Най-големите държавни преврати (част 1)

 Нацистите превземат властта

Правителството на Германия установява тоталитарна диктатура чрез поредица от мерки с бърз успех. В нощта на 27 февруари 1933г сградата на Райхстага в Берлин е подпалена, а вътре е открит холандския комунист Маринус ван дер Любе. Той е арестуван и обвинен за пожара.

Събитието оказва моментален ефект върху хиляди анархисти, социалисти и комунисти в Райха, мнозина от които са изпратени в концлагера Дахау. Безсилното население се тревожи, че пожарът е бил сигнал, който да даде началото на комунистическата революция и нацистите сметнали събитието за идеалната възможност да се отърват от потенциални бунтовници. В резултат на това е приет указ, който лишава народа от много от правата и свободите му, като например правото на съд за арестуваните.

Законовата разпоредба влиза в сила през март 1933г с 444 гласа „за“ срещу 94 от останалите социалдемократи.
Това дава на правителството (и съответно на Нацистката партия) законодателна власт и властта да действа извън конституцията през следващите 4 години. В резултат на това Хитлер придобива диктаторска власт.

Този преврат е толкова назад в класацията, защото е бил срещу собственото правителство на Хитлер.

Оранжевата революция

Оранжевата революция е поредица от протести и политически събития, които се разиграват в Украйна от края на ноември 2004г до януари 2005г след втория тур от президентските избори през 2004г, който е белязан от огромна корупция, измами и заплахи към избирателите.

Киев, столицата на Украйна, попада във фокуса на движението от хиляди протестиращи, които се събират ежедневно. По цялата страна демократическата революция е отбелязана чрез масово гражданско неподчинение, блокади и стачки, организирани от опозицията. Протестите успяват да доведат до повторно гласуване, след което е свален лидерът на Украйна и на власт встъпва Юшченко.

Иранската революция

Иранската революцията от 1978г (известна още като Ислямска революция) се отнася до събитията довели до премахването на монархията в Иран под властта на Мохамед Реза Пахлави и заменянето й с ислямска република на чело с Рухолах Хомейни, който организира революцията.

Наричана е събитието, което „направи ислямският фундаментализъм политическа сила – от Мароко чак да Малайзия“. Революцията е популистка, националистическа и преди всичко шиитско ислямска. Тя е част от консервативното противопоставяне на западното влияние и спекулациите за подкрепян от Запада шах и не толкова консервативната реакция към социалната несправедливост и други слабости в древния режим. Шахът е бил смятан от мнозина за марионетка на западните сили (САЩ), чиято култура е опетнявала тази на Иран.

Египетската революция

Египетската революция от 1952г, известна още като революцията на 23 юли, започва с военен преврат, който се разиграва на 23 юли 1952г от група млади офицери от армията, които се наричали „Свободно офицерско движение“. Целта на революцията първоначално била да се свали от власт крал Фарук I. Движението обаче имало по-политически амбиции и скоро се прицелило в отмяната на конституционната монархия и установяването на република.

Успехът на революцията вдъхновява много арабски и африкански страни да преминат през същия процес за свалянето на корумпираните режими. Значението на този преврат е не само, че вдъхновява други да се вдигнат, но и също така води до национализирането на Суецкия канал, а това от своя страна причинява Суецката криза принудила Франция и Британия да деколонизират.

Кубинската революция

Става въпрос за революцията, която довежда до свалянето на режима на одобрения от САЩ лидер генерал Фулхенсио Батиста на 1 януари 1959г от движението на Кастро, 26-ти юли, и други революционни елементи в страната. Кубинската революция се отнася и до продължаващото въвеждане на социални и икономически програми от новото правителство след свалянето на диктатурата на Батиста, включително и въвеждането на марксистки принципи.

За началото на революцията се приема 26 юли 1953г – датата, на която група от 160 слабо въоръжени бунтовници нападат военната база Монкада в Сантяго и други в Баямо. Точният брой на убитите бунтовници е спорен, но в биографията си Кастро твърди, че петима са убити в боевете, а други 65 са убити по-късно от режима на Батиста. Това е значим за историята държавен преврат, защото поставя комунистическа страна в задния двор на САЩ, което по-късно (през 1962г) едва не довежда до война между СССР и САЩ.

инфо: http://iskamdaznam.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

към част 2