Истината за амалгамните пломби, съдържащи живак (част 2)

продължение от част 1

Най-накрая изглежда дойде началото на края на амалгамата в пломбите, тъй като ЕС изглежда решен да наложи забраната им в цяла Европа.

Използването на живак в амалгамата за пломбите възбуди много спорове с въвеждането си преди 160 години – но чак сега в цяла Европа ще бъде наложена забрана за използването му в зъболекарските кабинети в 27те страни членки, формиращи Европейския съюз.

Забраната се очаква да бъде съгласувана през 2013 г., макар че тя няма да се прилага напълно преди 2018 г., когато от зъболекарите ще се изисква по закон да използват по-безопасни материали за пломбите.

Решението отбелязва началото на края на амалгамните пломби, които са направени основно от прост живак, една от най-токсичните субстанции, познати на човека. Макар че множество научни изследевания показват, че парите на живака от пломбите се просмукват в тялото и се отлагат в тъканите и органите – особено в бъбреците – именно въздействието на амалгамата върху околната среда в крайна сметка реши съдбата й.

Службата за БИО разузнаване (BIO Intelligence Service – BIS) на Европейската комисия препоръчва пълна забрана, която ще бъде изцяло наложена след шест години и която ще осигури почти пълното елиминиране на живака в целия ЕС. Използването му в производството на батерии ще бъде постепенно преустановено до 2020 година.

BIS представя някои от най-изчерпателните доказателства за въздействието на живака върху здравето някога събрани в общодостъпен документ и прави заключението, че амалгамата в зъбите ‘може да причини алергии и може да повиши риска от неврологични заболявания, бъбречни заболявания, аутизъм, автоимунни заболявания и вродени дефекти’. Бременните жени и децата са особено уязвими от угрозите за здравето, причинявани от амалгамата.

Въпреки нивата на живак в рибата, която ядем и в околната среда, амалгамата за пломбите ‘е най-голямият източник’ на натрупания в нас живак, продължават авторите на доклада. Това е доказано от докладите от аутипсии, които разкриват до 12 пъти повече живак в тъканите на хората с амалгамни пломби.

Няколко отделни страни членки на ЕС вече поеха инициативата. Швеция и Дания въведоха обща забрана върху използването на амалгамата през 2008 година, докато немски и австрийски зъболекари не я използват при децата, бременните жени и хората с проблеми с бъбреците. Норвегия, макар и да не е член на ЕС, също я забрани през 2008 година.

Не тук, не ние

Докладът на BIS е срам за големите стоматологични групировки в света – и особено за Британската стоматологична асоциация и за Американската стоматологична асоциация – които последователно поддържат мнението, че амалгамните пломби са безопасни и не представляват риск за здравето ни.

Но през годините твърденията им за безопасност се промениха, след като те, едно по едно, се оказаха неверни. Следват основните им твърдения и аргументите срещу тях.

Твърдение 1: Амалгамните пломби ‘запечатват в себе си’ живака

Амалгамните или ‘сребърни’ пломби съдържат 50 процента прост живак, смесен с мед, калай и сребро.

Тази смес се очаква да стабилизира пломбата като тя ‘запечатва в себе си’ живака. Такова беше мнението и на двете споменти по-горе асоциации в продължение на повече от век, преди въвеждането на прецизна технология като масовата спектрофотометрия в края на седемдесетте години на двайсти век, която засече живачните пари, освобождавани от амалгамните пломби.

Но дори и преди използването на чувствителните монитори, вече беше заключено, че пломбите пропускат, тъй като старите амалгамни пломби съдържат значително по-малко живак от новите. Това бе доказано от поредица експерименти с групи хора с и без пломби, чиито уста бяха изследвани преди и след дъвчене. След десет минутно дъвчене, концентрацията на живак в устата на хората с пломби е 10 пъти по-висока от тази при хората без амалгама и остава висока в продължение на 90 минути.

Днес се приема, че амалгамните пломби изпускат повече живачни пари когато дъвчеме или скърцаме със зъби или пием горещи напитки, макар че най-голямото количество живак се отделя когато се поставя пломбата и когато тя се маха.

Твърдение 2: Телата ни могат да понесат нивото на живак от пломбите ни

Може да се твърди, че няма безопасно ниво на излагане на един от най-токсичните елементи в света, макар че Агенцията за защита на околната среда на САЩ смята, че тялото може да понесе 5.8 микрограма (мкг) живак на един литър кръв. Това е живак от всякакви източници – от околната среда, рибата, която ядем и амалгамните пломби.

Агенцията твърди, че консумацията на риба е далеч най-сериозният източник на живак, но това се оспорва от Световната здравна организация, която смята, че ние усвояваме четири пъти повече живак от пломбите в сравнение с живака от рибата. Средно ние абсорбираме около 10 мкг живак от пломбите си всеки ден – очевидно в зависимост от броя амалгамни пломби, които имаме – в сравнение с 2.3те мкг от храната и само 0.3те мкг от околната среда.

Така че човек с десетина амалгамни пломби усвоява приблизително 1.83 мкг живак на ден, но това количество се покачва на 27 мкг при човек с 47 ‘амалгамни повърхности’, ако приемем, че на някои от зъбите си той има повече от една пломба.

Твърдение 3: Само здравето на хора, чувствителни към живака може да пострада.

Стоматологичните асоциации казват, че амалгамните пломби са безопасни, освен при хора, алергични или чувствителни към живака. Британската стоматологична асоциация смята, че само около 3 процента от населението е чувствително към живака, което все пак е равно на 1,8 милиона души в Обединеното кралство.

