Пловдивските тепета са огледален образ на съзвездието Голяма мечка

Градът ни е богоизбран, каза геоморфологът Парашкева Фичева

тПловдивските тепета са мащабно умален вид и огледален образ на съзвездието Голяма мечка. В книгата на Йов то е записано с името Аса, което се препокрива с най-старото име на Пловдив – Ясъ тепе. Тази теза и че още преди потопа нашият град има свещено значение и роля пловдивчанката Парашкева Фичева разкрива в книгата си „Твърдата небесна – Едем“. Авторката, геоморфолог и географ, планира да завърши любопитното четиво до края на годината. В него ще разкаже съществува ли райската градина, описана в Библията, къде е и каква е връзката на древния ни град с Едем.

Още преди повече от 10 години тя участва в експедиция по Марица, свързана с живота и смъртта на Орфей и град Дион, без да има намерение да пише каквото и да е.

По-късно обаче се натъква на редица съвпадения в Библията, книгата за Енох, звездната карта, „Метаморфози“ на Оводий и класическата летопис „Богове, гробници и учени“.

„В книгата описвам, че Пловдив преди потопа и след него е центърът на Земята, а по имената на тепетата може да се направи извод за най-древната история на града ни“.

Хълмовете са подредени точно както най-ярките звезди в съзвездието Голяма мечка – 7 на брой, но в умален мащаб и огледален образ.

Една от звездите – Бета е била не много високо тепе, заличено вероятно през бронзовата епоха. Звездата Алкор, която отговаря на Марково тепе, унищожено пред нашите очи, е бледа и може да се види само от хора, които са с добро зрение, разказва Фичева. Ето защо и тепето е било ниско. То е спътникът на звездата сета (Мицар) или днешния Бунарджик. Небет тепе е алфата на съзвездието Голяма мечка. Там е имало древно светилище, посветено на Бога, който създал тепетата, звездите и слънцата, уточнява авторката. Името на Небет тепе означава Небе отвъд.

Въпреки, че името на Бунарджика е подменено, в северозападната му част и днес пловдивчани помнят, че е имало квартал Орта Мезар. Орта мезар, Мицар и Мезарот се споменават в книгата на Йов от Стария завет. Според събраните данни на Фичева на Сахат тепе е имало дворец – палат на Сол, бог на Слънцето, Феб или Аполон. Там е имало и астрономическа обсерватория, от която се е измервало и отклонението на небесната ос. Красотите на обсерваторията Палатиона са описани в „Метаморфози“ на Овидий, книга 2 „Фаетон“. Може би названието й Палатиона е дало и името на града Палатина, откъдето и Пълдин, предполага Фичева.

Друга теория гласи, че популярното име Филипополис или Филипополатин съдържа в себе си 3 думи – алфа, Пъпъ и Атин, което ще рече Божия център на Едем (Земята) или Центърът на Земята. Така нареченият пъп е известен още като свещеният полукръгъл камък омфалос. По думите на Фичева той съществува и до днес и се намира на Таксим тепе. Около него са разположени 3 храма – „Св. Николай“, „Св. Богоридица“ и „Света Марина“. Сега това място е пренебрегнато и изоставено. Никой нищо не знае за камъка, а той е божествен и свят, разказва Фичева. Тя апелира кметът да се заеме с руините на Таксим тепе и да го преобрази. Нека не се допуска повече разрушаването на най-свещените места на нашия град – тепетата, призовава тя.

Доказателство за това, че хълмовете са огледален образ на звездите има много. „Когато започнах да ги изследвам и още се съмнявах, че теорията ми е вярна, видях на звездната карта, че сета – Бунарджика и епсилон – Сахат тепе са двойни звезди“, разказва Фичева. От това следва, че и на тепетата би трябвало да има по два върха. „Не бях се качвала отдавна, но специално ги посетих, за да ги видя. Оказа се, че е точно така както са разположени и двойните звезди. Бунарджика има две връхчета. На едното е построен Альоша, а на другото е паметникът на Александър I. На Сахат тепе пък на първия връх стърчат антени, а на втория е Часовниковата кула“, обяснява откритията си авторката.

По думите й самите скали на тепетата са с не по-малко любопитен строеж – магмената скала сиенит. „Немският геолог д-р Гюнтер Мьомус пише дисертация за геологията на скалите, които изграждат тепетата. Той установява, че никъде в света няма такъв сиенит като пловдивския и го нарича пловдивит. Българските геолози също го смятат за уникален.

„Кой е поставил тази огромна скала в равното като тепсия днес пловдивско поле? Кой е моделирал скалата точно както са разположени звездите в съзвездието Голяма мечка? Защо да отричаме съществуването на Бог и специалното място на Пловдив в света и Вселената?“, завършва разказа си Парашкева Фичева.

инфо: http://www.plovdivutre.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

http://www.plovdivutre.bg

Един коментар
  1. Galina Dimi 5 години ago

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.