Истината за амалгамните пломби, съдържащи живак (част 1)

   амалгамаВисока цена

В началото зъболекарите отказвали да обработват амалгамата, когато тя за първи път била нарочена като по-еластична, устойчива и евтина алтернатива на златото. Един от водещите зъболекари по онова време, Чапин Харис, описва амалгамата като ‘едно от най-неприятните неща, което може да се използва за пломбиране на зъби,”. Поради неговата неотстъпчивост, първата стоматологична асоциация на Америка, Американското общество на стоматолозите, срещу което Харис се изправя, се разпуска и бива заменено от приемащата амалгамата Американска стоматологична асоциация през 1860 година.


До ден днешен цената остава една от най-непреодолимите причини за дълголетието на амалгамата. Правителството на Обединеното кралство преданно се противопоставя на действията на ЕС да се замени амалгамата с по-безопасна алтернатива като например композитната смола, защото то се страхува, че цените на зъболекарските услуги могат да се удвоят , което може да се окаже смъртоносен удар за вече прекалено пренатоваренаНационална здравна служба.

Освен това, всяко приемане, че амалгамните пломби са опасни, неизбежно би задействало панически посещения при зъболекарите за тяхното заменяне. А в САЩ, където обичат да съдят, всяко признаване че тези пломби са опасни за здравето, като в същото време все още е позволено те да бъдат използвани, би могло да задейства съдебни дела от страна на пациенти с хронични здравни проблеми.

Може би последната дума трябва да е на Бойд Хали, който в доклад до Международната академия по орална медицина и токсикология казва: „Нарушение на задължението, поето от всеки лекар, е да се използва токсичен материал, при който и да бил пациент”.

Това е заключението, което ЕС най-накрая направи и с което може би един ден дори нашите (британските) стоматологични асоциации ще се съгласят.

       Да разлаем кучетата

Стоматологичните асоциации често прибягват към старата медицинска проповед ‘отровата е в дозата’. С други думи, количеството живак, изпускано от пломбите е твърде малко, за да упражни какъвто и да било вреден ефект върху здравето ни.

Наистина, доказването на пряка причинна връзка между амалгамните пломби и автоимунните заболявания е трудно, ако не и невъзможно, поради участието на толкова много фактори. Обаче, доказателствата, които непряко сочат за такава връзка са особено впечатляващи.

       Скандалът с Делото за амалгамата при децата

Делото за амалгамата при децата се приемаше, че е окончателната дума за това дали живачните пломби причиняват неврологични проблеми при децата. Изследователският екип от Уошингтънския университет в Сиатъл заключи, че амалгамата е безопасна за използване при децата – и това трябваше да е последната дума по темата.

Обаче, тя се оказа едва началото, макар че изследванията бяха публикувани през 2006 година. Изследователите бяха обвинени в слаба научна работа – и което е още по-лошо, те бяха докладвани на Международния наказателен съд, затова че ‘малтетират’ децата като имплантират амалгамни пломби преди първо да получат съгласие.

Със сигурност изследователите биха могли да изберат по-добри обекти.

Те избират 500 деца от Каса Пия, държавно сиропиталище в Лисабон, Португалия, което е било обект на голям секс скандал.

На децата, чието здраве е било влошено, били направени пломби от амалгама или от композитна смола и тяхното здраве и развитие било наблюдавано в продължение на седем години.

Изследователите не могли да намерят разлика между двете групи, както било демонстрирано от заключенията на първото изследване.

Обаче, други изследователи открили грешки в начина на организиране на изследването и на това как били наблюдавани децата. Дори в придружаващата уводна статия от Хърбърт Нийдълман от Катедрата по психиатрия в Медицинското училище на Питсбургския университет се посочва, че „е предвидимо, че външни интереси ще разгърнат скромните заключения на тези изследвания за отстояването на факта, че използването на живачни амалгами  в стоматологията не носи риск. Това заключение би било злощастно и ненаучно”.

Но основната критика идва от учени и зъболекари, сдружени в Асоциацията на оралната медицина и токсикология, които казват, че учените не са успяли да използват чувствителни тестови параметри, за да измерят нивата на живака. На следващата година Джеймс Уудс, член на първоначалния екип, публикува отделен доклад, разкриващ, че момчетата в изследването получили увреждане на бъбреците и не са можели да изхвърлят живака.

Нещата се влошават за учените миналия юни, когато те били докладвани на Международния наказателен съд в Хага за това, че ‘експериментално са малтретирали’ деца. Обвинението е повдигнато от организацията Dental Amalgam Mercury Solutions, лобираща група с нестопанска цел в Сейнт Пол, Минесота, която твърди, че децата са били ‘подмамени’ в изследването и са им били направени амалгамни пломби без тяхното надлежно съгласие.

живак

Живакът е силен невротоксин, оказващ влияние върху функциите на мозъка и на нервната система. Той е опасен за здравето както като първичен живак – срещащ се в термометрите, така и като в органична форма – т.нар. метилживак, какъвто се открива в рибата. Особено е опасно влиянието му върху бременните жени и малките деца (нараства вероятността от поява на церебрална парализа, глухота, слепота). При възрастните хора хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението. За обезвреждане на разлят живак се използва сяра. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура, и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури. Живакът също се използва като консервант в над 90% от ваксините днес. Все повече изследвания доказват връзката между живака и увеличаващият се брой случаи на аутизъм, автоимунни заболявания, глутенова ентеропатия и др.

инфо: http://bg.wikipedia.org

Знаем, че няма такова нещо като ‘безопасна доза’ що се отнася до живака, и излагането на метала – във всяка от формите му – може да причини отравяне с живак или ‘хидрадгирия’. Такова натравяне може да увреди мозъка, бъбреците и белите дробове, а симптомите включват увреждане на зрението, слуха и говора и на координацията на мускулите.

Критици като професор Бойд Хали от Университета на Кентъки подозират, че амалгамните пломби са виновни за редица неврологични проблеми, включително аутизъм при децата и Алцхаймер при възрастните. Хали и други изследователи в университета откриха, че живакът се открива в най-големи количества в мозъка на жертвите на Алцхаймер.

Заболяването на венците е хроничното заболяване, което доказано се причинява от амалгамните пломби. Девет отделни изследвния показват пряката връзка, както Мъри Вими посочва на Амриканската стоматологична асоциация по повод на нейното твърдение, че няма доказателства, посочващи, че пломбите причиняват хронични заболявания.

„Периодонталното (на венците) заболяване е едно от най-разпространените хронични заболявания при човека, а пломбите, съдържащи живак допринасят за това в значителна степен. Американската стоматологична асоциация и нейните съветници може би съзнателно дезинформират обществеността чрез медиите или не разбират научните изследвания за отделянето на живака от амалгамата, публикувани в собствените им издания”.

Има куп анекдотични доказателства за пациенти, които след махането на амалгамните им пломби забелязват подобрение на здравето.

Шест отделни изследвания, които анкетираха общо 1569 пациенти разкриха, че много голям брой от тях казват, че редица здравни проблеми са се подобрили или напълно са изчезнали, включително болки в гърдите, депресия, умора, стомашночревни проблеми, мигрена, множествена склероза, загуба на паметта и неравномерен сърдечен ритъм.

 Страдате ли от амалгамните си пломби?

Подозира се, че амалгамните пломби причиняват неврологични и автоимунни здравни проблеми, макар че пряка връзка още не е открита. Обаче, група от 1569 пациенти са съобщили за подобрение на здравето след изваждането на пломбите им. По-долу следват резултатите.

Симптом                                         Процент пациенти, твърдящи че имат значително   облекчение

Алергия                                             89

Безспокойство                                  93

Лош нрав                                          89

Отоци                                                 88

Проблеми с кръвното                      54

Болки в гърдите                               87

Депресия                                           91

Замаяност                                          88

Умора                                                 86

Храносмилателни проблеми         83

Проблеми с венците                        94

Главоболие                                       87

Мигрена                                            87

Безсъние                                           78

Неравномерен сърдечен ритъм    87

Раздразнителност                            90

Липса на концентрация                  80

Липса на енергия                             97

Загуба на паметта                            73

Метален вкус в устата                    95

Множествена склероза                   76

Тремор на мускулите                      83

Нервност                                            83

Изтръпване                                       82

Проблеми с кожата                          81

Болно гърло                                      86

Тахикардия                                       70

Проблеми с щитовидната               79

Язви в устата                                     86

Проблеми с уринарния тракт         76

Проблеми със зрението                   63

Самостоятелен анализ на Системата на здравеопазването на Канада представя рисковите нива като далеч по-ниски от обявените от американската агенция и предлага максималният брой амалгамни пломби да е нула до една при деца до 11 годишна възраст, една до три при юношите до 19 годишна възраст и между две и четири при възрастните. Този брой амалгамни пломби биха освобождавали нива на живак, които тялото може да толерира. Но дори и в този случай, учените заключават, че „няма доказателства за ясен праг на увреждане на субклиничната неврологична и когнитивна функция”, или с други думи няма безопасни нива, когато човек има амалагамни пломби в устата си.

Това консервативно мнение се подкрепя от Агенцията на регистъра за токсични субстанции и заболявания на САЩ, която определя минималното рисково ниво на живака на 0.14 мкг. При това ниво дори и една амалгамна пломба е вредна…

прочетете част 2

инфо: http://zdravivsekiden.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook  

Няма коментари

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.