Това предположение, обаче, не е подкрепено от доказателства. Тест върху участъци на кожата показа, че 8 процента от тестовата група са чувстителни към живак, докато друг тест разкри, че двойно повече – 16.1 процента от здравите хора са чувствителни.

Но най-чувствителни изглежда са самите зъболекари: изследване на Колежа по стоматология Бейлър откри, че .32 процента от тестваните 171 студенти са чувствителни. Тяхната чувствителност или алергия нараства с боря амалгамни пломби, които те имат и с времето, през което са учили в колежа.

      Способността на тялото да изхвърля живака изглежда отслабва с остаряваното

Матс Бърлин, почетен професор по медицина на околната среда към СЗО смята, че около 10 процента от хората с амалгамни пломби ще изпитат някакви странични ефекти, вероятно защото са чувствителни към живака.

Още едно абсурдно твърдение:

Както дошло, така си и отишло?

За здравия човек без алергии малките количества живак в пломбите просто ще преминат през тялото, твърдят от стоматологичните асоциации. Пробите урина на хора, на които наскоро са им направени амалгамни пломби изглежда потвърждават това твърдение – но това не е цялата история.

Изследването на СЗО на Бърлин разкри, че хората с най-много амалгама в зъбите – излагаща ги на до 100 мкг живак всеки ден – изхвърлят само половината от това количество в урината си.

Всъщност, способността на тялото да изхвърля живака изглежда отслабва с времето. В изследва на 507 деца с амалгамни пломби количеството живак в урината им се увеличило през първите две години след поставянето на пломбите и след това спаднало като към седмата година нивата били като на деца без пломби.

Това може да подскаже, че емисиите от пломбите също са спаднали – макар че пломбите на децата били или подменени или поставени отново през шестата и седмата години.

Живакът се отлага в бъбреците, което изглежда засяга правилното им функциониране. Изследванията на Мъри Вими и колегите му от Медицинското училище на Университета на Калгари – които са сред едни от първите изследователи на въздействието на живака откриха, че металът уврежда здравословното функциониране на бъбреците след като той изследва шест овце с поставени амалгамни пломби.

Макар че бъбреците станали по-неефективни, екипът на Вими отбелязва, че нямало никаква физическа промяна в бъбреците.

Аутопсии по онова време също потвърдили, че бъбреците не са си вършили работата. Нивата на концентрация на живак в тъканите и органите се свързват с броя на пломбите и са доказали, че засягат мозъка, централната нервна система, хипофизната жлеза и бъбреците.

В изследванията им на овце групата на Вими открива високи концентрации на живак в стомаха, бъбреците и черния дроб, макар че във всеки от органите на тялото имало наслагвания на живак.

Безопасно изваждане на амалгамните пломби

Изваждането на амалгамните пломби е опасно и трябва да се прави само от зъболекар с голям опит в правилното прилагане на процедурата. Ако изваждането се направи зле, човек бива изложен на много високи нива живак.

Поради това, Матс Бърлин, почетен професор по медицина на околната среда от СЗО препоръчва изваждането на амалгамни пломби само на пациенти, които имат симптоми на възможно отравяне с живак – като например умора, загуба на паметта и проблеми със сърцето.

Единственият най-важен аспект на процедурата – както за вас, така и за зъболекаря, е и двамата да бъдете максимално предпазени от вдишването на живачните пари, освободени при работата с машинката. Зъболекарят Стивън Корал, който следва препоръките на Международната академия за орална медицина и токсикология, казва че трябва да се използва мощен уред за изсмукване по време на цялата процедура, като макар, че наличието на кофердам е препоръчително, то не е от особено значение.

Обаче, един опитен зъболекар ще покрие изцяло лицето ви и трябва да дишате през тръба от респиратор.

Накрая, зъболекарят може да ви препоръча да вземете хелиращо вещество като DMSA (ди-меркапто-сукцинова киселина), която да спомогне за извличането на живака от тъканите и органите ви.

Първо жените и децата

Дори и Британската стоматологична асоциация препоръчва бременните жени да избягват амалгамни пломби, тъй като живакът може да проникне през стената на плацентата и да увреди растящия плод. Но съветът й е предпазна мярка, а не признаване, че пломбите могат да засегнат здравето ни, добавят от асоциацията.

И въпреки това, обаче, фактите подсказват, че това е повече от предупреждение. Живак от пломбите на майката е открит в косата на фетуси и на новородени, а Комисията за здраве и околна среда на Американската академия по педиатрия заявява, че „развиващите се фетуси и малки деца се счита, че са засегнати непропорционално от излагането им на живак… живакът във всички негови форми е токсичен за фетусите и децата и трябва да се положат усилия за снижаване на излагането доколкото е възможно на бременните жени и децата, както и на населението като цяло”.

Каква е алтернативата?

Приемайки, че трябва да ви направят пломби, има пет различни материала, които могат да бъдат използвани, и които всичките включват амалгама. Амалгамата остава избраната пломба, защото е евтина, еластична и издържлива, въпреки потенциалното й негативно влияние върху здравето и околната среда.

Ето възможностите, трайността им и годишните проценти на падане.

Материал                              Трайност                   Процент на падане

(години)                    (% на година)

Композитни смоли                8                               2.3

Полиацидни

модифицирани композити   7                               3.5

Стъклени йономери от

модифицирани смоли           2                               3.1

Стъклени йономери              4                               7.6

Амалгама                                10                             2.2

инфо: http://zdravivsekiden.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook