Защо убили шефа на тайните служби на Сталин

Могъщият шеф на тайните служби на Сталин – Лаврентий Берия, бил застрелян без съд и присъда на 23 декември 1953 г. Застреляли го след набързо скалъпен процес, веднага след произнасяне на присъдата и фалшиви обвинения.

По въпроса за убийството му има различни хипотези. Но едно е ясно: щом партийната върхушка се решила на това убийство, значи Берия е бил много опасен за нея. Не толкова заради това, че искал да седне на червения трон – той дал ясно да се разбере, че нямал такива амбиции.

Нормалният съветски начин за отстраняване на вътрешнопартийни противници бил разработен отдавна: въпросният „обект“ се понижава в длъжност, изпраща се някъде далеч, после се арестува и обвинява в шпионаж в полза на империализма. Следва процес и разстрел. При това съдебният процес се извършвал по всички правила. Сега обаче процесът бил претупан, съдът си затворил очите за много чисто процесуални нарушения. Явно убийците много бързали.

Никита Хрушчов, с обичайните си лъжи и мошеничества в своите спомени пред чужди журналисти, и тук се опитал да хитрува. Целта му била ясна – да стовари колкото може повече вина за репресиите по времето на Сталин върху други комунистически лидери, а сам да се покаже пред света бял и пухкав. Той представя решението за незабавния разстрел на Берия като колегиална присъда от всички членове на висшия орган на комунистическата партия – Политбюро:

“След задълбочено обсъждане на минусите и предимствата на двата варианта стигнахме до извода, че Берия трябва незабавно да бъде разстрелян”…

„Ние!” Но как да повярваме, че девет души, възрастни, нерешителни и доста страхливи, ще подпишат такова решение: да се разстреля едно от първите лица в държавата. Доста невероятно е да поемат такава отговорност. След смъртта на Сталин обикновено в такива случаи въпросът се удавял в безкрайни спорове и накрая, дори при основания за разстрел, всичко завършвало с интерниране някъде в Баку или Тюмен на поста директор на завод – пък там нека организира държавен преврат, ако може.

За това, че решението за убийството на Берия съвсем не било колективно, а било взето лично от Хрушчов, има убедителни доказателства. Секретарят на Централния комитет Маленков бил написал чернова за протокол на заседанието. Този проект е публикуван. За да се предотврати възможността за злоупотреба с власт, Берия трябвало да бъде лишен от поста министър на вътрешните работи и, ако дискусията вървяла, както и било предвидено, да бъдел назначен в краен случай за министър на петролната индустрия. И това е всичко. За никакъв арест, още по-малко за разстрел, не става и дума.

Така, че нямало “ние”. Най-напред Берия бил застрелян, а след това Президиумът бил поставен пред свършен факт и просто трябвало да бъдат оправдани убийците. Но кои точно?

В тази събития била широко привлечена армията. Берия бил застрелян от началник-щаба на ВВС генерал-майор Батицки. Министър на отбраната по онова време бил Булганин, който явно и осъществявал връзката с военните. А начело на заговора – Хрушчов. Ала причината за такава припряност все още остава доста неясна.

Има една загадка в събитията след смъртта на Сталин – съдбата на архива му. Архивът изчезнал. Къде? Това до ден-днешен е неизвестно. По всяка вероятност архивът на Сталин е бил прибран именно от Берия. В него несъмнено имало компромати срещу всички членове на Политбюро, но най-много срещу Хрушчов, който се отличавал с особена кръвожадност по време на репресиите през 1937-38 гг.

Но заради притежание на архив рядко убиват, ако не е намерен самият архив. Напротив, това дори е твърде опасно. Добре, ще гръмнат Берия; ами, ако в сейфа му лежи пакет с надпис: „Да се отвори след моята смърт! Л. Берия“? И компроматите се изсипват на бял свят пред нежелани погледи?

Проблемът бил в това, че на 25 юни 1953 г. Берия поискал от друг висш член на Политбюро – Маленков, разрешение да арестува Игнатиев, бившия началник на охраната на Сталин. За Хрушчов и хората около него това било направо смъртна присъда! Но само в един случай: ако те имали пряко отношение към смъртта на Сталин. Не е трудно да се досетим, че бившият началник на охраната на Сталин щял да бъде изцеден като лимон в подземията на „Лубянка“. И ако наистина Хрушчов и неговата група имали отношение към убийството на Сталин, Берия, който с искрени сълзи целувал ръката на умиращия вожд, щял лично да ги рита с ботушите си до смърт в същите подземия, без да дава пет пари за закони, съд, процеси, прокурори и адвокати.

Л. П. Берия и дъщерята на Сталин. Сталин е на заден план

Най-логичното било да ликвидират Игнатиев. Но къде била гаранцията, че той не бил оставил на сигурно място описание на нощта, в която бил умрял Сталин – съответно на начина, по който го била сполетяла внезапната му смърт?

Затова най-сигурното било да бъде ликвидиран самият Берия – „най-верният сталинец“, както до неотдавна го определяла държавната пропаганда. Така се премахвала най-голямата опасност. А след това всичко можело да бъде стоварено върху двамата най-големи „престъпници“ – Йосиф Сталин и Лаврентий Берия. Властта спокойно щяла да бъде поета от Хрушчов, който да раздаде съответните постове и други благинки на сподвижниците си. Както и се случило.

И тогава за убийството на Берия потомците щели само да свият рамене: „Да, може би е било престъпление – но пък бил наказан един престъпник“.

Та какво им остава на потомците, които не знаят и досега къде изчезнал архивът на Сталин, с който бил запознат един-единствен човек в червената империя – Лаврентий Берия.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Тайни скривалища на Земята, които ги няма в гугъл мапс. Свързват ги предимно с военни обекти

10 малко известни факта за Тайните служби на САЩ

Призовават американските тайни служби да разсекретят документи за НЛО

Защо не повикаха лекари за Сталин?

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук