революционер (* 1869 г.)
•     1923 г. — Петко Момчилов, български архитект (* 1864 г.)
•     1936 г. — Ръдиард Киплинг, британски писател, Нобелов лауреат през 1907 г. (* 1865 г.)
•     1967 г. — Димитър Михалчев, български философ (* 1880 г.)
•     1971 г. — Месру Мехмедов, български диригент (* 1935 г.)
•     1978 г. — Хасан Аскари, пакистански писател и философ (* 1919 г.)
•     1988 г. — Росен Босев, български белетрист (* 1946 г.)
•     1992 г. — Петър Стъпов, български писател (* 1910 г.)
•     1995 г. — Адолф Бутенандт, германски биохимик, Нобелов лауреат през 1939 г. (* 1903 г.)
•     2006 г. — Ян Твардовски, полски поет (* 1915 г.)
•     2007 г. — Марко Семов, български писател и публицист (* 1939 г.)

Празници

•     Международния ден на Снежния човек
•     Атанасовден (Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Таню, Тинка и др.)
•     България — Празник на село Генерал Тодоров, Благоевградска област
•     Тайланд — Ден на въоръжените сили

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Годината, в която не е имало лято

Градовете с най-много сняг в света

20 вълшебни и уютни къщички, отрупани с пухкав сняг

Какви стайни температури поддържат в различните страни през зимата

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук