Замъкът Малборк

Всеки, който е чел прочутия роман на Хенрик Сенкевич „Кръстоносци“, си спомня, че книгата завършва с предаването на замъка Малборк (Малборг, Мариенбург) на полския крал. Но, освен с изключително богатата си история, Малборк е известен и с чисто архитектурните си качества – той е един от най-големите тухлени замъци в света. Причината за това е доста прозаична – местността наоколо била блатиста и нямало камъни за строежа. Така, в основните му структури били поставени около 4 480 000 тухли.

Когато кръстоносците били окончателно изтласкани от Палестина (последната голяма християнска крепост в Светите земи – Сен Жан д`Акр, пада през 1291г.), някои от тях останали по островите в Средиземно море, най-вече на Кипър и Родос. Но повечето се завърнали в Европа. Орденът на немските рицари – Тевтонският, отначало пренесъл резиденцията си във Венеция, но през 1309г. окончателно я установил в замъка Малборк, издигащ се върху брега на река Ногата – приток на Висла, в днешна Северна Полша.

Тук вече имало регионален център на Ордена – комтурия. Отначало било построено северното крило с най-важните помещения – арсенал, зала за събрания, жилищна част. Сетне издигнали западното крило с трапезария и стаята на областния управител на Ордена – комтура. В южната и източната част били разположени складове, работилници и конюшни. Следващата важна част от замъка била издигнатата на югозапад над покрива на замъка защитна кула – данскер. Тя играела ролята на лечебница, отбранителен възел и наблюдателница към града Малборк. Друга кула, построена в края на XIII век, се намира в противоположния ъгъл на замъка.

През XIV век замъкът бил постоянно разширяван и преустройван. Стените му заградили площ от 210 000 кв. м. Гарнизонът и обслужващия персонал достигали почти 3 хиляди души. Замъкът се превърнал в столица на Тевтонския орден. Тук живеели Великият магистър, високопоставени орденски сановници и много рицари-монаси. Малборк бил центърът, откъдето се направлявала немската експанзия на изток, придобила по-късно прословутото название „Дранг нах Остен“ – „Натиск на изток“.

Нещата коренно се променили след известната битка през 1410г. при Грюнвалд, наричана още „последното голямо сражение на Средновековието“. В немската историография тя е позната като „битката при Таненберг“ – разликата в названията се определя от различното акцентуване върху едно от двете села, в близост до които се разиграла. От немска страна в нея участвали около 40 хиляди души, сред които и мнозина европейски рицари от други страни. Смята се, че поляците били по-многобройни, подпомогнати от своите съюзници – литовска конница, 3 руски смоленски полка и татарски отряди. Изходът от битката бил съкрушителен за Ордена – в нея загинал Великият магистър Улрих фон Юнгинген, всички магистри, повечето комтури и много рицари. Германският “натиск на изток“ бил прекършен за много векове напред.

След битката при Грюнвалд загиналите магистри били погребани именно в замъка Малборк. Днес там може да се видят гробовете им, но останките им липсват – издигат се само статуите на погребаните рицари. Сражението при Грюнвалд съкрушило мощта на Тевтонския орден – по-нататък в историята той е познат като „Ливонски орден“, но вече далеч не разполагал с предишното си могъщество. На 7 юни 1457г. гарнизонът от чешки наемници предал замъка на полския крал Казимир ІV срещу 190 хиляди флорина – тъй като Орденът вече нямал пари за заплатите им.

На 16 юли 1626г. замъкът бил превзет от шведските войски на крал Густав-Адолф. Подир нашествието на шведите Малборк навлиза в период на упадък. След поделянето на Полша между Русия, Прусия и Австрия през 1772 г. той остава на пруска територия. Любители на готиката от Берлин събрали средства за неговата реставрация, която започнала през 1816г.

След идването на власт на Адолф Хитлер замъкът Малборк бил място за ежегодно поклонение на нацистките младежки организации „Хитлерюгенд“ и Съюз на немските девойки. Той послужил като образец за имитациите на „орденски“ замъци, строени от нацистите. По време на Втората световна война бил почти напълно разрушен в хода на военните действия. Веднага след войната започва реставрацията му, която приключва окончателно през 2016г.

Днес замъкът Малборк е един от най-забележителните туристически обекти в Полша. В неговите зали са разположени богати колекции от картини, облекла, предмети на изкуството и занаятите от различни исторически епохи. Той е бил посещаван от всички полски крале след 1457г., от Николай Коперник, Петър Велики, Екатерина Велика, Наполеон Бонапарт, британската кралица Виктория и още много видни личности, държавници, хора на изкуството и науката. В книгата за гости ще ви покажат подписа на Адолф Хитлер.

Една от най-богатите колекции е тази със средновековни оръжия. Тук може да се види пълната екипировка на полските хусари – най-добрата кавалерия на Средновековието, с прочутите им орлови криле и тигрови кожи вместо наметала. А пред замъка и днес постоянно се разхождат „тевтонски рицари“ – сега това обикновено са дегизирани студенти, които припечелват по нещо през летните ваканции.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

• ЗАМЪКЪТ В РАВАДИНОВО – БЪЛГАРИЯ
• НАШЕНЦИ ПРАВЯТ ЧЕРНИ МАГИИ В ЗАМЪКА НА ГРАФ ДРАКУЛА В РУМЪНИЯ
• ПРОФЕСОР СМЯТА, ЧЕ Е ОТКРИЛ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ЛЕГЕНДАРНИЯ ЗАМЪК НА КРАЛ АРТУР КАМЕЛОТ
• ЛЕГЕНДИТЕ ЗА ЗАМЪКА НА ДРАКУЛА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook