Спомени за дракони

дракон

Първите споменавания за дракони се срещат в митовете на древните шумери. Те са описани като невероятни създания, които не приличат на нито едно животно, но притежават елементи от различни зверове. Според древни акадски легенди, драконите имат лапи на куче, глава на лъв и криле на птица.

Образът на дракона присъства в почти всички митове за създаването на света. Също ги срещаме и в българския фолклор – под формата на змей или ламя.

Любопитното е, че древните хора схващат дракона не само като екзотично чудовище, но влагат в него и дълбок философски смисъл. Свещени религиозни текстове го идентифицират с изначалната сила на земята, първичния Хаос, който нерядко влиза в борба със Създателя на света. В тези космически битки обикновено се появяват сили или божества, които олицетворяват реда и поддържат равновесието във Вселената – след победата над чудовището използват трупа му, за да създадат небето и небесния свят: „И разряза вътрешностите му и прониза сърцето, и създаде от половината небесната твърд, а от другата половина – земната твърд“.

Във всяка древна страна поетите възпявали тази титанична битка. В древното вавилонско сказание „Енума елиш“ се разказва за борбата на божеството Мардук срещу Тиамат, богинята на първичния космически океан. Един от боговете на индийския ведически пантеон – Индра, побеждава дракона Вритра, а семитският бог Ваал надвива божестото Яма, господарят на изначалния океан. Както виждаме, драконът се схваща като олицетворение на първичните сили, които съществували даже преди боговете.

Изображения на дракони има по емблемите на партските и римските военни щандарти. Дракон е националният герб на Уелс. Дракони са изобразени върху носовете на корабите на древните викинги.

При римляните драконът бил знак на кохортата – римска военна пехотна част от приблизително 480 войници. Оттук идва и по-късният термин „драгун“ – кавалерист, въоръжен с карабина, който можел да действа и като пехотинец.

Драконът е символ на върховната сила на келтите. Също бил и герб на китайския император: неговото лице било възпявано като „Лицето на дракона“, а престолът му – като „Тронът на дракона“. Митологията на будизма изобилства с разкази за дракони, а легендите на даосизма разказват за техните деяния. Драконите най-често са преставяни като подобие на крилати змии, в чийто образ се въплъщават двата свята – горният (крилете на птица) и долният (змията). Тези фантастични същества в китайската митология олицетворяват мъжкия елемент „ян“ за разлика от птицата феникс, която въплъщава женското начало „ин“. И докато образът на дракона бил символ на императора, фениксът олицетворявал императрицата.

В средновековната алхимия първичната материя (или световното вещество) се обозначавала с дракон, който хапе опашката си; тази форма на дракона се нарича „Уроборос“ (изяждащ опашката си). Образът на Уроборос бил придружаван от надписа „Всичко в Единия и Единият във всичко”.

Когато през Средновековието изобразявали дракони, „заемали“ разни части от тялото на различни животни. Подобно на Сфинкса, драконът бил символ на единството на четирите природни стихии – земя, въздух, вода и огън. Една от най-често срещаните по-късни митологични теми е битката с дракон: героят, благодарение на смелостта си, побеждава чудовището, завладява съкровищата му или освобождава отвлечената от него принцеса. Този сюжет е метафора на двойствеността на човешката природа, на вътрешния конфликт между светлината и тъмнината; олицетворява силите на безсъзнателното, които могат да бъдат използвани за постигане както на творчески, така и на разрушителни цели.

Битката с дракона символизира трудностите, които човек трябва да преодолее, за да овладее съкровищата на вътрешното знание, да спечели победа над своята първична, тъмна природа и да постигне самоконтрол. Подвизите на Херкулес, освобождаването на Андромеда от Персей, битката на Язон с дракона, легендата за скандинавския герой Сигурд и победата му над дракона Фафнир, битката на свети Георги с дракона са само някои примери за това.

Пабло Учело , 1450 година. – Битката на Св. Георги с дракона. Лондон, Национална галерия.

Всяко такова противостояние е своебразно „упътване“ как човек да се сражава със своите страхове и собствената си „тъмна страна на силата“, ако използваме популярната метафора от „Междузвездни войни“. И въпреки, че драконът, подобно на египетския бог Сет, причинява силна болка, той помага на човека да се самоопознае.

Драконите били символи на могъщите богове, които дават живот: Кетцалкоатъл – богът на сутрешната звезда, Атум – богът на вечността, Серапис – богът на мъдростта. Този символ е безкраен, както е безкраен вечно развиващия се свят, защитаван от пръстена на Уроборос.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Магическите същества

Тези 7 митични същества са съществували наистина

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donete] по-долу. Благодарим Ви!

8 сирени, морски нимфи и богини от различни легенди и култури

Безсмъртните: митове, легенди, реалност

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.