Древните азиатски шпиони

самурай

Вярно, че за най-древна професия се смята, на шега или убедено, доставянето на секс-услуги – но, все пак, това е далеч от истината. Най-древната професия е шпионската.

Всички хроники на великите исторически победи имат един общ елемент: ако в тях се мярка твърде често думата “късмет”, това означава нещо много просто – съответната велика историческа победа е осигурена от шпиони.

Най-древният случай на шпионаж е описан в Библията, когато Мойсей изпраща голяма група евреи в Ханаанската земя с цел провеждането на военно-екологично разузнаване: “Идете в тази южна земя и се качете на планина и вижте земята, каква е тя и народът, който живее на нея, силен ли е или слаб, малък или многоброен? И каква е земята, на която живее, добра ли е или камениста? Има ли дървета или не?”

Шпионинът се отличава от разузнавача по обстоятелството, че “на работа” не носи униформа от армията на своята страна. Заловеният шпионин не се счита за военнопленник и може да бъде подложен на наказателни санкции, включително смъртно наказание. Разузнавачът действа в своя униформа и се смята за войник.

Историческите врагове на евреите – египтяните, също са отбелязани в историята на шпионажа. Около 1300 г. пр. Хр., малко преди битката при Кадеш, двама хети се престорили на дезертьори и съобщили на фараона Рамзес ІІ лъжливи данни за дислокацията на своите войски. Рамзес се хвърлил в атака със своята армия, попаднал в обкръжение и едва успял да избяга.

Китайският стратег и мислител Сун Дзъ (544 пр. Хр. – 496 пр. Хр.), написал прочутия трактат „Изкуството на войната”. Глава 13 от него е изцяло посветена на шпионажа. Авторът иронизира получаването на разузнавателни сведения чрез „допитване“ до демони и богове, като сочи, че шпионите спестяват огромни пари на държавата, свеждайки до минимум загубите от войната. Сун Дзъ нарича разузнаването “най-важното нещо на война“ и предлага да се дават големи награди на шпионите.

Древната китайска практика на шпионажа изненадващо напомня съвременната. Шпионите били вербувани сред местни жители (така наречените „местни”) и чиновниците на противника („вътрешни“). Изпращаните при врага с дезинформация се наричали “шпиони на смъртта”, а които имали късмет да се върнат с доклад – „шпиони на живота”.

Преди нападение срещу крепост китайските генерали се опитвали да разберат имената на командирите на врага, на помощниците им и дори на обикновени войници. Стараели се заловените шпиони да не бъдат убивани, а да ги презавербуват („обратни шпиони“):

“Ако откриеш вражески шпионин, който те следи, непременно му въздействай чрез изгода. Въведи го при себе си и го настани наблизо“, пише Сун Дзъ в „Изкуството на войната“.

За разлика от Китай, древните индуси смятали, че шпионажът е преди всичко вътрешен въпрос. Кравите виждат с помощта на своя нюх, хора с очите си, а царете – благодарение на шпионите. Те трябвало да бъдат изпращани по цялата страна, като се обръща специално внимание на контрола върху чиновниците, жреците и продавачите по пазарите.

До началото на династиията Маури (317 г. пр. Хр.) цяла Индия била покрита с огромна шпионска мрежа. За основен и най-ценен източник на информация се смятали проститутките. Броят на “наблюдателите” бил толкова голям, че гръцкият посланик, според твърдението на Страбон, ги помислил за една от индийските касти.

Индийските шпиони много харесвали отровите. Приготвяли ги от урина и изпражнения на яребици, „вонящи червеи“, чесън на прах, кожа на женски шаран, прах от ноктите на слон. Други, явно по-ефективни съставки, били: отрова от скорпион, кожа от жаби и сокове на опияняващи билки. Най-често тези отрови били прилагани тайно – чрез дима при изгарянето им. За изпълнители избирали гърбави, джуджета, слепи, неми, глухи или слабоумни. Тоест, такива, за които да не е жал, ако се провалят.

В арсенала на индийските агенти 007 имало и магически средства. Прах от мускусен плъх, смесен с конска урина, развалял уроки, а смес от очи на кучета и котки придавала невидимост (интересно е, че с тази смес шпионинът трябвало да разтрие собствените си очи). За предаване на докладите се използвали гълъби и шифри.

Посланиците в други държави трябвало да следят разговорите на просяците, пияните и лудите, както и говорещите насън. Шпионите също отговаряли и за психологическата война: под прикритието на астролози или предсказатели те трябвало да подкопават бойния дух на врага. Предлагали се и някои трикове: например, на рождения ден на владетеля да се организира дъжд от пепел.

Ако някой раджа, които обичал конете, трябвало да бъде ликвидиран, се предлагало да се примами в конюшни с уж чистокръвни коне. След това вратите щели да бъдат отворени и с помощта на огън конете да бъдат подплашени така, че да стъпчат владетеля. Както виждаме, на азиатските шпиони не им липсвало въображение при планиране на техните секретни операции.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Най-известните шпиони в историята: Митове и легенди

Нацисткият шпионин с 1000 лица, който посвети живота си на лична отмъстителна мисия

Коя е сводницата на Кенеди, Кадафи, Ротшилд и дьо Гол, шпионирала за ЦРУ

Президенти умират по разписание

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.