Нов анализ на Торинската плащаница повдигна и нови въпроси

Ново изследване на Торинската плащаница трябвало да разреши споровете за произхода и автентичността на легендарния артефакт. Но резултатите само повдигнали нови въпроси.

Да надникнем в историята на плащаницата и етапите на нейното изучаване.

Индия зове

За първи път изследователите се сблъскали със следи от ДНК върху тайнствената реликва през 1998 година, когато проверявали петната от кръв, обилно пропити в тъканта. Тогава учените заявили за наличието на желязо и белтък, но не открили калий, въпреки че той се съдържа в кръвта три пъти повече от желязото.

След 17 години било организирано мащабно изследване на тези следи от ДНК, а резултатите – публикувани в сп. Scientific Reports. Станало ясно, че ДНК образците принадлежали и на хора, и на растения.

Изследователите специално отбелязват, че някои от растителните видове не се срещали в средновековна Европа. И все пак учените не могли да направят изводи по въпроса за автентичността на реликвата, уточнявайки, че образците от Северна Америка вероятно са попаднали върху плащаницата след откриването на новия континент от европейците.

Но работата с предполагаемите човешки ДНК следи дала плодове – учените секвенирали митохондриалните ДНК (ДНК, които се предават от майката на детето) и изяснили, че на плащаницата са оставили следи съвсем различни народи – от северноамерикански бербери до китайци.

От взетите от плащаницата образци от ДНК били разгледани митохондриални хаплотипи, характерни за друзите – народ, живеещ на ограничена територия в Сирия, Йордания, Ливан и Израел. Освен това се съобщава, че най-старите от откритите ДНК образци са характерни изключително за Индия.

Това позволява да се направи предположението, че плащаницата е била донесена в Европа от Индия и няма никакво отношение към Христос. В полза на това говори и първоначалното наименование на плащаницата – sindon, тоест, нещо донесено от Индия.

Споменава се и друга версия – донесената от Светата земя плащаница може да е пресякла половината свят, преди да попадне в Италия. Впрочем доказателствата за тази теория са доста по-малко и тя по никакъв начин не се съгласува с Индия.

Трета версия е, че плащаницата е била изтъкана в средновековна Европа, а ДНК на растения и хора са се появили върху нея благодарение на поклонниците, стичащи се от цял свят.

Мълчанието на църквата

Торинската плащаница е една от главните реликви на християнството. Според преданието именно в това ленено платно с дължина 4,36 метра и ширина 1,09 метра е бил загърнат Христос след свалянето от кръста. Артефактът се съхранява в катедралата „Свети Йоан“ в Торино.

Тъканта е импрегнирана с прашец и на нея прозират контурите на различни растения. Главната особеност на реликвата са два червеникави силуета на човек отпред и отзад. При вглеждане, както твърдят привържениците на автентичността на артефакта, може да се видят следи от трънения венец и раните на отпечатания на плащаницата човек.

За първи път артефактът се споменава в средата на XIV век във връзка с тогавашния му собственик – френския рицар Жофроа дьо Шарни. След век плащаницата била продадена на владетеля на италианското графство Савоя.

Реликвата съпровождала представителите на Савската династия в Шамбери, след това – в Пиемонт, където пострадала от пожар: през 1532 г. я заляло разтопено сребро. Впоследствие платното неведнъж е кърпено. В Торино артефактът е пренесен през 1578 година. Чак до средата на 80-те години на ХХ век плащаницата принадлежала на Савойската династия, а със смъртта на последния крал на Италия Умберто II преминала в ръцете на Католическата църква.

Историята на Торинската плащаница до XIV век е доста мъглива – в продължение на повече от хиляда години от момента на разпъването на Христос подобни на нея по описание артефакти се споменават в отделни източници.

Например един от тях три столетия се намирал в столицата на Византийската империя – Константинопол. Многобройни изследвания са подлагали на съмнение тези легендарни споменавания, а публикувана през 2009 година критична статия на френския изследовател Емануел Пол не оставила от тези легенди ни камък върху камък.

Главният проблем за тези, които вярват в автентичността на реликвата, е това, че в Новия завет при описанието на свалянето на Исус от кръста нищо не се споменава за нея. И четиримата евангелисти говорят за плащаница само при погребването на тялото на Исус – и нито дума за по-нататъшната ѝ съдба.

Опити за доказателства на автентичността на реликвата са правени от момента на нейното придобиване. Наистина, в тези времена с това са се занимавали изключително представители на църквата, на които не се харесвало, че плащаницата се намира в частни ръце.

Тъй като собствениците на реликвата разделяли приходите от демонстрацията на реликвата с местните власти, то последните не възпрепятствали този „бизнес“, независимо от протестите на църквата.

Официално автентичността на реликвата така и не е обявявана от Католическата църква.

Науката

Първите научни изследвания на артефакта се провеждат през 1898 г.: тогава изследователите изясняват, че изображението на плащаницата не е направено с бои, а по-скоро напомня фотографски негатив.

Следващия път учените получават достъп след 80 години. Тогава успяват да открият „хемоглобин“ в петната кръв на тъканта. По-нататъшните изследвания показват, че в предполагаемите петна кръв има желязна охра или киновар, които в Средните векове влизали в състава на червената боя.

Изкуствоведски анализ, проведен през 70-те години, също не добавил точки за привържениците на автентичността на артефакта – според изкуствоведите изобразеният върху тъканта силует отговаря на канона на изобразяване на Христос, оформен към XIV век, и изобщо не съвпада с по-ранни.

По-конкретно за това говори фактът, че ръцете на отпечатания върху тъканта човек са поставени на гениталиите, макар че юдеите са погребвали починалите със скръстени на гърдите ръце. Затова именно така са изобразявали светците от XI век. Освен това са подстригвали косите на починалите юдеи, което също не съответства на силуета на плащаницата.

Една от главните загадки е възрастта на плащаницата. При определянето на възрастта на артефакти обикновено се използва физико-химичен радиовъглероден метод, основан на разпада на радиоактивен изотоп на въглерода. Въглеродът има три изотопа, най-тежкият от които – ¹⁴C – е радиоактивен, а времето на неговия полуразпад превишава 5700 години.

При създаването на артефакта съдържанието на този изотоп е сравнимо с атмосферното, а след това намалява по сила на радиоактивния разпад. Ако се сравни съдържанието на ¹⁴C с по-лекия и по-стабилен изотоп ¹²C, то може да се определи приблизителната дата на изработване на артефакта.

Първоначалните изследвания на плащаницата с този метод сочат, че тя е била създадена в периода между 1260 и 1390 г. Фрагменти от плащаницата били взети в присъствието на учени, а след това – изучавани в лабораториите на няколко научни екипа. Църквата и след това давала образци за изследване, но тяхното вземане се провеждало без свидетели. Впоследствие учените се отнесли критично към изводите на своите предшественици, но не могли да ги опровергаят.

В Русия дискусията около плащаницата се възобновила през 2001 година, когато руски криминалисти и учени подложили на съмнение компетентността на радиовъглеродния анализ, проведен в САЩ, Швейцария и Великобритания.

Руският астроном и популяризатор на науката Владимир Сурдин публикувал статия, в която обяснил, че сензационните изводи са резултат на груба математическа грешка, допусната при съставянето на уравнението на съотношението на въглеродните изотопи.

„Старая се да следя работата на учените по плащаницата. Това е интересна задача. Смятам, че скоро окончателно ще се изясни произходът на платното, а технологията на нанасяне на рисунката и до днес е загадка. Все още не може да се възпроизведе нещо подобно и не можем да убедим скептиците. А вярващите няма да можем и след това. Но това вече не е проблем на учените“, разказва Владимир Сурдин, към когото Lenta.ru се обърнала за коментар в светлината на новите изследвания.

По такъв начин остава учените да отговорят на три главни въпроса: кога и къде е била изтъкана плащаницата и по какъв начин е била нанесена рисунката върху нея. И ако на първия въпрос изследователите се опитват да дават отговор със завидна периодичност, то последната сериозна работа, посветена на отпечатъка върху тъканта, е била публикувана преди четири години.

инфо: megavselena.bg

Вижте още: 

ЕВАНГЕЛИЕ РАЗБУНИ ДУХОВЕТЕ С ДУМИТЕ: И РЕЧЕ ИИСУС – ТОВА Е ЖЕНАТА МОЯ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook