Свръхестествени същества. Голем (част 3)

продължение от част 2

Голем

В еврейския фолклор големът представлявал същество от червена глина, в което е вдъхнат живот, посредством магия. То служело на своя господар и изпълнявало волята му. Подобно на доста други създания от гръцките и арабските легенди, големите често създавали неприятности.

Обикновено големът имал хуманоидно тяло. Когато оживявал, той оставал ням, но притежавал изключителна сила и служел безропотно на господаря си, изпълнявайки волята му. Големът вършел всякаква тежка работа и най-различни домашни дела, но при никакви обстоятелства не можел да напуска къщата на господаря си. Имало един-единствен проблем. С всеки изминал ден голямите ставали все по-големи и по-силни и от един момент нататък вече билo невъзможно да бъдат управлявани.

Най-известна е появата на един голем през ХVI век в Прага, където, както твърди легендата, равинът Юда Лу Бен Безалел ослепил глинената твар, за да защити членовете на еврейската общност от обвиненията срещу тях. Според мълвата на голема било възложено да извърши няколко ритуални убийства и той се справил блестящо със задачата си, защото бил не само силен, но и извънредно умен. Друга легенда разказва как големът на равина започнал да върши всякакви изтъпления и в края на краищата се наложило да бъде унищожен. Тъй като съгласно еврейските традиции събота е почивен ден, то всеки петък равинът възвръщал съществото в първоначалният му вид (умъртвявал го, за да му вдъхне живот отново след няколо дни).

Веднъж обаче забравил да го стори. Цялата еврейска общност била сбрана на религиозна служба в синагогата и тъкмо привършвали, когато на улицата се разнесъл страшен шум. Равинът тутакси изкочил навън и видял как към него, помитайки всичко по пътя си, се носи освирепелият колос. Той размахвал гигантските си ръце и събарял къщите от двете страни на улицата. С цената на невероятни усилия равинът успял да се добере до челото на разбунтувалия се голем и да изтрие магическата дума, която го поддържала жив. В същият миг исполинът се строполил на земята и се превърнал в прах. Впоследствие този прах бил внимателно събран и изгорен в най-високата част на синагогата.

Разказват, че в следващите години един от най-способните последователи на равина се изкачил на най-горното ниво на синагогата, за да види какво е останало от голема (и дали не може да се възползва от него). Когато се върнал долу лицето му било смъртнобледо и той издал специфичен указ, с който забранявал на всекиго, без изключение да се качва на въпросния таван.

 Интересуващите се от темата могат да потърсят романа на Густав Майринг „Голем“, който предлага интригуващ поглед към мистичния свят на стара Прага и еврейската култура.

към част 4