Една от най-големите исторически мистерии у нас – Ситовският надпис

2
Жителите на Ситово не се зарадвали никак на археолозите,
които през 1928 г. пристигнали в родопското село да разглеждат древния надпис, издълбан върху скала. Селяните смятали странните знаци за указание към заровено наоколо златно съкровище, разказва историкът Надя Терзиева, която наскоро завърши изследването си върху една от най-големите исторически мистерии у нас. Терзиева и журналистът Николай Близнаков представиха най-вероятните хипотези за произхода на писмото на беседа на Пловдивското историческо общество в клуб „Петното на Роршах“, пише plovdivtime.bg.

 

Надписът става известен на науката през същата 1928 г., когато местният учител Ангел Божилов вика на помощ своя приятел д-р Александър Пеев, секретар на Пловдивското археологическо дружество. Пеев се отзовава и неговите съратници правят преписи на причудливите букви. В първата си публикация археологът изказва предположение, че буквите са оставени от древните траки и биха могли да носят информация за техния живот.

3

Д-р Пеев, възпитаник на Виенския университет, поставя Ситовския надпис на вниманието на редица български и чуждестранни историци, лингвисти и експерти. 11 години по-късно той води на експедиция унгарския историк проф. Геза Фехер. Той също се съгласява с тракийската хипотеза и добавя, че ученият, който разгадае надписа, ще стане „новият Шамполион“ (разгадалият древното египетско писмо).

„Искам най-напред да се извиня, че идвам при вас, без да съм разчел надписа“, пошегува се журналистът Николай Близнаков. Негова е заслугата за популяризирането на загадъчното писмо, което след първоначалните усилия на д-р Пеев потъва в забрава за половин век. Близнаков и неговите съмишленици от Пловдивския клуб по прогностика и фантастика „XXI век“, основан през 1977 г.,  правят няколко проучвания край Ситово. Публикуват статии в научно-популярните списания „Орбита“ и „Космос“, и снимат документален филм за артефакта.

Председателят на Пловдивското историческо дружество Димитър Герганов открои най-популярните версии за произхода на надписа в родопското село, намиращо се на 30 км южно от Пловдив. Тракийската хипотеза стъпва върху предполагаемия, но ненамерен документ – Библия Бесика. Според различни източници в средата на IV век епископ Никита Ремесиански превежда Евангелието на местния тракийски език на бесите.

4

По този повод през 396 година свети Йероним Блажени пише: „Жестоките беси и всичките тези, облечени в кожи племена, които в миналото правеха човешки жертвоприношения при погребенията на умрелите, са преклонили своите груби езици пред сладката музика на кръста и единственият глас в света е Христос“.

„Тракийската връзка е много сладка и гали душите ни. Истината е, че няма доказателства да е съществувала тракийска писменост. Открити са стотици могили, светилища и крепости – никъде не е намерена писменост“, смята Близнаков.

Съществува също и предположение, че върху скалата са изсечени древни готически руни. Готите са владеели обширни части на Балканския полуостров през IV-V век. Гергинов определи като „по-екзотични“ теориите, че надписът принадлежи на алано-сарматската цивилизация, или на праисторическата култура „Винче“ от 3-4 хилядолетие пр. н.е., или на подобните култури от Градешница и Караново.

През 1980-те години Българската академия на науките изпраща специална експедиция, която стига до заключението, че буквите не са човешко дело, а представляват природен феномен. През годините Ситовският надпис е изследван от някои водещи историци и археолози – Петър Детев, Иван Венедиков, Василка Герасимова и други. Всичките стигат до извода, че не може да бъде разчетен.

Венедиков свързва надписа с тракийската култура, като го намира за подобен на намерени в село Турян и в Странджа букви върху скални късове.

Интересна е връзката на Ситовския надпис с древния град, съществувал на отсрещния планински връх – Щут град. Надя Терзиева посочи, че името е означавало Великански град.

Наименованието Щут град се появява късно – някъде през XVII-XVIII век. Жителите са се занимавали с рударство от най-дълбока древност. Селища, некрополи, могили, светилища има крепости в целия район колкото си искате. Над селището е имало каменни кариери – с камъни, добити от тях, е бил построен Пловдив“, разказа археологът Божидар Чапъров, който е проучвал обекта през 1976-78 г. Цялата местност се отличава със забележителни скални форми и пещерни образувания, които крият мистерии датиращи от хилядолетия.

„Има много големи пещери от естествени камъни и по тези камъни има различни образи на човеци и на животни, изписани даже в целият им образ, като например змия изписана, человек и други такива. И на тези камъни още се намират черкви Свети Димитър, свети Никола, свети Спас. Даже и сега си ходят на тези черкви да се черкуват”, пише историкът Стою Шишков, който посещава мястото през 1930-те. Една от най-известните забележителности на Щут град е аязмото с лековита вода. Дори съществува предположение, че надписът е бил посветен именно на извора с живата вода.

инфо: plovdivtime.bg

Вижте още:

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.