Тук са загинали близо милион души

римският Колизеум

Строежът му отнема 10 години, но пък го използват вече близо 2000 години. На неговата арена, пред трибуните, побиращи 50 000 зрители, са загинали близо 1 милион души.

Това е римският Колизеум. Символ на жестокостта и величието на империята, владяла Европа в продължение на половин хилядолетие.

Завършен е от император Тит през 80-та година, а последната гладиаторска борба, проведена на него, е през 404 г.

След упадъка на Западната Римска империя, когато остготите завладяват Апенинския полуостров и Рим, величествената сграда е превърната с гробница.

В римския Колизеум е намерена шахта, в която някога се е намирал огромен асансьор за издигане на гладиаторите и дивите зверове от подземията на арената. Асансьорът се задвижвал от въртящ се механизъм, за който са работели 60 човека.

Калион Хокинс, асистент по история в университета в Чикаго, посочва, че в Колизеума се провеждали три типа събития, които включвали гладиатори – лов на диви животни, екзекуции на престъпници и гладиаторски спектакли с борби и двубои.

В много от тях се очаквало гладиаторите да се бият до смърт. Животът на един боец обаче би могъл да бъде пощаден от съдиите, ако те преценели, че той се е борил храбро.

Не всички гладиатори са били роби. Сред тях имало и хора, избрали рисковия живот на професионални бойци.

Те се обучавали в гладиаторски училища по 12-18 часа на ден, за да се подготвят за само две или три битки годишно. Въпреки че сред тях имало роби, тези мъже заемали специално място в римското общество поради тяхната смелост. Графити, намерени на стените в Помпей, показват любовта на жените към гладиаторите.

Хокинс предполага, че всяка година в Римската империя са били убивани над 5000 гладиатори.

„Поради акцента върху умението и смелостта и защото обучените гладиатори и ловци са били скъпи и трудно заменяеми, шансовете за оцеляване на арената обаче са били много по-добри за тях, отколкото за престъпниците и за животните”, посочва той.

Всяка година около 20 000 роби били продавани, за да бъдат наети като гладиатори. Продажната им цена е била определяна от римския Сенат.

Императорите и аристократите организирали гладиаторските игри за своя сметка и не печелели от тях. Било въпрос на престиж да се наемат най-добрите бойци и ловци.

„Независимо кой организирал шоуто, най-важната му работа била да наеме ловци и гладиатори, които да се бият. Можело да се опита да наеме свободни мъже, опитни с оръжието и готови да се борят срещу пари. Можело да сключи договор с управител на гладиаторско училище, което притежава и роби, обучени да се бият на арената. А можело да купи роби и да ги обучи за своя сметка. По време на Римската република повечето гладиатори вероятно били роби”, смята Хокинс.

инфо: vesti.bg

Вижте още:

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.