Светилището на нимфите и Афродита в село Каснаково

Макар и не толкова известно на обикновения турист, светилището на нимфите и Афродита край хасковското село Каснаково е интересно място за посещение, още повече, че се намира само на няколко километра от главния път Хасково-Пловдив и е подходящо място за отмора по време на дълъг път. През 1968 год. обектът е обявен за национален паметник на културата.

Маршрут

Село Каснаково е разположено на 11 км. северно от Хасково по поречието на р. Банска река. Ако сте тръгнали от Хасково в посока Пловдив, точно след моста на Клокотница трябва да свиете вдясно, покрай полуразрушените сгради на нещо, което прилича на някогашно ТКЗС. В Каснаково попитайте в коя уличка точно да свиете, за да излезете на пътя за светилището. После пътят се разделя на две – десният стига до информационното бюро, където може да ви разкажат интересни неща за светилището, а левият път ще ви отведе нагоре, право на поляната пред светилището на нимфите и Афродита.

Място за отмора

Ако сте изморени от дълъг път, или просто искате да си направите пикник, до светилището има навес  с голяма маса и пейки, както и чешма с изворна вода. Поляната пък е чудесно място за игра за малките.

Светилище на нимфите и Афродита

Тракийското светилището на нимфите и Афродита включва останки от култови постройки датирани към ІІ век, страноприемница от ІІІ век, амфитеатър от ІV век и архитектурно оформени три извора с басейни разположени върху елипса.Това е единственият нимфеум в България.
Кои са нимфите и защо траките ги почитат?

Нимфите са женски същества, покровителки на природата. Те могат да бъдат земни, морски или други нимфи. Отличават се със своята красота и хората са се отнасяли към тях със страхопочитание. Техен „приемник“ в по-късния български фолклор са самодивите.

Макар че Афродита е известна като гръцка богиня на любовта и красотата, е известно, че още преди гърците да дойдат на Балканския полуостров, траките са почитали някои от боговете, които по-късно намират място в гръцкия пантеон. Най-типичен пример за това е култът към Дионис, който сред траките е известен като Загрей, Сабазий и Бромий. Освен на любовта и красотата, Афродита е и богиня на плодородието, пролетта и живота.  Афродита се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях, Афродита се явява със свита от диви зверове – лъвове, вълци, мечки.

Светилището

Светилището на нимфите и Афродита край Каснаково е вградено в скала, където има подпорна стена с форма на полуелипса. На входа е била издигната монументална колонада, основите от която са запазени. В стената са вдълбани три ниши – каптажи на малки извори, разположени симетрично- два в краищата и един централен извор. Местните вярват, че символизират танца на нимфите. Някои хора твърдят, че в центъра на полянката пред светилището усещат неспокойна енергия и бързат да си тръгнат от това иначе живописно място.

Крайните извори са свързани с централния с открит каменен улей, който минава покрай подпорната стена. Над централния извор е издълбан надпис с имената на строителите му. Водата блика от цепнатина в скалата и е студена и кристално чиста. Хората вярват, че е лековита. През времето на турското владичество мястото било известно, като „Гяур бунар“ (тур. – кладенец на неверниците), което вероятно означава, че мястото е било почитано от българите и през късното средновековие.

Благодарение на разкопките (първоначално мястото е разкопано през 1945-1946г) става ясно, че древното тракийско светилище е било част от римска вила, собственост на тракиеца Тит Флавий и съпругата му Клаудия Монтана. Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос получил земя като награда за 30 годишната си вярна служба към Рим. Ветеранът от римската армия и неговата съпруга Клавдия Монтана издигнали светилище в чест на нимфите и Афродита.

Надпис на гръцки език, издълбан върху лицевата страна на каменния свод над централния извор на светилището, гласи:
„На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита.“

За съжаление през 1923 година мястото е било разчиствано от трудоваци, а не от археолози и вероятно завинаги са изгубени ценни предмети и археологическа информация.

Вижте още: 

Местата в България, заредени с мистична енергия