Възможно ли е да съществуват подводни цивилизации в Световния океан? (част 2)

продължение от част 1

а1Подводни флотилии от извънземни?

Написаните до момента случаи са „благодатна тема“ за всички поддръжници на уфологията (съществуването на извънземни цивилизации тук, на Земята). Доста от тях привеждат като доказателства множество описани срещи на хора със странни подводни или летателни апарати.

Още през 1902 година в Гвинейския залив британският кораб „Форт Солсбъри“ се среща с тайнствен обект с огромни размери. Отначало дежурният на вахта забелязал над повърхността на водата два червени пламъка, а поглеждайки през бинокъла си, ясно различил огромен тъмен обект с дължина около 180 метра, в чийто край горели пламъците. Дежурният повикал втория помощник, капитан А. Реймър, който също наблюдавал обекта, а малко по-късно той се потопил в океана. Всички свидетели на събитието били единодушни, че са наблюдавали някакъв вид дълбоководен апарат. Макар всички да забелязали, че повърхността му наподобява люспеста кожа, нито един от тях не допуснал, че това може да е животно. Около него малко преди да се потопи, водата се разбушувала точно както това се случва при задействането на корабно витло или механизъм за придвижване.

Ето как помощник-капитанът описва срещата в списание, посветено на корабоплаването: „Не успяхме да разгледаме обекта детайлно, защото беше сравнително тъмно, но той бе дълъг 500 – 600 фута, с два огъня на всеки от двата му края. Някакви механизми или плавници предизвикаха вълнение около него, преди да се потопи, а освен това той беше покрит с нещо като люспи.“

През януари 1960 г. аржентински гранични кораби откриват в свои териториални води две неизвестни подводници с гигантски размери. Едната от тях лежала на дъното, а другата обикаляла около нея. След като многократно опитвали да се свържат с тях и да ги принудят да изплават, аржентинците пускат сериозно количество дълбочинни бомби за потапяне на дълбоководни съдове. За тяхно удивление обаче подводниците не само оцелели, но и изплували и с огромна скорост се отдалечили от преследвачите. Според описанията на очевидците обектите изглеждали фантастично – огромните им сферични кабини се издигали над водата, а корпусите им били с поразяващо необичайна форма.

Смаяните моряци открили огън по тях с всичките си налични оръдия, но тайнствените подводници моментално се потопили. И тогава се случило най-странното: приборите за засичане чрез ехолокация показали, че първоначално двата преследвани обекта вече са… станали четири, а малко по-късно… шест! Все едно се разделили на части. В крайна сметка всички те развили невероятна скорост и изчезнали в дълбините на Атлантическия океан.

Седем години по-късно отново аржентински търговски кораб среща загадъчен подводен обект, който имал цигарообразна форма, дължина около 40 метра, а цялата му повърхност била сияеща с постоянно променяща се цветова гама. Той не издавал никакъв звук и не оставял следа във водата. Не притежавал никакви стърчащи части – кабини, перископи или перки. Обектът се движел паралелно с аржентинския кораб „Навиеро“ цели 15 минути, след което неочаквано завил, минал под кораба и бързо изчезнал в дълбините, излъчвайки ярко сияние.

С тайнствени подводни апарати са се сблъсквали и американците. По време на морски учения през 1963 г. до бреговете на Пуерто Рико американци засекли непознат подводен обект, движещ се с необичайно висока скорост – повече от 150 възела (280 км/ч). Тази скорост била три пъти по-висока от максималната за всяка позната подводница дотогава. Той не само се движел много бързо, но и маневрирал много рязко на голяма дълбочина с възможности, превишаващи няколко пъти тези на подводниците. На всичко отгоре обектът толкова рязко се издигал и спускал, че предизвиканата по този начин разлика в налягането би разкъсала на парчета всеки познат на хората подводен апарат.

Още по-драматични събития се случват по време на маневри на Тихоокеанския американски флот, близо до Индонезия, където дълбочината на океана е 7,5 километра. Акустичните системи засекли шум от работа на подводница, различна от тази на участващите в маневрите съдове. Една от американските подводници била изпратена да се доближи и да установи контакт. Този опит обаче завършил със сблъсък и силен подводен взрив. Според данните от най-близките локатори и двата съда потънали. Веднага била организирана спасителна акция, по време на която трябвало да се открият и отломки и предмети от чуждия плавателен съд.

Екипите открили няколко парчета метал, едно от които наподобявало перископ, а друго – фрагмент от обшивката. Няколко минути по-късно обаче се наложило претърсването да спре, защото на мястото на катастрофата изведнъж се появили още 15 непознати обекта, един от които надвишавал 200 метра! Изненаданото командване на флота веднага заповядало маневрите да спрат, за да не се предизвикват инциденти. Появилите се „подводници“ блокирали мястото на катастрофата, създавайки нещо като „купол“ около нея, блокиращ всякакви типове локатори. Един от американските съдове, който опитал да се доближи до него, внезапно загубил управление и почти всички прибори отказали да работят, като екипажът едва успял да се измъкне оттам след аварийно изплаване.

Разбира се, били направени опити за контакт, но напълно безрезултатни. Една от непознатите подводници се отделила от групата и описала кръг под американските кораби, в резултат на което всички прибори, локатори и средства за комуникация разположени на тях, отказали да работят. След като тя се отдалечила, те заработили отново.

Няколко часа по-късно загадъчната флотилия изчезнала от мястото, а американците подновили търсенето на отломки, но безуспешно – нямало останки от чуждия съд, както и от американския. В притежание на военните останали само първите две парчета метал, открити минути след инцидента. Те били изследвани в лаборатории на ЦРУ и според заключенията съставът на метала на една от отломките бил напълно неизвестен, като някои химични елементи от него дори не били познати на учените. Разбира се, информацията около събитието веднага била засекретена.

През 1972 г. норвежки патрулни кораби откриват в свои води непозната подводница. Опитите да се свържат с нея не дали успех, а скоростта и на движение била поразителна – отново около 150 възела (250 – 280 км/ч). При положение че най-бързите и модерни атомни подводници тогава се движели максимално с 80 км/ч. След като не получили отговор, норвежците заедно с патрули от НАТО се опитали да унищожат подводницата. Последвали залпове от оръдия, но загадъчният обект се потопил почти мигновено на дълбочина около 3 километра и изчезнал от екраните на радарите. Тук трябва да се уточни, че максималната дълбочина на потапяне на атомните подводници е около 2 километра, така че всички опити да се обвини СССР за инцидента отпаднали.

Разбира се, след 70-те години и до наши дни подобни инциденти продължават да се случват, но те вече се приписват все по-често на евентуални пришълци, отколкото на провокации от чужди държави.

инфо: http://hicomm.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

2 коментара
  1. Стойка Йорданова 4 години ago
  2. mortal_void 4 години ago

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.